Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПЕТЪР УВАЛИЕВ И ДОБРИЧ "

ПЕТЪР УВАЛИЕВ И ДОБРИЧ

Галина Колева е родена в Добрич. Завършила е Държавен библиотекарски институт – София и специалностите „Българска филология“ и „Библиотечно-информационни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като библиотекар в Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич. Автор е на книгата „Книги с дарствени надписи от личната библиотека на Петър Увалиев”, 2011.


Личната библиотека на Петър Увалиев

През 1947 година Петър Увалиев, известен още като Пиер Рув, предприема пътуване, което предопределя бъдещето му – отива в Лондон като секретар на Българската легация, но след това, избирайки съдбата на „невъзвращенец”, остава да живее и работи там до края на дните си през 1998 година. През целия си живот той успешно реализира разностранните си таланти – дипломат, филмов продуцент, режисьор, сценарист, литературен, театрален и кинокритик, семиотик, преводач, университетски преподавател, сътрудник на Би Би Си, поддържал радиорубрика на културни теми в продължение на 50 години. Признат за един от най-креативните и влиятелни български емигранти-интелектуалци на двадесети век, той счита ролята си на медиатор между култури за морална и социална мисия на своя живот.
След смъртта му – през 1998 година, неговото семейство и кръг близки приятели учредяват в България Фондация „Семейство Увалиеви”, чиято главна цел е да насърчава културни дейности от името на семейството. Случват се впечатляващ брой събития с възпоменателен характер, инициирани и осъществени от Фондацията и насочени към запазване паметта за него и за неговите родители.
С много и разнообразни прояви беше отбелязана и 100-годишнината от рождението на Увалиев – през 2015 година. Концерти, кинопрожекции, паметна плоча в София, паметна плоча в Лондон, валидиране на пощенска марка с неговия лик, учредяване на еднократна награда за студентско проучване и публикация, както и годишна награда за живеещ в чужбина българин– деятел на културата и изкуствата и с принос в развитието на родната култура. Под съставителството и редакцията на доц. Огнян Ковачев бе издадена част първа на двутомника „Пет минути с Петър Увалиев”, която включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988–1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите „петминутки“.
Нашият град също даде принос в отбелязването на годишнината и това не е случайно. Добрич има своя специална връзка с личността на интелектуалеца и можем да кажем, че това е история на взаимна симпатия. Тя започва от ноември 1995 година, когато той е гост на града ни и участва в празниците по повод 115-годишнината от рождението на Йордан Йовков. Тогава произнася своето „Похвално слово за Йовков“ и връчва литературната награда на името на Йовков на писателя Николай Хайтов.
А на 26 май 1996 г. по Би Би Си – Лондон прозвучава есето „Добричко”, с което Увалиев дава израз на наистина добри чувства: „Поканиха ме добри хора да говоря в Добрич и голямо добро ми сториха. Пощръклелият двукрак мравуняк по бреговете на Темза и Златния рог не посвещава, той развращава: човечеството губи човечността си. А точно тази развенчана човечност възкръсна в Добрич с цялата си добрина, облъхна ме като пролетен вятър, незамърсен от бензинови изпарения... В този век на повилняла омраза Добрич ми показа величието на непринудената почит.“
За пиетета на Увалиев към Добрич и добричлии става дума неведнъж в книгата на съпругата му проф. Соня Рув „Петър Увалиев или Пиер Рув. Един живот”. „Любимият му Добрич“ – така се изразява тя. Разказва както за срещата му с културната общественост на града, така и за професионалните и приятелски отношения на семейството с университетски колеги от Шумен, респективно от Педагогическия колеж в Добрич.
Като израз на тази симпатия към града ни приемаме и факта, че днес голяма част от личните книги на Петър Увалиев, пренесени в България от Лондон, се съхраняват в Регионална библиотека „Дора Габе”. Подарени на библиотеката от Соня Рув-Увалиева, те представляват ценна сбирка, обособена в специално създадения за целта на нейното съхранение и ползване Културно-информационен център „Увалиев”, на чието откриване през 2004 г. проф. Рув присъства лично. Така връзката на града ни със семейството, както и с Фондация „Увалиеви”, продължава. Библиотека „Дора Габе“ поддържа наистина приятелски отношения с тях и проявите на това приятелство са много. През октомври 2011 година Соня Рув ни посети отново за представянето на нейната книга пред добричката общественост. Гост на библиотеката през 2014 г. бяха и Мила Рув-Увалиева – дъщеря на семейството, журналистът Йордан Йорданов – член на Управителния съвет на Фондацията, както и доц. Огнян Ковачев– също член на УС. През лятото на 2015 г. във фоайето на библиотеката бе експонирана и предложена на вниманието на обществеността фотоизложбата „Черно-бели следи от един многоцветен живот”, чийто съставител беше дългогодишният и близък приятел на Увалиеви Иво Хаджимишев.
