ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!
Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха, толкова свободен и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих.
И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде.
Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по-назад. Мамка му – казах си, ще се изгубя, а с мене и цялата българска държава. После иди я търси в атласа. Кой ще повярва, че един бял стих, невидим, дето хората го нямат за нищо, е прецакал една хилядолетна нация? А и най ми беше тъжно за политиците. Те толкова труд хвърлят да я погубят, вече стотици години, пък аз само с едно случайно залитане ще им отнема хляба от ръцете. Язък за труда им, за усърдието на всички българи, дето толкова години ги храним и поим и коли им купуваме. И както отчаяно си вървях по невидимите пътеки на белия стих, изведнъж зърнах списание „Антимовски хан”, отворих го и веднага се завърнах в държавата си. Видях, че нищо не се е променило и се успокоих. Ако и ти поискаш да се успокоиш, читателю, заповядай - списанието е пред теб.
Сашо СЕРАФИМОВ
На снимката: Паметникът на Йордан Йовков в Жеравна, скулптор - Иван Колев