НИЕ СМЕ НАРОД, А НЕ МЪРША!

Веселина Жечева

Д-р Петър Станчев Петров е роден на 6 март 1927 година в Добрич. Той остава сирак на 8-годишна възраст - баща му е убит от при обир. 1957 г. завършва в София медицина. По време на следването си е изключван по политически причини. Започва практика в Добричко. През 1972 г. в село Карвуна започва работа психиатрична болница за алкохолици и наркомани, на която той става главен лекар. Към нея се изгражда трудово-лечебно стопанство и за първи път в България е въведена индустриална терапия - по подобие на сегашните комуни. По негова инициатива се изгражда и психиатричния диспансер, открит през 1979 г., който сега носи името му.
Петър Станчев е известен на цялата общественост с многобройните си публикации и изследвания. Като човек с активна гражданска и политическа позиция и с даровито перо на публицист, започва да пише статии в местните и централни вестници. В ТД "Държавен архив" Добрич са съхранени документи на психиатъра, дарени лично от неговата съпруга Елена Станчева през 2001 г.
Интерес представлява сборникът от есета "Ние сме народ, а не мърша", в който авторът не прави компромиси - бичува болшевизма и корупцията, безочието на бившите и настоящи лидери. Надарен с аналитичен ум, той спори, прави изводи и предлага решения на важните за деня стопански и политически въпроси. Като патриот категорично е неговото мнение, че не бива да се поощряват аспирациите на Румъния за реставрация на архитектурния комплекс "Двореца" в Балчик. Сочи факти за асимилационната политика на румънското правителство по отношение на българите в Северна Добруджа - за закритите стотици училища и църкви. Не отминава и българските политици и задава въпроса: "Има ли у нас почва политическата психопатия? Има и още как!".
Целият сборник от статии представлява една изстрадана летопис за българската политическа и икономическа действителност за периода от 1989 до 1998 г.. Поведението на д-р Станчев на човек, обречен да служи на демокрацията, го извеждат сред достойните примери за подражание на поколения политици.

И ми е мъчно...

Рада Въртунинска

Тази година се навършват 80 години от рождението и 9 години от кончината на д-р Петър Станчев. И ми е мъчно, че вече го няма човекът, лекарят, приятелят и родственикът. Той имаше забележително чувство за родова принадлежност. Неговите корени се разпростират от Жеравна, Котел, Ямболско и Сливенско към Добруджа и са прoрастнали в нейния исторически чернозем. Родът е дал известни имена на науката и културата и свидни жертви в борбата за свобода на Добруджа, за демократизма в България.
През 1987 г. проведохме среща с потомците на Акъллийския род. Бяха около 500 души. Той беше там с майка си, баба Елена. Беше почти незабележим в своята скромност, всред многобройните си братовчеди. И ми е мъчно, че на предстоящата родова среща неговото място ще остане празно.
Д-р Станчев беше ерудит - четеше в оригинал румънски и френски автори. Притежаваше чувствителността на лирик и имаше поетичен талант, превеждаше румънски поети с една взискателност към изяществото и чистотата на българския език. Беше сдържан в общуването, но мъдър и очарователен събеседник. Той се вълнуваше от красотата на природата и още повече от благородството на някоя човешка постъпка. Романтик по душа и хуманист по възпитание, той откликваше на всяко страдание. И ми е мъчно, че повече няма да срещна кроткия му поглед и бликащата от него енергия и човеколюбие, няма да чуя неговия тих, но вълнуващ глас... И ми е мъчно...