Самите ние в библиотека „Дора Габе“ нееднократно сме показвали книги от личната библиотека на Петър Увалиев на специално експонирани изложби, както и на наши гости, на граждани, ученици и колеги. Пренасянето на богатата сбирка от кабинета в Челси, Лондон в България е безспорно особено значим акт, символизиращ завръщането на този космополитен човек към корените му и фактът, че голяма част от нея намира своя нов дом в нашата библиотека, е чест за нашия град. А за щастливо обстоятелство в личен план считам възможността, която имах при мое гостуване в Лондон по покана на Соня Рув, да се разходя по “Маркъм Скуеър“ и да поспра пред стълбите на № 46. „ … в средата на 70-те години на двадесети век, когато най-накрая книгите изпълниха цялото свободно място, ние купихме „студиото“ на Маркъм Скуеър зад ъгъла).”1
* * *
Като цяло колекцията, която вече е ценно притежание на Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич, съдържа както художествена литература – българска и чужда, така и книги от почти всички отрасли на знанието. На брой те са около 2700 и са на български, руски, английски, немски, френски, италиански, испански, сръбски, чешки и полски език. Някои от най-старите издания, налични в тази сбирка, са от края на 19. век. Има книги, издадени през всички десетилетия на 20. век.
Българската художествена литература е представена от автори от различни периоди. Между тях са Христо Ботев, П. Ю. Тодоров, Пенчо Славейков,Христо Смирненски, Гео Милев, Йордан Йовков, Димитър Талев, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Павел Вежинов, Христо Фотев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Константин Павлов, Николай Кънчев, Ани Илков и много други.
Сбирката съдържа голям брой заглавия чужда художествена литература.
Руските автори са представени предимно чрез произведения, издадени на родния им език. Между тях са Пушкин, Достоевски, Лесков, Маяковски, Рождественски. На други езици – английски, немски, френски и други са произведения на Шекспир, Молиер, Джефри Чосър, Аполинер, Рилке, Пол Валери, Луис Карол, Албер Камю, Стриндберг, Бертолт Брехт, Натали Сарот, Иво Андрич.
Разнообразието на тематиката обхваща голям диапазон от области на науката и културата и говори за необозримо широк кръг от интереси на притежателя на библиотеката. Налично е голямо количество философска литература – издания на английски, френски, немски, руски и български език. Сбирката съдържа голям брой исторически трудове и биографии. Значителна е и групата на книгите от областта на изкуствата. Сред тях преобладават книги за кино, театър, за теория и история на изкуството, изобразителни изкуства, музика, балет. Естествено е наличието на издания в областите литературознание, езикознание, културология, семиотика, етика, логика, психология, естетика и издания в областта на обществените науки, между които социология, политика, право и икономика. Към своята библиотека Петър Увалиев е прибавил и литература от областта на естествените и на приложните науки.
И ако цялата съвкупност от книги, съставляващи библиотеката на една личност, дава информация за ерудицията, културата и интересите ѝ, то между тях съществува една специална група, която представлява своеобразен документ за отношения между хората – онези, които съдържат дарствени надписи. Те имат специфичното качество да ни покажат един не само творчески, но и емоционален човешки свят.
Библиотека „Дора Габе“ притежава над 360 заглавия книги с дарствени надписи от личната библиотека на Петър Увалиев. Най-голямата част от тях са на български език – те са над 260, има и книги на френски, английски, сръбски, немски, италиански, испански, португалски и руски език. По отношение на съдържание и тематика по-голямата част от надписаните книги са от областта на художествената литература – българска и чужда, което е напълно разбираемо, тъй като през целия си живот този човек общува с писатели и поети. Наличието на надписани издания от областта на изобразителните изкуства, киното и театъра е също така лесно обяснимо предвид дългогодишната му дейност и занимания в тези области и непрекъснатите контакти с художници, актьори, режисьори, изкуствоведи, театрални и кинокритици. Изследвания от областта на обществените и приложните науки, философия, психология, социология и много други са показател за взаимоотношения с наистина широк кръг учени и изследователи.
Що се отнася до самите текстове, изписани саморъчно от дарителите върху заглавните страници на тези книги, те са ценни не само с автентичността си, но и с това, че понякога разказват истории. По-голямата част от тези текстове са автографи, а останалите са посвещения или просто подписи на дарители. Не всички надписи са датирани, но между тях има такива, подарени по време на седем десетилетия. Самите те, съвсем естествено, също са на различни езици, като най-голям е броят на надписите на български език.
