Кузман КРЪСТЕВ е роден в Бургас. Живеe и твори в родния си град Завършил e Софийския университет, специалност “Право”. Работил e като юрисконсулт, а по-късно и като журналист. Цялото му творчество, книги с приказки и разкази, е предназначено за деца. Негови куклени пиеси за деца с успех се играят в България и в чужбина. Лауреат е на национални награди и отличия за драматургия.



Обичам ранните утрини. Особено летните. Когато слънцето току-що се е показало и денят се изплъзва от хладните пазви на нощта. Ето и днес: вървя по главната улица, врабчетата цвърчат в клоните на дърветата и изпълват душата ми с бодрост. Уличният асфалт и тротоарите са измити от градската пръскачка, мирише на току-що паднал дъжд и първите купувачи на мляко и закуски бързат към магазините. Взех си от павилиона вестник и влязох в кафенето. Това правя всяка сутрин, преди да отида на работа в банката. Поръчах си еспресото и се зачетох. И точно тогава до мен седна възрастен човек с бледо уморено лице. Носеше старо износено сако, а по лицето му бяха наболи остри посребрени косми. Очите му, хлътнали и със сенки, му придаваха вид на болен. Гледаше ме виновно и продума с тих пресипнал глас:
— Простете за безпокойството. Искам да ви се извиня за едно мое поведение в миналото.
Моят учуден поглед го подсети да се доизясни.
— Сега, когато остарях, почувствах вината си и съм дошъл да ми простите.
Говореше искрено. Но не проумявах какво зло може да ми е сторил. Виждах го за първи път.
— Ще ви кажа – допълни той. – Само ви моля да не избухвате. Желая да се разкая. Бъдете великодушен.
Доброто ми утринно настроение се помрачи. Дали пък този
човек не ми е създал някоя неприятност, че да се чудя сега как да се оправям.
— Но кой сте вие? – казах раздразнено и отместих вестника настрани.
— Аз съм слухът, който преди години разпространяваше, че правите
счетоводни машинации, за да влагате на свое име капитали в офшорни банки.
Стана ми толкова весело от това откровение, че се разсмях с глас.
Наистина, преди години беше ме нападнала една такава неприятност. Изпотрепаха се тогава ревизорите да ми правят проверки, но нищо нередно не откриха, разбира се. Ако сега съм директор на банковия клон, то е, защото винаги съм си гледал работата съвестно и честно. Да, весело започна денят ми. Поръчах кафе на своя злощастен слух и побързах да го успокоя:
— Не се притеснявайте. Изживейте си старините спокойно. Благодарение на вашите безпочвени доноси, аз се издигнах в очите на банкерите в града, а клиентите вярваха още повече в коректността на банката. Така че винаги съм посрещал клеветата с безразличие.
— О, радвам се да чуя това! – проясни се лицето на стареца – Сега съм
спокоен. Прощавате ли ми?
— Разбира се. Ще ми бъде приятно да се видим и друг път.
Донесоха кафето. Той отпи и с благодарност рече:
— Сега вече мога доволен да отида в небитието. Олекна ми.
— Знаете ли? – заговорих въодушевено. – Около мен са бродили различни слухове, но най-много се радвах на този, дето разпространяваше, че съм имал любовница. По едно време се говореше, че били две.
— А истина ли беше?
— Глупости! Аз имам за съпруга най-хубавата жена на света!
— Тогава би трябвало да се засегнете.
— Напротив, бях щастлив. Жена ми започна да ме ревнува Особено много се издигнах в очите на колежките си /тогава бях завеждащ отдел/. Някои започнаха да ме заглеждат многообещаващо и това страшно много повиши самочувствието ми. Ако срещнете някъде този слух, поздравете го от мен.
— Но той е тук! – побърза да съобщи събеседникът ми.
От масата в ъгъла той доведе възрастна жена с благородно лице и малко извехтяла старомодна шапка.
— Целувам ви ръка, мадам – рекох искрено.
Жената приседна плахо, усмихна се стеснително и каза объркано:
— С годините разбрах колко много обичате жена си и за стореното от мен се чувствувам виновна пред вас.
— Но, мила моя, не се косете – отвърнах й непринудено. – Тези глупави думи по моя адрес не можаха да ме оцапат. Току-що споделих с колегата Ви, че вашето появяване донесе в живота ми приятни тръпки..
— Моите слухове не Ви тревожеха? – смая се жената.
— Никак! Не се уплаших дори, когато се появи слух, че съм корумпиран. Пращаха ми провокатори, които ми предлагаха суми за най-различни незаконни сделки, но аз ги изгонвах най-позорно и това затвърждаваше авторитета ми.
Старецът и възрастната жена отклониха погледа си от мен. И от това, че
ме поглеждаха скришом, разбрах...
— И този слух ли е тук?
Тип с бръсната глава, обеци и златен гердан ми стисна ръката. Имаше скулесто лице и грамадна лапа, в която ръката ми изчезна. Но виждали ли сте силен, грубоват човек да се разкайва? Грамадата излъчваше толкова кротост и примирение, че ми стана жал за човека.
— Какво да се прави? – рече виновно той. – Ние, слуховете, сме плод на разните му там мутри и прочее. Подхвърлят ни отвсякъде и сме длъжни да ходим от дом в дом, от фирма във фирма – навсякъде.
— Моля Ви се – казах. – Не отдавайте на тези клюки голямо значение. Зная, че сте хвърлен камък в блатото, който за съжаление често изпръсква невинни хора.
— Ще бъдем щастливи, ако забравите злините, които Ви сторихме. Вие сте единственият човек, който не се поддаде на шантажите и ги посрещаше с насмешка – допълни слухът, който пръв ме заговори.
— Можете да бъдете сигурни, че отдавна съм ви извинил и затрил в живота си.
Изпитвах снизходителност към слуховете за мен. Виждах ги добрии сърдечни. Като че през годините те са страдали болезнено от нечистоплътните одумки. И понеже дойде време да тръгвам, прииска ми се на раздяла да им кажа още няколко добри думи:
— Радвам се, че се запознахме. Беше любезно от ваша страна да споделите с мен това, което ви е гнетяло. Но не страдайте от скрупули...А сега ме извинете. Времето за сутрешното ми кафе изтече. Нужно е да вървя на работа. Защото ако излезе слух, че закъснявам, ще бъде истински. А истината не може да се отрече, нали?
След три дни моят шеф, директорът на централната банка, ми се обади по телефона:
Колега, носи се слух, че сутрин закъсняваш за работа? Надявам се, пак да е някаква безплодна интрига, нали...