ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!


Тъкмо мислех да нарисувам нещо светло с тъмни краски, когато хората ме нападнаха с такива мътни погледи, че се оплеска пейзажът и отвсякъде потекоха сиви картинки. Но нали съм боец, взех най-финото усещане за цвят и започнах да рисувам отново пейзажа. Обаче, подгонен от чувството си за страх, че мога да наруша общинските правила и норми, се заоглеждах. Тогава видях, че цветята ми се смеят и ми махат с четчиците, с които си поставят красотите. Те, милите, хранейки се от сърцето на природата, оцветяваха пейзажа и постепенно сградите се усмихнаха, пътеките на хората станаха спокойни, кучетата завъртяха опашки и някакъв циганин запя „Чая шукария”. Разбира се, песента контрастираше на фона на новите пейки и плочи по площада, на поставените кошчета за боклук и двама нехранимайковци се опитаха да я хвърлят в тях, но циганинът излезе човек и си плю на петите. Този отрязък от време беше забелязан от един банков чиновник. Той го сграбчи, смачка го като парче вестник и го запрати по вятъра. Мразеше хартията, която не става за отпечатване на пари. Така започна есента...



Сашо Серафимов