ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!

Страшна работа е словото, благородна работа е! То може да отдели келявите овце от стадото, да върне пътника от грешния му път, да успокои душата, хляб да даде, огън да запали, страхливия – смелчак да направи, на заблудения народ ум да даде. Ей такова е Йовковото слово, мъдро! Ама не от ония мъдрости, дето в нашия стъклен свят ти рисуват празни думи и като ги изречеш, само съсък се чува, една лъскавина блясва и ни сълза, ни усмивка могат да извикат. В тях няма ни обич, ни селям, ни ръка подадена. Аз ти говоря за ония мъдрости, дето царство са спасявали, човека от мъката му са отделяли и са му давали сила на сърцето, та в ръката му милост да има и в очите му вяра. Само такъв човек ще види Бялата лястовица, ще отрони въздишка за Серафим, ще отиде с шепа слама до кончето на Другоселеца и ще попита: „Къде е сега чичо Митуш?" и ще тръгне да го търси, защото с такива човеци е живяла Добруджа и за такива човеци тя си мечтае. И той ще го намери, защото Йовков го е видял, сътворил го е за нас, българите, та когато изпаднем в беда, да си спомняме, че земята ни има синьо небе с много звездици, че злото сърце на Индже ще се обърне и Албена ще се върне в селото, че такава красота кой народ е готов да изгуби! И тази красота, Йовковата, ще ни спаси. Затова сме посветили тази книжка на него и на творчеството му и заради неговата 135-годишнина, за да светне красотата над небето на България и да я спаси.

Сашо СЕРАФИМОВ