СИПВАЙКИ ПО МАЛКО ВРЕМЕ
Сашо Серафимов
На Валерий Пощаров
Поело е нанякъде дървото,
перото си размахва
и с мастилото на вятъра
рисува изгрева...
Хълмът задминава слънцето,
наметнат с дъждоносен облак,
върви по своя път невидим...
Поляната
с безбройните крачета на тревата
едва-едва пълзи
и шушне нещо на гората...
Придвижва се животът едновременно.
Единствено човекът
се е спрял и гледа
как камъкът минава покрай него -
премествайки на сянката петното.
Човекът има правила,
измислил си е вечности и крайности
и меси като Бог живота,
сипвайки по малко време
тук и там - за ориентири.
И всяка вещ превръща в огледало -
отново да се види, да се полюбува,
дали защото мисли, че не съществува,
или защото се страхува,
че в другите неща ще се загуби...
За един по-шарен свят, дърворезба върху отрязани дървета в парка от Даниел Бодичев