ЗДРАВЕЙ, ЧИТАТЕЛЮ!

Ти си все още в любимото ни Отечество и все още любимото Отечество се казва България. Но както политиците си сменят партиите, само и само да станат депутати и съветници, така и ти можеш да си смениш любимото Отечество, за да оцелееш. Е, твоето оцеляване не е толкова важно за нас, ти така или иначе ще се спасиш някъде из Европа и света. По-важно е да спасим политиците, че без тях закъде сме. Кой ще говори, че куца и саката България е красива и напета, кой ще оплюва другите, че са ограбили Отечеството, кой ще мъти водата, ще създава монополисти и ще ни превива гръбчетата, кой ще се прави на спасител. А ти си тръгвай, приятелю, тръгвай си, сине, ние ще останем тук да си платим за превитите гръбнаци, да си платим образованието – как не трябва да се живее.
Не знам, читателю, дали ще намериш време да отвориш списанието, защото така ни ограбиха времето, че ни остана само за работа, ядене и за зъбене... Но не се оставяй! Докато посягаш към книгата, докато влизаш в галерии, докато ходиш на концерти, значи все още има надежда да се броим за живи, значи все още можем да вярваме, че ние самите сме любимото Отечество и децата ще се завърнат при нас.


Сашо Серафимов