Здравей, читателю,
Утро е. Юнско, юлско или августовско, но е утро.
Морето, „най-голямото събитие”, както е казал Христо Фотев, вече е влязло в кръвта ни. Събира мидички и брегове, търкаля живота под жаркотo слънце и усещаш бляскъсчетата на душата си. В този безбрежен летен ден влиза мало и голямо, живо и неживо; срещат се същества и предмети, граници, градове и хора, мечти и страдания, стихове и разкази... И небесата влизат в този дълъг летен ден.
И нашето списание навлиза в лятото с всичките си страхове и светове, с всичките си претенции и можения. Отваря страниците и очаква от него да тръгнат неведомите пътеки на авторите. Е, някои наистина ще те изведат на морето, за да разхладиш мислите си, натежали от делнична сивота. Но други ще ти разказват за други сезони, за други знаци на душата, преминали напред в бъдещето, или обърнали поглед назад, към миналото.
Но какво е бъдещето? Не е ли то утрешното наше минало? Така че, запомни от мен, от нас, читателю: докато е лято, животът е вечен, безбрежен, измит от вълните, изсушен от слънцето, охладен от бриза, с мустаци от бирата, загорял и нахранен с хляб, сирене и домати.
Нека да му се насладим с малко тъга, с малко радости, с малко мелодии, по които тичат Божиите думи за повече светлина и обич...
Вратата на лятото е отворена. Не я подминавай!
Сашо Серафимов