ЗДРАВЕЙ ЧИТАТЕЛЮ,

Все така се случва напоследък – докато сънуваме поредното изпратено лято и се взираме в пастелно-есенните пейзажи на душата си, зимата ни връхлита неусетно. Настанява се, без да пита, в мислите ни, и...трупа ли, трупа преспи от съмнения, страхове и тревоги. Понякога ни се струва, че виелицата а-ха! – ще ни отнесе. В такива случаи най-често се спасяваме с мисълта за вечния кръговрат в природата. После откриваме, че всеки сезон си има своето очарование.
А очарованието в началото на зимата винаги идва с трепетното очакване на Коледа. Не можем да избягаме от себе си. Дори когато животът ни изглежда невъзможно сив и тъжен, пълен с абсурди и шокиращо несправедлив, една невидима светлина си проправя път към нас. Дочуваме песен на коледари, тръгнали по извивките на времето, и в техните благословии и наричания се възражда цял един свят на вековни копнежи и вярвания. Всеки път магнетизмът на думите “Бог се роди, Коладе ле, пред вечерня, Коладе ле” и споменът за огнището с бъдника ни връщат надеждата за по-добри и по-светли дни.
Такава си е нашата, Българска Коледа... Понякога се случва буца да заседне в гърлото ни от неочаквана беда. Друг път трудно преглъщаме болката си, че на Бъдни вечер “Другата България” посреща раждането на “млада Бога” на хиляди километри далеч от дома. Не винаги е лесно да разчупим леда от тоновете мълчание и недоверие помежду си, дори когато не ни разделят морета и океани... Но въпреки това магията на празника ни покорява с вярата, че ако отворим портите на душите си за “добрите гости коледари”, с тях в живота ни ще влезе и светлината на Витлеемската звезда. Ако не вярвате, вижте какво се пее в една добруджанска коледарска песен:

“Че ще дойдат добри гости,
добри гости коледници,
че ще кажат блазя, блазя,
блазя, блазя на тоз старик,
поканил си добри гости,
добри гости, самси Господ...
Ой на здраве, стар стари нино...”

Петранка Божкова