ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!



Сутрин, докато подреждам мозайката за деня и преди да съм тръгнал по нейните сиви картинки, сядам в кварталното кафене,паля цигара и разгръщам вестника. Но той се нахвърля като тигър върху мен с безбройните си истини – катастрофа с двама убити, отровени улични кучета, войната в Украйна, изгорили на клада човек в Ислямска държава, и заровен в политическия папагализъм на любимите ръководители виждам как се обезличава българското слово. Тогава отронвам една сълза за убитите безсмислено или псувам пресипнал. Ставам и мисля, че целият свят на гърба ми тежи, като оня Вестител от детството с гюлле на краката. И се чудя как своя живот ще градя, щом световните работи са с главата надолу. Но ми светва от някакво камъче, случайно подритнато, че то е по-мъдро от всяка човешка идея. Живее без хляб и вода под дъжда и под слънцето скача и му пее кристалът. Макар да се гуши на днешния свят край оградата, то не събира от думите злоба, не знае страха на зимния студ и през епохите скита като мъничка песен.
И вместо брат на човешката злоба да стана аз на него разказвам своята болка. Слагам го в джоба и тръгвам по пътя си още недоизвървян, защото този свят се нуждае от ново подреждане.

Сашо СЕРАФИМОВ

На корицата: Христо Господинов – „Сеяч“, графика, смесена техника