21 (9 – ст. ст.) ноември 1880 г. – роден в село Жеравна, Котленско
Септември 1887 г. – Юрдан Стефанов Йовков е записан в първо отделение на „Горньото училище“ в Жеравна
Септември 1893 г. – тъй като в Жеравна няма трети прогимназиален клас, Йовков постъпва в Русенската мъжка гимназия
Учебната 1894–1895 г. – не посещава учебни занятия, а прекарва годината в с. Чифуткьой (дн. с. Йовково, Добруджа), където трябва да помага на баща си в стопанството
Учебната 1895–1896 г. – учи в Жеравна, където е открит трети клас
Учебната 1896–1897 г. – Йовков се записва в четвърти клас на Котленското четвъртокласно (осемкласно) училище
Септември 1897 г. – Йовков постъпва в Първа държавна мъжка гимназия в София, където учи до юни 1900 г.
1 септември 1900 г. – за първи път е назначен за учител в село Чифлик Мусубей (дн. с. Долен извор), Генералтошевска околия, където работи до лятото на 1901 г.
Февруари 1902 г. – Йовков постъпва в Школата за запасни подпоручици в с. Княжево, край София
26 октомври 1902 г. – първата публикация на Йовков – стихотворението „Под тежкия кръст“, в. „Съзнание“, V, № 9, 26 окт. 1902 г.
20 декември 1903 г. – Йовков е произведен в чин подпоручик
Февруари 1904 г. – подпоручикът от запаса Йордан Йовков завършва своята редовна служба в 24. полк в Бургас и се уволнява от армията
1 септември 1904 г. – отново започва работа като учител с. Чифлик Мусубей, Добруджа
1 септември 1906 г. – встъпва в длъжност учител в с. Саръджа (дн. с. Росица), Добричка околия
1 октомври 1907 г. – назначен за учител в с. Каралии (дн. с. Красен), Генералтошевска околия
Септември 1909 г. – в с. Каралии е открита прогимназия, на която Йовков е директор до есента на 1912 г., когато е мобилизиран в Балканската война
Юни 1910 г. – писателят публикува първата си белетристична творба „Овчарова жалба“ (сп. „Просвета“, V, 1910, № 6, с. 122-123), чието подзаглавие „Старопланинска легенда“ по-късно дава името на сборника му „Старопланински легенди“ (1927 г.)
20 септември 1912 г. – подпоручик Йордан Йовков е мобилизиран. На тази дата пристига в 41. пехотен полк в Бургас
9-10 октомври 1912 г. – първото сражение, в което участва писателят, край с. Кайпа, Одринско
12 ноември 1912 г. – на позициите при с. Еникьой, Чаталджанско, Йовков заболява и е изпратен на лечение в 1-ва полска дивизионна болница
4 декември 1912 г. – заедно с още трима офицери оздравелият подпоручик Йовков се завръща в полка си, който е разположен в с. Вели Меша, Чорленско
17 май 1913 г. – в Лондон е подписан мирен договор, с който се слага край на Балканската война. Краят на войната заварва Йовков около град Дойран и Гевгели
18 юни 1913 г. – само два дни след началото на Междусъюзническата война в тежки сражения с гърците подпоручик Йовков е ранен близо до Смол
2 август 1913 г. – писателят е произведен в чин поручик
Края на август 1913 г. – Йовков е демобилизиран
Ноември 1913 г. – белетристът публикува първия си военен разказ „Утрото на паметния ден“ в сп. „Народ и армия“
Лятото на 1915 г. – писателят е библиотекар и редактор на сп. „Вътрешен преглед“ към Министерството на вътрешните работи и народното здраве
11 септември 1915 г. – Йовков е мобилизиран и назначен за младши офицер в новосформираната 9. погранична дружина със седалище Даутлъ
Юни 1916 г. – Йовковите военни разкази са отличени с литературната премия „Иван Вазов“
10 юли 1916 г. – писателят е командирован в редакцията на „Военни известия“
14 ноември 1916 г. – Щабът на действащата армия издава на помощник-редактора на в. „Военни известия“ поручик Йордан Йовков Открит лист, за да посети Добруджанския фронт
1916–1917 г. – Йовков живее в дома на писателя Димитър Подвързачов на бул. „Фердинанд“ № 138 (днес бул. „Христо Ботев“) и работи в редакцията на сп. „Отечество“
Пролетта на 1917 г. – излиза от печат първата книга на Йордан Йовков – „Разкази“, т. 1, изд. „Книга“, София. Изданието включва военни разкази, писани между 1914 и 1917 г.
