ДЕСТИНАЦИЯ МАМА-ОБАМА
Таньо БОЖКОВ
За стихосбирката на Генка Петрова „Пазачът на зимното вдъхновение“
и поемата й „Дестинация Мама-Обама“
Познавам творчеството на Генка Петрова от доста години и съм на мнение, че е една от най-добрите сред цялото ято от добруджански поетеси. Със сигурност – една от най-продуктивните. Следя и с интерес литературно-педагогическата дейност и публикациите на нейните възпитаници от „Литературната къща“ – Добрич. Тази работа не ми е чужда и зная, че е полезна за двете страни и колко много взаимно ги обогатява и задължава.
Винаги ме е впечатлявала с богатството и размаха на поетичните си идеи, емоционалната си стихия и гражданска позиция, която леко прекрачва границите на регионалното, националното и световното, пречупвайки го през призмата на своето лирическо аз.
Възхитен съм от сложната ѝ художествена инвенция, чрез която поетичните думи, оценки, размисли, послания и внушения бликат като от неудържим гейзер. Може и да са не винаги разбираеми, леко смилаеми, изискани всякога, но пък са наситени с широк подтекст, емоционална сила и дълбочина, чиста и неподкупваща етичност
и топлота.
„Когато шофираше колата си, сваляше шапка на срещнатите кучета, а кучетата му обръщаха глави и му се усмихваха.“
Творец, който може да пише така (Дж. Стайнбек, „Улица консервна“, която препрочитам паралелно със стихосбирката на Генка „Пазачът на зимното вдъхновение“ , 2012 г.), несъмнено е гений), но пък и нейното „Любовта ни, припкаща по петите ни цяла вечност като вярно куче“ си го бива. Впрочем, цялото стихотворение „Парола“ е много сърдечно, интимно и земно.
За поет, който обича разгърнатия изказ, простора на мисълта и фантазията, е далеч по-важно да прекрачи границите на делничното и да се отдаде на богатата си асоциативност, интересни хрумвания и даже на мистични пориви“ оттатък другостта“. В едно цяло така са събрани идеали и битовизъм, пориви и съкровения.
Над всичко житейско и прозаично Генка Петрова поставя любовта и позабравената парола „obicham“ звучи като неин вечен и непреходен символ. С неспокойна, освободена от неутралитет и безразличие съвест и сетивност, авторката се движи леко от конкретното към общото, от впечатления към размисъл и верен поетичен изказ, избистрен през часовете на нощни бдения и ясни утрини. Поантата в „Утре ми е ден“ би правила чест на всяка прекрасна домакиня, влюбена и предана съпруга.
Нейните стихотворения имат разпознаваем облик – винаги нахъсани, с наситено като гъсто вино съдържание, културна, а на места ерудирана лексика и задълбаване в различните пластове и сфери на изкуството. В повечето случаи Генка Петрова се води от максимата, че дързостта е по-добра от всякаква мъдрост.
Бих искал да кажа няколко думи и за поемата ѝ „Дестинация Мама-Обама“. Отличителното в нея са експресивността на стила, както и неординерните епитети, сравнения, метафори и градирани изреждания: (Канада, Торонто, САЩ, Барак Обама, Мишел Обама, езерото Онтарио) или (Иван Хаджийски, Паисий) и още по-неочакваното и сполучливо (Европа – Канада, Европа – САЩ, Мама-Обама); (Този същият океан-рибя кост в гърлото); „омекнали думи.
Всъщност цялата тази поема „Дестинация Мама-Обама“, която се изкушавам да цитирам едва ли не цялата, отначало до край е написана на висок градус с малки късчета градации, които подчинени на общия мотив, съставят стройното ѝ хармонично наредено пано.
Диалогът и монолозите са предпочитана форма от авторката за образност и динамично (сгъстено, наситено и настъпателно) разкриване на мисълта и резигнациите ѝ (напрегнатото и драматично състояние). Непрестанно се добавят все нови и нови имена и пространства, асоциации и аналогии, епизоди с остри контрасти, нарицателни и собствени образи и преживявания с голяма обобщаваща сила на въздействието и посланията.
Всичко това придава на поетичния език впечатляваща яркост и багреност, затрогваща топлота и нежност, характерна за личност с висок душевно-морален строй и богата и своеобразна култура и естетика.
За стихосбирката на Генка Петрова „Пазачът на зимното вдъхновение“
и поемата й „Дестинация Мама-Обама“
Познавам творчеството на Генка Петрова от доста години и съм на мнение, че е една от най-добрите сред цялото ято от добруджански поетеси. Със сигурност – една от най-продуктивните. Следя и с интерес литературно-педагогическата дейност и публикациите на нейните възпитаници от „Литературната къща“ – Добрич. Тази работа не ми е чужда и зная, че е полезна за двете страни и колко много взаимно ги обогатява и задължава.
Винаги ме е впечатлявала с богатството и размаха на поетичните си идеи, емоционалната си стихия и гражданска позиция, която леко прекрачва границите на регионалното, националното и световното, пречупвайки го през призмата на своето лирическо аз.
Възхитен съм от сложната ѝ художествена инвенция, чрез която поетичните думи, оценки, размисли, послания и внушения бликат като от неудържим гейзер. Може и да са не винаги разбираеми, леко смилаеми, изискани всякога, но пък са наситени с широк подтекст, емоционална сила и дълбочина, чиста и неподкупваща етичност
и топлота.
„Когато шофираше колата си, сваляше шапка на срещнатите кучета, а кучетата му обръщаха глави и му се усмихваха.“
Творец, който може да пише така (Дж. Стайнбек, „Улица консервна“, която препрочитам паралелно със стихосбирката на Генка „Пазачът на зимното вдъхновение“ , 2012 г.), несъмнено е гений), но пък и нейното „Любовта ни, припкаща по петите ни цяла вечност като вярно куче“ си го бива. Впрочем, цялото стихотворение „Парола“ е много сърдечно, интимно и земно.
За поет, който обича разгърнатия изказ, простора на мисълта и фантазията, е далеч по-важно да прекрачи границите на делничното и да се отдаде на богатата си асоциативност, интересни хрумвания и даже на мистични пориви“ оттатък другостта“. В едно цяло така са събрани идеали и битовизъм, пориви и съкровения.
Над всичко житейско и прозаично Генка Петрова поставя любовта и позабравената парола „obicham“ звучи като неин вечен и непреходен символ. С неспокойна, освободена от неутралитет и безразличие съвест и сетивност, авторката се движи леко от конкретното към общото, от впечатления към размисъл и верен поетичен изказ, избистрен през часовете на нощни бдения и ясни утрини. Поантата в „Утре ми е ден“ би правила чест на всяка прекрасна домакиня, влюбена и предана съпруга.
Нейните стихотворения имат разпознаваем облик – винаги нахъсани, с наситено като гъсто вино съдържание, културна, а на места ерудирана лексика и задълбаване в различните пластове и сфери на изкуството. В повечето случаи Генка Петрова се води от максимата, че дързостта е по-добра от всякаква мъдрост.
Бих искал да кажа няколко думи и за поемата ѝ „Дестинация Мама-Обама“. Отличителното в нея са експресивността на стила, както и неординерните епитети, сравнения, метафори и градирани изреждания: (Канада, Торонто, САЩ, Барак Обама, Мишел Обама, езерото Онтарио) или (Иван Хаджийски, Паисий) и още по-неочакваното и сполучливо (Европа – Канада, Европа – САЩ, Мама-Обама); (Този същият океан-рибя кост в гърлото); „омекнали думи.
Всъщност цялата тази поема „Дестинация Мама-Обама“, която се изкушавам да цитирам едва ли не цялата, отначало до край е написана на висок градус с малки късчета градации, които подчинени на общия мотив, съставят стройното ѝ хармонично наредено пано.
Диалогът и монолозите са предпочитана форма от авторката за образност и динамично (сгъстено, наситено и настъпателно) разкриване на мисълта и резигнациите ѝ (напрегнатото и драматично състояние). Непрестанно се добавят все нови и нови имена и пространства, асоциации и аналогии, епизоди с остри контрасти, нарицателни и собствени образи и преживявания с голяма обобщаваща сила на въздействието и посланията.
Всичко това придава на поетичния език впечатляваща яркост и багреност, затрогваща топлота и нежност, характерна за личност с висок душевно-морален строй и богата и своеобразна култура и естетика.
