Здравей, читателю!

Човешкото ежедневие – работа, караници, влюбвания, раздели, раждания, смърти, е всъщност пътеката на истинско живеене. Но в нея стъпките постоянно се прекъсват, сблъскват се, разминават се, отиват нанякъде и не се връщат. И цялата тази картина е поезия, едно прекрасно усещане за цялостност на живота и неговото необяснимо проявление в нас и извън нас. Но, включени в него, не усещаме красотата му. Затова посещаваме концерти, четем книги, ходим на театър, гледаме кино. Искаме чрез изкуството да се докоснем до онези рецептори, които ще ни свържат несъзнателно с голямото приключение живот, за да почистим сетивата си или да потънем за малко в стиха на Булат Окуджава „как вярваме ние, самите, неведоми какво творим“. Вероятно както в живота, така и в изкуството, авторите дълбоко в себе си не осъзнават какво творят, създавайки света отново, за да разкрият тайната му, която и на тъмно, и на светло, винаги си остава загадка.

Уважаеми приятели, пожелаваме ви едно прекрасно лято, което българските политици да не успеят да ви развалят, и да откриете нови тайни в света, които да ви направят по-добри, по-разумни и по-взискателни към тия в Парламента!

Сашо Серафимов