ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!
Когато преди двадесет години създадохме в. „Антимовски хан“, ние бях-ме като кутрета, които си играят с кристала на голямата литература, без да съзнават, че самите ще влезнат в него. Загледани в блясъка на великите произведения, вдъхновени и незнаещи, но опиянени от идеята си, ние се носехме през социокултурните пространства на обществото – гневни и възхитени, че и по нашата добруджанска земя, след големите – Йордан Йовков, Йвайло Петров, Дора Габе, ще се навържем и ние на опашката, за да продължим делото на дядо Павел Атанасов /1867-1960/, Любен Станчев /1904-1945/, Христо П. Капитанов /1903-1971/, Яни Калиакренски /1898-1944/, Печо Господинов /1902-1945/, Йордан Дачев /1923-2009/ по пътеката на литературното списание „Поле“ /1927/. И така, заедно с бизнесдамата и голяма наша приятелка Ваня Янкова, през 1997г. ние издадохме първи брой на в. „Антимовски хан“. От тогава досега в нашия Хан гостуваха много автори от близки и далечни градове и страни. Публикувахме техните произведения, създадохме много литературни приятелства. Имаше и време, когато Ханските врати се затваряха, защото пътищата на парите не минаваха от там, но вече отъркаляли се в литературните прахоляци, не се отказвахме. Вървяхме по пътищата на нашата земя и се виждахме уголемени да крачим из зелените поляни на литературата, виждахме се смалени и незнаещи пред невидимите пространства, които усещахме. Откривахме отдавна изпасани литературни ливади, но и откривахме нови ручейчета. Спирахме да пием и жаждата си да утолим, докато се натрупаха годините. Стигнахме ли далеч, или се въртяхме в кръг, ще каже времето. Днес само искаме да ви кажем, че сме тук, в хана на Йовков, и нашата история продължава...
Сашо СЕРАФИМОВ
На корицата: Янко Атанасов – „На Воли“, акварел