Генка Петрова

ПРОВОКИРАНО

    Светът за мен бе ням.
    Светът бе глух.
        Валери Станков

Светът не е различен днес.
Светът не е и снизходителен,
защото аз съм Никой,
защото тихата провинция на чувствата
във айсберга на равнината
е глуха,
няма,
сляпа
за другостта на моя ден,
на моя залък и пътека -
угроза за велможите, отдавна
НЕ загърбили - размазали ме
във суетното си безразличие,
мене,
плебея от ръба на географията
понечил да наметне
онази топла пелерина на предците,
чадъра да разтвори
срещу изгарящия срам от самозванци,
подпорка на духа ми,
стъпкан пред високи порти.
Светът е ням и глух,
защото аз съм Ничий,
защото Словото/ми/ днес
не струва пет пари.
Какво че времето било
за словото свободно време?
Какво че моят хайдпарк
цял живот
надува децибели?
Светът е глух.
"Троянските коне в България"
са остаряла истина,
която зад трибагреника на България
тъй напористо се множи и подмладява,
заяква пред очите ми,
в душата ми манифестира.
Под тънките си токчета
във гейзери от кръв
душата ми задавя...
Какво от туй?
Светът е глух и ням.
А аз
все още се подписвам: българин -
в света,
на който и на ум не му е
драмата,
в която и умирам,и възкръсвам
със извечното:
"...не мога без България"
Какво от туй?
Светът за мен е глух и ням.
И друга е България.
Без Песен за човека.
Без песен.
Моята България.