ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!
Поезията се чете като Евангелие – колкото вярваш – толкова. Прозата е път в пустинята на душата. Срещнем ли съпричастник – заедно сме. И пътуваме. Пътуваме сред вулканите на семейните кавги, в банковите усмивки на политиците, из крайпътните ханчета на непознатото. Понякога захвърляме книгата като мръсно пране. Пускаме пералната на душата и отново с чисто бельо тръгваме за поредното покушение на това, в което вярваме. Но животът е сред кориците на четивото или е в кориците на денонощието – докато сме живи се четем и се търсим. Смели сме – когато знаем отговора, страхливи сме, когато очакваме отговора от други, но винаги стоим до вратата, зад която се блъскат неочакваности. И така, да отворим вратата на Хана. Там има много отговори, които очакват въпросите. Приятно четене!
Сашо СЕРАФИМОВ