Някои от ценните книги са надписани и подарени от най-близки на Увалиев хора – майка му Гина Увалиева и сестра му – Дора Валие. Голям брой изтъкнати български автори са се събрали чрез творбите и автографите си в сбирката, с която разполагаме. Между тях са Блага Димитрова, Николай Хай-тов, Любомир Левчев, Цветан Стоянов, Елисавета Багряна, Христо Бояджиев, Емилиян Станев, Георги Данаилов, Вера Мутафчиева, Радой Ралин и много други. Невъзможно е да изброя в рамките на това кратко изложение имената на всички българи, които с подписите си са оставили следи за познанство, приятелство или интелектуално общуване с него, но такива са театралният критик Любомир Тенев, фолклористката Елена Огнянова, проф. д-р Христо Огнянов, Пашанко Димитров, Струки Калев, Илко Илиев – някои от „трайно установилите се“ (по думи на Соня Рув) в края на 40-те години българи в Лондон, които създават своя здрава мрежа на взаимна подкрепа, Марин Големинов, акад. Петър Динеков, Исак Паси, проф. Веселин Димитров. Както казах – имената са много.
Ще спомена също и наличието на книги с автографи на двама поети от Добрич, тъй като този факт е свързан с незабравимото гостуване на Увалиев в нашия град през 1995 година – това са поетите Генка Петрова (”Спомен за живот”) и Сашо Серафимов (”Дарителят на сънища”).Със сигурност и други добрички творци са подарили произведенията си на Петър Увалиев, макар те да не са попаднали в нашата сбирка. Доказателство за това намираме в неговото Би Би Си – есе „Изборно“ от 27 октомври 1996 г. В него той насочва вниманието си към някои български автори, в чийто живот „поезията е влязла”, макар те да не са широко известни. Сред тях е добричката поетеса Петранка Божкова. „Но едно бих искал: да зарадвам невъзпятите поети като Петранка Божкова, че „стиховете им не умират, преди да са родени още”.
Що се отнася до книгите, подарени на Увалиев от чужденци – автори или просто дарители, те са от няколко области, а личностите, които са ги надписали, твърде често са емблематични с приноса си в съответната област. Преобладават изданията на френски и английски език, следващата по-голяма група са на сръбски и италиански, има и няколко на немски и испански.
В голяма група можем да обособим книгите, надписани от представители на югославското изобразително изкуство – това са изкуствоведски изследвания или
албуми за творчеството на изявени художници, подарени от самите тях или от авторите на изданията. Автор, с когото Пиер Рув е имал лични контакти, е френският философ, литературен критик и семиотик Ролан Барт, който е оставил автографа си върху сборника си от статии „Критически есета”. Приятелската си обич е засвидетелствал и Ромен Гари върху своя книга. До смъртта си през 1980 година той е близък приятел и литературен сътрудник на Пиер. Джонатан Грифин – поет, преводач, драматург – се е подписал върху две свои стихосбирки. Роман Якобсон – един от най-влиятелните лингвисти на века – присъства в колекцията чрез свой труд по семиотика, надписан от самия него. Почти всеки дарствен надпис (най-често автограф), поставен върху книга от чуждестранен автор, ни среща с ярко изявена личност – с изтъкнат европейски творец или учен. Сред тях са Рене Бергер – френски философ и историк на изкуството, Джило Дорфлес – италиански изкуствовед, художник и философ, Майкъл Поланий – изследовател в областта на физико-химията и социалните науки, Тонино Гуера – италиански писател и сценарист. Трудове в областта на киното и кинематографията са подарени с автограф от италианеца Росарио Анготи и немския режисьор Фриц Хиплер. Художествената литература присъства в групата от книги с дарствени надписи чрез творби на Стефано Ланди, Армандо ла Роза Пароди, Волфганг Георг Фишер, Фейяз Фергар и др.
Както всяка лична библиотека, освен книги, сбирката съдържа и известно количество периодика. Тя също е от онези области на знанието, към които са насочени интересите на притежателя ѝ. Повечето от тях са отделни броеве от различни години, като от по-стари периоди преобладава чуждоезичната периодика – на различни езици. Макар да се срещат отделни заглавия от предходни десетилетия, по-голямата част от наличните български периодични издания са от времето след 1990-та година.
Личностите – учени, писатели, творци, които оставят своите библиотеки в наследство на всички хора, ни завещават не просто библиотечни единици, които могат да бъдат четени. Те наистина оставят част от себе си – една колекция с цялостен облик, която съдържа знаци за почти всички прояви на духа на своя собственик и добавя нови щрихи към неговия портрет. Затова пренасянето на тази колекция от книги на българска земя е културен факт от голямо значение, нейното пътуване към нас я прави още по-ценна както за Библиотеката в Добрич, така и за града ни като цяло. Чрез нея и чрез общуването ни със семейството, почитателите и изследователите на Петър Увалиев, приятелството продължава.


1. Рув, Соня. Петър Увалиев или Пиер Рув: Един живот. София, Сиела, 2010, с. 58

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево