Сашо Серафимов
ПОТЪВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Поезията на Сашо Серафимов се вписва в една тенденция на най-новата българска лирика, която можем да маркираме чрез стихосбирки от „Песни за сираци и сирачета” на Иван Методиев до „Софийската берлинска стена” на Палми Ранчев. Една поезия на болката и протеста, на страданието и съпротивата срещу загубата на основни ценности в съвременния свят и особено в българската действителност след „промяната”.
Тази вече очертана поетика има своето смислово ядро в единството на отстояваните ценности („любовта – убежище на светлината” или „думата свободна” например) с целия метафоричен строй на Сашо-Серафимовата поезия. (Светлозар Игов)
Издателска къща "Жанет - 45"