1917 г. – като № 2 от поредицата „Походна войнишка библиотека“, издание на Щаба на действащата армия, излиза книгата на Йовков „Разкази“
1 януари 1918 г. – „за изслужено време“ писателят е повишен „по запаса“ от чин „поручик“ в „капитан
Есента на 1918 г. – Йовков е командирован в Добрич като военен писател. Понакуцва, понеже е ранен в петата. На гара Гебедже, Провадийско, се среща с брат си Коста Стефанов, на когото съобщава, че е тръгнал за Добрич, за да се жени
9 октомври 1918 г. – капитан Йордан Йовков е демобилизиран с писмо на редакцията поради завършване на войната
1918 г. – излиза вторият том с Йовкови военни разкази – Разкази, т. 2., изд. „Книга“
15 декември 1918 г. – в Добрич става венчавката на Йовков с Деспина Колева в „голямата стая“ на нейната родна къща (от 1968 г. превърната в къща музей „Йордан Йовков“ – Добрич, ул. „Майор Векилски“ № 18)
Март на 1919 г. – Йовков минава тайно границата край село Баладжа (дн. с. Стожер), за да избяга от Добрич във Варна, където се установява на улица „Линия“ № 20, сега ул. „Георги Живков“ № 11. Тук писателят работи във Варненската мъжка гимназия
Юни 1919 г. – Йовков е отличен с наградата на БАН от фонд „Напредък“ за книгите си с военни творби „Разкази. Т. 1“ и „Разкази. Т. 2“.
11 октомври 1919 г. – във Варна се ражда първото и единствено дете на Йордан и Деспина Йовкови – Елка Йовкова
Януари 1920 г. – излиза повестта „Жетварят“ в книгоиздателство „Образование“ в София
20 септември 1920 г. – Йовков е назначен за „редовен сътрудник по печата при легацията в Букурещ, считано от деня на заемането на длъжността“
24 септември 1920 г. – писателят подписва акт за встъпване в длъжност като редовен сътрудник по печата в Българската легация в Букурещ, която се намира на ул. „Василе Ласкар“
30 септември 1921 г. – със Заповед № 642, подписана от Стоян Омарчевски, управляващ Министерството на външните работи и на изповеданията, министър на народното просвещение, Йовков е уволнен от Българската легация в Букурещ „по съкращение на службите“
15 декември 1921 г. – със Заповед № 720 министър-председателят и министър на външните работи и на изповеданията Александър Стамболийски отменя Заповед № 642 от 30 септември относно уволнението на Йовков
30 март 1922 – със Заповед № 107 на Александър Стамболийски Йовков е назначен от 1 април същата година за „секретар при Консулството в Одеса, като се оставя на занятие при легацията в Букурещ“
30 юли 1923 г. – новият министър на външните работи Христо Калфов премества секретаря на Българското генерално консулство в Одеса Йордан Йовков на същата длъжност при Почетното консулство в Триест, като се оставя на занятие при Българската легация в Букурещ.
2 август 1924 г. – министърът на външните работи Христо Калфов привежда секретаря при Българската легация в Букурещ Йовков за преводач при Министерството (Консулското отделение)
3 април 1925 г. – министър Христо Калфов отменя Заповед № 175 от 2.08.1924 г. относно преместването на Йовков за преводач при Министерството и го преназначава за III секретар при Българското генерално консулство в Солун, като остане и занапред на занятие при Българската легация в Букурещ
30 април 1925 г. – министър Христо Калфов преназначава от 1 май III секретар при Българското генерално консулство в Солун Йовков, оставен на занятие при Българската легация в Букурещ, за драгоман (преводач) при същата легация
Лятото на 1926 г. – излиза сборникът с разкази на Йордан Йовков „Последна радост“, изд. „Хемус“, София
Пролетта-лятото на 1927 г. – отпечатан е сборникът с десет разказа-легенди „Старопланински легенди“, изд. „Хемус“, София
Юни 1927 г. – за сборника „Старопланински легенди“ Йовков е награден с литературно отличие от фонд „Напредък“ на БАН
21 септември 1927 г. – писателят подава заявление до българския пълномощен министър в Букурещ за приемане на оставката му като драгоман на Българската легация
19 октомври 1927 г. – оставката на Йовков е приета
19 ноември 1927 г. – в София писателят е назначен за преводач към Министерството на външните работи и на изповеданията
1927 г. – Йовков получава поощрение на Фонд за поощрение на родната литература и изкуство за сборника „Последна радост“ и за разкази, публикувани в сп. „Златорог“ и сп. „Българска мисъл“. Наградата се присъжда за 1926 г.
28 февруари 1928 г. – писателят е уволнен от длъжността преводач при Консулското отделение при министерството, тъй като преминава на друга длъжност – сътрудник в редакцията на вестник „Ла Бюлгари“
Пролетта на 1928 г. – излиза от печат Йовковият сборник с разкази „Вечери в Антимовския хан“, изд. „Ж. Маринов“, София
1928 г. – отпечатана е книгата „Земляци“ [Разказ], Държ. печ., София.
Излиза първият том от тритомника „Разкази“: Разкази. [В 3 т.]. Т. 1., изд. „Хемус“, София
Йовков получава поощрение на Фонд за поощрение на родната литература и изкуство за сборника „Старопланински легенди“. Наградата се присъжда за 1927 г.
Февруари 1929 г. – излизат „Разкази“ [В 3 т.]. Т. 2., изд. „Хемус“, София
19 март 1929 г. – премиера на драмата „Албена“ на сцената на Народния театър
20 май 1929 г. – Българската академия на науките решава да удостои Йордан Йовков с Кирило-Методиевата награда от фонд „Берлинов“
Януари 1930 г. – излиза от печат комедията „Милионерът“, изд. „Хемус“, София
4 февруари 1930 г. – комедията „Милионерът“ е поставена на сцената на Народния театър в София
Септември 1930 г. – в книгоиздателство „Хемус“ излиза второто, преработено издание на повестта „Жетварят“
1930 г. – в книга е отпечатана драмата „Албена“, изд. „Хемус“, София
17 септември 1932 г. – на сцената на Народния театър е поставена драмата на Йовков „Боряна“
1932 г. – драмата „Боряна“ излиза в отделна книга, изд. „Хемус“, София.
Отпечатани са „Разкази“. [В 3 т.]. Т. 3., изд. „Хемус“, София
Пролетта на 1934 г. – романът „Чифликът край границата“ е издаден в отделна книга, изд. „Хемус“, София
Феврурари 1935 г. – излиза сборникът разкази „Женско сърце“, изд. „Хемус“, София
29 май 1935 г. – Йордан Йовков печели литературната награда на Софийска община за своя роман „Чифликът край границата“
31 октомври 1935 г. – министърът на външните работи и на изповеданията Георги Кьосеиванов назначава Йордан Йовков, считано от 1 ноември 1935 г., за хонорован сътрудник на вестник „Нови дни“
31 декември 1935 г. – уволнява се целият персонал на вестник „Нови дни“, в това число и хонорованият сътрудник Йордан Йовков, считано от 1 януари 1936 г.
1935–1936 г. – на сцената на Народния театър се играе Йовковата пиеса „Обикновен човек“
17 февруари 1936 г. – министър Г. Кьосеиванов назначава Йовков за помощник-редактор в Дирекцията на печата при министерството
Ноември 1936 г. – излиза книгата с разкази „Ако можеха да говорят“, изд. „Хемус“, София
1936 г. – самостоятелно издание на драмата „Обикновен човек“, изд. „Хемус“, София
19 септември 1937 г. – Йовков отива на лечение в Хисаря
7 октомври 1937 г. – съпругата на писателя Деспина Йовкова пристига в Хисаря, притеснена от влошаващото се здравословно състояние на Йовков
11 октомври 1937 г. – писателят е настанен в Католическата болница в Пловдив
15 октомври 1937 г. – Йордан Йовков умира в Католическата болница в Пловдив в 15 часа
17 октомври 1937 г. – тленните останки на писателя са посрещнати в София
18 октомври 1937 г. – Йовков е погребан в София
23 ноември 1937 г. – по случай 40 дни от смъртта на писателя е издаден „Йовков лист“. Ред. Светослав Минков, изд. „Хемус“, София
1937 г. – излиза сборник, посветен на белетриста – „Йордан Йовков. 1884–1937. Спомени, статии и бележки за живота и творчеството му“. Под ред. на Светослав Минков, изд. „Хемус“, София
1938 г. – в незавършен вид е издаден романът „Приключенията на Гороломов“. Книгата съдържа само десетте глави, публикувани приживе от писателя.
 – Отпечатан е сборник, посветен на белетриста – „Йордан Йовков. 1884–1937. Литературен сборник“. Под ред. на Михаил Арнаудов, изд. „Факел“, София

Изготвила: КРЕМЕНА МИТЕВА, главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич