Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЙОВКОВИЯТ РОД И НЕГОВИТЕ ПОТОМЦИ В ДОБРУДЖА"

ЙОВКОВИЯТ РОД И НЕГОВИТЕ ПОТОМЦИ В ДОБРУДЖА

Атанас Пеев е краевед, родоизследовател и журналист. Автор е на монографии, книги с очерци, сборник с детски игри от миналото, на изследвания за известни родове, на сборници с текстове за известни народни певци. Ето заглавията на някои от произведенията му: „Отломки от миналото“, 1971 г. (монография за с. Златия, Добричко), „Дай, бабо, огънче!“1994, 1998, (сборник с детски игри от миналото, народни обичаи и обреди), „Свят като цвят“, 2002, (сборник с анегдоти и автографи), „Ваятели на добруджанския народен танц“, 2004, (сборник с очерци), и др. Член е на Съюза на българските журналисти, на Управителния съвет на Българското генеалогично дружество „Родознание“ и на Съюза на учените в България. Той е почетен гражданин на Добрич, носител е на Златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци.



ЙОВКОВИЯТ РОД И НЕГОВИТЕ ПОТОМЦИ В ДОБРУДЖА

Текстът е прочетен на Националната научна конференция „Йордан Йовков – мъдрият мълчаливец на българската литература“, организирана от Община град Добрич и Регионален исторически музей – Добрич по случай 135 години от рождението на Йордан Йовков с любезното съдействие на Община Генерал Тошево и Исторически музей – Генерал Тошево. Тя е проведена на 29 – 30 септември 2015 г. в Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич. (със съкращения)


