ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!
„Работим за вас от понеделник до петък!” – пишат банките. „Работим за вас всеки ден!” – чета по витрините на магазините. „Работим за вас денонощно!” – ще забележиш на вратите на нощните аптеки и заведения; „Работим за вас през цялата година!” – съобщават по медиите народните избраници; „Ние мислим за вас и в отвъдния свят!” – шепнат застрахователите. Всеки работи и мисли за някого, никой не работи за себе си. Страхотно! Та това е най-добрият град за живеене, това е утопичният „Градът на слънцето” на Томазо Кампанела – би възкликнал случайният пътник, влязъл случайно в един български град. Аз се усмихвам и се сещам за една група хора, която не работи за никого. Нито през нощта, нито през деня, нито през седмицата, да не говорим за цяла година. Тя не само не работи за никого, но и работи срещу себе си. Защото, каквото и да произведе, се оказва ненужно, както ненужни са за нея банките, които работят за вас, скъпите магазини, заведенията, общинският бюджет. Тази група хора са пишещите стихове, разкази, новели, повести, романи, списващи литературни списания и алманаси.
Те произвеждат една стока, която не се дъвче, нито се пие, не влиза в стомаха и естествено не излиза нищо от там. Но тази стока е превърнала маймуната в човек. Цивилизовала го е. Накарала го е да слезе от клоните на дървото, да построи дом, улици, банки, аптеки, ресторанти, градове. И през свободното си време да се разхожда в парка, да се радва на пролетта, лятото, зимата и есента, да си мечтае неразумни неща, и да радва душата си...
Такава стока ти предлагаме и днес, читателю, дано да ни повярваш!
Сашо СЕРАФИМОВ
„Работим за вас от понеделник до петък!” – пишат банките. „Работим за вас всеки ден!” – чета по витрините на магазините. „Работим за вас денонощно!” – ще забележиш на вратите на нощните аптеки и заведения; „Работим за вас през цялата година!” – съобщават по медиите народните избраници; „Ние мислим за вас и в отвъдния свят!” – шепнат застрахователите. Всеки работи и мисли за някого, никой не работи за себе си. Страхотно! Та това е най-добрият град за живеене, това е утопичният „Градът на слънцето” на Томазо Кампанела – би възкликнал случайният пътник, влязъл случайно в един български град. Аз се усмихвам и се сещам за една група хора, която не работи за никого. Нито през нощта, нито през деня, нито през седмицата, да не говорим за цяла година. Тя не само не работи за никого, но и работи срещу себе си. Защото, каквото и да произведе, се оказва ненужно, както ненужни са за нея банките, които работят за вас, скъпите магазини, заведенията, общинският бюджет. Тази група хора са пишещите стихове, разкази, новели, повести, романи, списващи литературни списания и алманаси.
Те произвеждат една стока, която не се дъвче, нито се пие, не влиза в стомаха и естествено не излиза нищо от там. Но тази стока е превърнала маймуната в човек. Цивилизовала го е. Накарала го е да слезе от клоните на дървото, да построи дом, улици, банки, аптеки, ресторанти, градове. И през свободното си време да се разхожда в парка, да се радва на пролетта, лятото, зимата и есента, да си мечтае неразумни неща, и да радва душата си...
Такава стока ти предлагаме и днес, читателю, дано да ни повярваш!
Сашо СЕРАФИМОВ
