Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ИЗТОЧЕН ДИАЛЕКТ"

ИЗТОЧЕН ДИАЛЕКТ

Емилия Пройнова е родена през 1969г. в гр. Разград. Завършва последователно Българска филология и Английска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски“ със степени магистър. Има публикувани две поетични книги – „В гъстите вежди на здрача“ 1999г., София, изд. „Захарий Стоянов“ и „Изкачване по спадовете“ 2001г., София, изд. „Захарий Стоянов”. През 2002 г. печели специална награда в поетичния конкурс на името на Дора Габе. През 2006 г. печели първа награда за поезия в международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията“ с участници от България, Македония, Сърбия, Хърватска, Косово, Гърция и Турция. Печелила е и редица други награди – специална награда в конкурса „Любовта е пиянство или пиянство от любов”, трета награда в международния конкурс „Каун“ 2013 г. с участници от България, Сърбия и др. страни и други конкурси. През 2008 г. е приета за член на СБП.



ЧУДОТО НА ЖИВОТА

Светът е пълен с прясно мляко мях
висящ на гвоздей в избата на битието.
Навън животът с пояс на стомах
замесва питки с форми на полета.
Там горе – гребени от бор и от ела –
мъгли разресват и откриват къщи.
Гората вади старата игла
и в пеперуди хълмове превръща.
Стада от облаци през бял гевгир
прецеждат слънчевите капки към земята.
На камъка един добър пастир
наглежда агънца и….светлината.
Просторът се превръща във простир
на мокри лястовички, славеи и чайки.
Луната киха в тихия Всемир
и се прибира в нощница мозайка.
А аз? Не знам дали в слънца живях,
но се изпълвам с тази радост дивна,
че Бог създаде слънце в млечен мях
и го разля във стомни пълноливни.




ИЗТОЧЕН ДИАЛЕКТ

Два синигера живо говорят
на синигерски – източен диалект.
Смеят се и си пролетничат
и се задяват с небето.
Клонките дърпат за струни
и ръсят нотите на цветята.
Парфюмират се със петунии
и изпращат тъгата по вятъра.
Два синигера на асмата
питат почвата за бъдещо грозде.
Тя им отвръща като им маха
облечена в жилетка от рози.
Два синигера – щастие под перата-
разлистват вятъра като книга.
Смеят се, пролетничат с небесата.
Отгоре ни гледат. И ни намигат.




ЦЪФНАЛА ВИШНА

Момчето с мускули на контрабас
посегна към наострената брадва.
Дървото изпищя със птичи глас
и захвърчаха цветове като при сватба.
Обаче някакъв изгубен цвят
попадна на момчето във ръкава
и през оградата прескочи Март
и в контрабаса музика остави.
Момчето я изведе в този миг
и я разля по цялата градина.
А вишната със белоцветен вик
благодари на контрабаса и…прости му.




ВЕЧЕРНО

Тихо пада без цвят вечерта
като бежови дамски чорапи.
Хоризонтът – дамаска с цветя –
със цигулково щастие капе.
Водно конче като сребърен воин
търси в блатото рицарска битка.
В резултат на епичен двубой
ще завърже две жаби на плитка.
А гората – аржентинско танго –
се разлиства в бразилската самба.
Тази вечер умира с Ван Гог,
а пък утре се буди със Данте.
Но не зная дали след това
вечерта ще обуе чорапи.
Лично аз ще съм гола, с цветя,
без червило, но с роза в устата.




ЖРЕБЕЦ

Реката се понесе във галоп.
Повдигна ѝ се вече от равани.
На пътя речен прекоси на „стоп”.
Надбяга ручеите – ледници от лани.
Реката много ветрове отпи
и много възвишения разпори.
Бе глуха за команди като „спри“
забивайки навътре жарки шпори.
Реката се разпени и заля
огромното поле…като го гушна.
След този вихрен бяг тя отмаля
и се прибра във своята конюшня.

Емилия Пройнова

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево