Николай ВЛАДИМИРОВ е роден на 01.03. 1981 в София. Завършил е 33-та езикова гимназия „Света София „ и Право в СУ „ Свети Климент Охридски“. Владее английски и испански език. Има две издадени книги с поезия: „Целуващият лешници“ и „ Прошка от сулган“,. Подготвя трета със заглавие „Отсъствия“. Има блог:otsastvia.blogspot.com


* * *

три пъти се отричах от теб
веднъж защото те обичах
веднъж защото те мразех
и още веднъж-
защото мразех да те обичам
на третия път щастието не дойде




ПОСЛЕДНО ТАНГО БЕЗ ПАРИЖ

покани ме на кино
и после не идвай
на филма
в който ни няма




* * *

самотата
е слабост
в която си силна
без мен



* * *

старецът сутрин убива
всички овце които е броил
за да заспива без сънища
детето е друго безсъние



* * *

скулптурата на ангела
се смее
когато вали
защото може да плаче





ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

само с един прекъсващ микрофон
по средата на бар без цигари
жената в рокля на тъмни череши
и очи от листата на хмел
пее по-добре от телевизия
не заради очите и роклята
и не заради гласа на момиче
блендата ѝ е адски фалшива
но пее красиво
защото лицето ѝ носи
цялата болка
да правиш любов
с някой който вече го няма
и да му позволиш
да продължава
да прониква
в теб по-дълбоко
от никога




* * *

никой не е по-гол
от този
който крие голотата си
облякъл дълга тишина
към някого
тишината не е безразлична
когато няма своя дреха
за сбогуване




* * *

само две отсъствия ми стигат
за да съм сигурен че те обичам
да се откажа от всички
заради теб
и да те пусна
за да не трябва
да се отказваш
от всички




* * *
всяка любов има край
само нашата няма
начало




* * *
твоят страх е смъртта
моят страх е живота
по средата умираме
заедно




* * *

не затваряй прозореца
за да се чува
колко е шумно отвън
и да не чуваме
колко сме тихи отвътре
когато гледаме прозорец
заедно




* * *
няма любов
вън от тялото
което я изпреварва
със старост




* * *

самотата
е чайка
в град без море
ти си град в който морето
е толкова много
че чайките не могат да изплуват
за да бъдем еднакви поне
в самотата си




* * *

слепият обущар
скъсаните обувки
които не е успял да поправи
са очите му
последното което е видял
с тях
е нощното небе
сега в тъмнината му
винаги
падат звезди