ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!

Каквото и да кажа, ще се промени ли нещо, ще заживеем ли по-добре, хората ще станат ли по-добри..? А ще ме чуе ли някой, и като ме чуе... Най-много да затвори прозорците или да пусне телевизора – да се вмъкне в екрана му и да заплува в световния океан на информацията. И да забрави за себе си. Че каквото си е бреме!... По-добре хич да го няма. А пък ни се живее, живее ни се – и политици искаме да станем, и да забогатеем, и в чужбина да припкаме. Но как да го изразиш чрез словото, че да те разберат? То, българското слово, не е дадено да се разбираме, а да се лъжем. Затова никой не вярва в него. Опозицията мърмори: „Политиката на това правителство води страната към катастрофа!” Сякаш до оня ден не бяха те управляващи и не се казваше същото за тях. „Думи, думи, думи...” – и всяка „дума в повече”, казва Т. С. Елиът. И всяка дума по-евтина и по-излъскана. Духът на българина заприличва на ония сгради, които се рушат при най-малкото земетресение и затрупват човека и душата му. Одрипавели и обезумели, колко му е да ни управляват.
Обраснаха пътеките към библиотеките, все по-ниска е средната оценка на седмокласниците на матурите по български език, а все повече висши училища отварят врати. Как го обясняваш това, читателю? Моят отговор е – инфлация. Все повече културни сгради запустяват, или се превръщат в търговски обекти и все повече празници имаме, а думите ни все по-безсилни стават и една мечта не могат да вдигнат.

Сашо Серафимов