НЕСТРОЙНА МЛАДОСТ
"След смъртта на Димчо Дебелянов,
ангелите вече нямат хор.", Иван Динков
Родил се през 1887 година на 28 март, в глухото градче Копривщица, като син на западнал занаятчия. Учил се в Пловдив и София. Борил се за оскъден залък хляб, като преводач, коректор и чиновник. Паднал убит от вражески куршум на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, на 29 години и 6 месеца. Погребан е в двора на църква в Демир Хисар. През 1931 костите му са пренесени в родната Копривщица. Носталгията и плачът не са същите след неговите песни.
"Той беше висок, плещест, с изправена снага. Никога той не наведе глава – все вдигната нагоре я държеше. Косата му беше русо – кестенява, леко къдрава – на вълни.брада си пусна като студент – тя беше рижа, русо – червеникава. Очите му бяха светлосиви. Към външността си беше небрежен. Когато се замислеше, стискаше зъби. Когато пийнеше смееше се с глас – широко – и плачеше; избухваше или изпадаше в умиление. Димчо даваше и последната си пара за книги. Впечатленията ми от Димчо са великолепни. И като поет, и като другар, и като приятел, и като човек – той беше образцов. след като биде убит, ние го сложихме веднага редом до Ботйова и Яворова – и не сбъркахме. Но това стана чак след като биде убит.”, Николай Райнов
Слънчогледи
Ах, ето де ме ти изведе,
ти, който нявга властно обеща
на мойта гордост - вихрени победи
и жар всерадостна на любовта.
Скърбя в градини глъхнали и бледи,
обител на покрусена мечта.
Аз чувам тиха жал по утринта
на слънце невидели слънчогледи.
Кому бе нужна моята съблазън?
Защо съм обнищен, защо наказан -
не знам. Неведа черна заслони
бездънното небе на мойто Време
и то ми праща днес нощи и дни,
които само Тя ще ми отнеме.
II
Изминал пътя през лъките
на Любовта и Радостта,
незнайна власт ме в мрак покити,
аз бродя в гибелни места.
Аз тръпна в огнена замая
като прокудена лъча,
къде съм - диря и не зная,
къде съм - гасна и мълча.
А през запречените стволи
из безприютни глъбини
залутан стон за милост моли
и в неповолен грях вини.
То сякаш горко запленена,
далече в глъхналия лес,
звъни душата на Verlain'a:
"dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!"
ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни?
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Сиротна песен
Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
С бойни другари на фронта
ангелите вече нямат хор.", Иван Динков
Родил се през 1887 година на 28 март, в глухото градче Копривщица, като син на западнал занаятчия. Учил се в Пловдив и София. Борил се за оскъден залък хляб, като преводач, коректор и чиновник. Паднал убит от вражески куршум на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, на 29 години и 6 месеца. Погребан е в двора на църква в Демир Хисар. През 1931 костите му са пренесени в родната Копривщица. Носталгията и плачът не са същите след неговите песни.
"Той беше висок, плещест, с изправена снага. Никога той не наведе глава – все вдигната нагоре я държеше. Косата му беше русо – кестенява, леко къдрава – на вълни.брада си пусна като студент – тя беше рижа, русо – червеникава. Очите му бяха светлосиви. Към външността си беше небрежен. Когато се замислеше, стискаше зъби. Когато пийнеше смееше се с глас – широко – и плачеше; избухваше или изпадаше в умиление. Димчо даваше и последната си пара за книги. Впечатленията ми от Димчо са великолепни. И като поет, и като другар, и като приятел, и като човек – той беше образцов. след като биде убит, ние го сложихме веднага редом до Ботйова и Яворова – и не сбъркахме. Но това стана чак след като биде убит.”, Николай Райнов
Слънчогледи
Ах, ето де ме ти изведе,
ти, който нявга властно обеща
на мойта гордост - вихрени победи
и жар всерадостна на любовта.
Скърбя в градини глъхнали и бледи,
обител на покрусена мечта.
Аз чувам тиха жал по утринта
на слънце невидели слънчогледи.
Кому бе нужна моята съблазън?
Защо съм обнищен, защо наказан -
не знам. Неведа черна заслони
бездънното небе на мойто Време
и то ми праща днес нощи и дни,
които само Тя ще ми отнеме.
II
Изминал пътя през лъките
на Любовта и Радостта,
незнайна власт ме в мрак покити,
аз бродя в гибелни места.
Аз тръпна в огнена замая
като прокудена лъча,
къде съм - диря и не зная,
къде съм - гасна и мълча.
А през запречените стволи
из безприютни глъбини
залутан стон за милост моли
и в неповолен грях вини.
То сякаш горко запленена,
далече в глъхналия лес,
звъни душата на Verlain'a:
"dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!"
ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни?
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Сиротна песен
Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
С бойни другари на фронта