ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА
Евелина Ханджиева, художник, директор на Художествена галерия град Добрич
„ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“
по Йовков е тема на колекция от творби в Художествена галерия – Добрич и е част от голямата тема за земята и хората, която е в основата на събирателската дейност през десетилетията. Широка и разнообразна, тя е намерила пластична реализация в стотици творби, съхранявани в галерията. Десетки са произведенията – графични или живописни, портрети на Йордан Йовков и образи от художествения му свят. „Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто“, сякаш чуваме думите на писателя. Българските художници се вълнуват от душевната чистота и нравственост, които струят от творбите му, от героите, населяващи Йовковата вселена и ги претворяват в запомнящи се произведения.
„Йовкова Добруджа“, „Антология І“, „Антология ІІ“ и „Антология ІІІ“ са живописни платна, които Георги Трифонов е посветил на темата. Големи като формат, художникът ги населил с познатите герои. Различни по стилистика са „Йовкова Добруджа“, рисувана през 1977 г., и цикълът „Антологии“ от 1988 г. , отличаващ се с асоциативно-динамични композиции. В две от картините на Г. Трифонов е и писателят, а в „Антология ІІІ“ – в долния десен ъгъл, художникът с четка в ръка, като че ли слага финални мазки на платното. Но един образ сред този Йовков космос има особена притегателна сила – образът на жената. Жената – плаха и стаена, но извисяваща се с вроденото си достойнство и вътрешно неприкосновение. Жената, която гордо прекрачва патриархалния бит и отстоява своята любов. И в четирите композиции нейният образ доминира и е образ – символ.
„Филиповата кръчма“ на Евгени Бугаев, „По жицата“ на Снежина Попгенчева, „Мелницата в с. Мусубей“ на Филип Филипов допълват живописната колекция.
Портретите на Йордан Йовков, рисувани от Иван Христов, Милка Пейкова, Генчо Денчев, Никола Г. Даскалов, в графиката – от Михаил Петков и Галилей Симеонов, са различни по стилистика, но излъчват мъдрост и духовност.
Графиките на Зафир Йончев, Тодор Атанасов, Иван Бочев, Симеон Венов, Петър Чуклев, Магдалена Бояджиева, Атанас Василев, Цончо Денев, Деян Евтимов, Дечко Тодоров, Светла Георгиева и др. ни повеждат сред Йовковите хора и ни представят образи, осезаемо плътни, но и отвеждащи ни към литературния им първообраз. Наименованията им са по разказите на Йовков: „Женда“ „Индже“, „Серафим“, „На Агликина поляна“, „През чумавото“, „Юнашки глави“ др.
Интересно като композиционно решение е платното на Андрей Даниел „В очакване“, съчетаващо атмосферата на достоверно предадения кабинет с портрет на писателя. С поглед, отправен нагоре като че към светлината, струяща от прозореца, поглед на надежда, поглед към невидимия свят. И някак съвсeм естествено този портрет ни препраща към стиха на Александър Геров, посветен на Йордан Йовков:
Макар живял и в други свят,
Щом в неговия свят се взираш
Светът безкраен и богат
Във неговия свят намираш...
„ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“
по Йовков е тема на колекция от творби в Художествена галерия – Добрич и е част от голямата тема за земята и хората, която е в основата на събирателската дейност през десетилетията. Широка и разнообразна, тя е намерила пластична реализация в стотици творби, съхранявани в галерията. Десетки са произведенията – графични или живописни, портрети на Йордан Йовков и образи от художествения му свят. „Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто“, сякаш чуваме думите на писателя. Българските художници се вълнуват от душевната чистота и нравственост, които струят от творбите му, от героите, населяващи Йовковата вселена и ги претворяват в запомнящи се произведения.
„Йовкова Добруджа“, „Антология І“, „Антология ІІ“ и „Антология ІІІ“ са живописни платна, които Георги Трифонов е посветил на темата. Големи като формат, художникът ги населил с познатите герои. Различни по стилистика са „Йовкова Добруджа“, рисувана през 1977 г., и цикълът „Антологии“ от 1988 г. , отличаващ се с асоциативно-динамични композиции. В две от картините на Г. Трифонов е и писателят, а в „Антология ІІІ“ – в долния десен ъгъл, художникът с четка в ръка, като че ли слага финални мазки на платното. Но един образ сред този Йовков космос има особена притегателна сила – образът на жената. Жената – плаха и стаена, но извисяваща се с вроденото си достойнство и вътрешно неприкосновение. Жената, която гордо прекрачва патриархалния бит и отстоява своята любов. И в четирите композиции нейният образ доминира и е образ – символ.
„Филиповата кръчма“ на Евгени Бугаев, „По жицата“ на Снежина Попгенчева, „Мелницата в с. Мусубей“ на Филип Филипов допълват живописната колекция.
Портретите на Йордан Йовков, рисувани от Иван Христов, Милка Пейкова, Генчо Денчев, Никола Г. Даскалов, в графиката – от Михаил Петков и Галилей Симеонов, са различни по стилистика, но излъчват мъдрост и духовност.
Графиките на Зафир Йончев, Тодор Атанасов, Иван Бочев, Симеон Венов, Петър Чуклев, Магдалена Бояджиева, Атанас Василев, Цончо Денев, Деян Евтимов, Дечко Тодоров, Светла Георгиева и др. ни повеждат сред Йовковите хора и ни представят образи, осезаемо плътни, но и отвеждащи ни към литературния им първообраз. Наименованията им са по разказите на Йовков: „Женда“ „Индже“, „Серафим“, „На Агликина поляна“, „През чумавото“, „Юнашки глави“ др.
Интересно като композиционно решение е платното на Андрей Даниел „В очакване“, съчетаващо атмосферата на достоверно предадения кабинет с портрет на писателя. С поглед, отправен нагоре като че към светлината, струяща от прозореца, поглед на надежда, поглед към невидимия свят. И някак съвсeм естествено този портрет ни препраща към стиха на Александър Геров, посветен на Йордан Йовков:
Макар живял и в други свят,
Щом в неговия свят се взираш
Светът безкраен и богат
Във неговия свят намираш...