Наши и чуждестранни изследователи на живота и творчеството на големия ни писател Йордан Йовков са казали и написали почти всичко за него от годината му на раждане до наши дни. Безспорно, творецът заслужава този високоблагороден жест. С малки прекъсвания (от 1900-1902 и 1904-1912 г.) в началото на XX век той е учителствал десетина години в генералтошевските села Долен извор, Росица и Красен, а от края на 1918 до началото на 1919 г. е живял в Добрич. Знае се, че учителката Ана Д. Савова му е била приятелка и той имал намерение да се жени за нея. Понеже не успял да намери свободни места за двамата в 58-те частни училища на територията на Добричка област, се установил като учител в с. Осман факъ (дн. Козлодуйци). Заедно с него била и Ана. Тук Йовков бил назначен за учител в началото на септември на учебната 1899-1900 г. По всяка вероятност не започнал учебната година, а се върнал в с. Каралии (дн. Красен), където бил назначен за директор на новооткритата прогимназия. Затова Йовков е на голяма почит в Добруджа. Първият бюст-паметник на учителя, писателя, общественика и хуманиста Йордан Йовков у нас е открит на 15 ноември 1959 година в Генерал Тошево. Той е дело на родения в Добрич скулптор Асен Попов (1925-2007). На тържеството присъстват съпругата и дъщерята на писателя Деспина и Елка, първата дама на нашата поезия, добруджанката Дора Габе (1888-1983), съратникът му Ловчо Стоянов (1876-1963), актьорът Константин Кисимов (1897-1965)... Негови бюст-паметници са открити и в селата Росица, Красен (1965) и Спасово (1980), и в гр. Тервел (1973). Приведена е в по-добър вид мелницата между селата Горен извор и Долен извор, в която се развива действието на драмата „Албена“. На мястото в Чифуткоюсу (от 27 юни 1942 г. с. Йовково), където е била бащината му къща от 1897 до 1916 г., е поставен паметен знак (огромен каменен отломък) с надпис: „Тук от 1897 до 1916 г. е била бащината къща на големия писател Йордан Йовков“. По повод на 100-годишнината от рождението му в Добрич отваря врати красивата сграда на Дома-паметник, където посетителят може да види работния му кабинет, книги от него и за него, предмети, писма и документи, които разказват за многостранната му дейност. Проектантският колектив на сградата – арх. Атанас Стоянов, арх. Асен Коев, арх. Георги Михайлов и арх. Пламен Ганчев, е отличен с най-високата архитектурна награда – архитектурен Оскар „Архскар“, връчен досега за пръв и единствен път. Възстановена е и известната от повестта „Жетварят“ кръчма на Филип Сивков (20.VII.1859-3.III. 1927) в с. Красен, позната ни повече като Филиповата кръчма.
Все още малко се знае обаче за родовия корен и за семейната среда на Йовкови. Йовкововедите като че ли отминават с безразличие и срамежливо тази страна от неговата богата биография, считайки я може би за маловажна и строго лична. Пена Бойчева (ок.1845-1913) и Стефан Йовков (1840-1904) са имали деца: Йосиф (1866-1943), Съба (неизв.-1907), Николай (1875-1910), Бойчо (1876-1950), Йордан (1880-1937) и Коста (1883-1960). Спорни са годините на раждане на Николай (а не Никола) и на Съба. Някъде е записано, че Николай е роден през 1871 г. За Съба се знае, че е починала едва на 33 години, което означава, че е родена през 1874 г. Но това са предположения, по които може да се спори. Вероятно дъщеря им е останала неграмотна. В някои публикации Съба е записана с три години по-възрастна, което я прави близначка на Николай, а това е малко вероятна версия. Йосиф Стефанов Йовков е учил до трети клас (сега VII) в Жеравна. От 1897 до 1916 г., когато семейството им е в Чифуткоюсу, е кръчмар при баща си. Оженил се за жеравненката Мария Стефанова Тонева (дъщеря на сестрата на Сава Филаретов (20.Х.1825 – 13.XI.1863)). Децата им се раждат в Жеравна. Когато през 1916 г. румънците изгорили къщата и опустошили чифлика им в Чифуткоюсу, семейството на Йосиф заминало в София, където той станал чиновник в частни банки. Починал там през 1943 г.
Съба Стефанова Йовкова се омъжила в Жеравна за Стефан Вълев Велчев (16.V.1867-26.V.1944 г.) през 1897 г. Имали дъщери Пена и Ганка. Пена (1900-1929) се задомила за Михаил Димитров (1896-1966) от Йовково. Те имат синове Димитър (1925-1943) и Стефан (4.I.1927-7.III.2002). Последният е със синове Милко и Веселин и е живял в същото село. Съба и Стефан Велчеви са погребани в Йовково. И Бойчо Стефанов Йовков работил в стопанството на баща си в Чифуткоюсу. През 1941-1942 г. бил кехая в селото по време на кметуването на Георги Великов. Завършил първи прогимназиален клас (сега V клас). Бил веселяк. След погрома над бащиния му чифлик се преселил неизвестно къде и умира. В Чифуткоюсу оставил 9 декара земя. Общинските власти в Девня категорично отричат да е живял и починал там, както официално се смяташе досега. Гордостта на Пена Бойчева Вълкова и Стефан Йовков – Йордан, завършил гимназия. На 15 декември 1918 г. свързал живота си с дъщерята на Ванглина и Абаджи Кольо Иванов Василев от Добрич – Деспина (9.VI.1894 – 15.VI.1965). Баща ѝ имал земи в Чифуткоюсу, обработвани под аренда от сродника му Михаил Димитров. Деспина ражда дъщеря Елка (1919-1995). Тя се омъжва за арх. Николай Попов (1914-1973) и има син Боян (1951), който е и единствения внук на писателя. Боян Попов и съпругата му Мира имат синове Мирослав (1977) и Боян (1986), които носят имената на родителите си. Големият завършил спортна академия, а малкият – американски колеж. Баща им работил като оператор в БНТ 15 години. Писателят притежава в Чифуткоюсу 94 декара земя. Коста Стефанов Йовков до Балканската война се занимавал със земеделие в Чифуткоюсу, а след това преминал в системата на съобщенията като надзорник по телеграфите и телефоните. След опустошаването на бащиния чифлик по време на румънската окупация на Южна Добруджа се преместил в Провадия. По данни на общината в града починал на 7 април 1959 г. в София, в ИСУЛ, а не на 7 април 1960 г. Женен бил за съгражданката си Йорданка Петрова, погребана в Провадия на 1 юни 1965 г. Имали синове Никола и Петър. Данните за първия са оскъдни. Роден бил през 1911 г. в Провадия, живял във Варна. Петър бил с година по-млад от него и починал в Провадия на 4 април 1974 г. Женен бил за съгражданката си Жечка Ангелова. Родена е на 15 септември 1919 г. Жечка и Петър имат синове Константин (1940) и Ангел (1947). Децата на Константин са Пламен (1958) и Юлиян (1960), а на Ангел – Жасмина (1974) и Петър (1983).
Твърде оскъдни са данните за Николай Стефанов Йовков. Практикувал в митницата в Чифуткоюсу. После бил чиновник в русенската митница и в софийски банки. Духовно бил извисен, четял и се самообразовал. Бил тесен социалист и поддържал връзки с Димитър Благоев, Георги Кирков и Гаврил Георгиев. Пишел статии. Много рано костна туберкулоза сковала краката му и той се движел с бастун. Работил и като книговодител във варненска банка. Помагал на брат си Йордан. Двамата били силно привързани един към друг. Изнервен, беден и болен, Николай умира едва на 35 години. Йордан участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, командвал рота в 41-ви пехотен полк. Ротата му се числяла към І дружина. Достигнал до капитан в запаса. По време на Първата световна война е
бил военен кореспондент.
Бедна на данни е литературата ни и за родителите на писателя. Майката била дъщеря на Бойчо Вълков Хаджикостов. Имала братя Коста и Димо и по-възрастна сестра Мария, омъжена за тулчанския абаджия Ранко Събев. Братът на Пена Бойчева – Коста бил женен за Пена Матеева. А дъщеря му Мария (20.ХI.1879-1961) се омъжила за Давид Панайотов Златаров (1870-1945), който бил от Лозенград. Участвал в Балканската война. Семейството им живяло в Добрич, където той имал хан с името „Нов живот“, и кръчма. Известен бил като дядо Давид. Имал два брака. От първата си жена Рада, която била от генералтошевското село Пчеларово (или Дъбовик), имал деца Дафина, Иван и Мария. Синът му Иван бил баща на рано отишлия си от този свят строителен инженер Давид Ив. Давидов (1934-1972), загинал при влакова катастрофа. Когато Рада починала, Давид Панайотов Златаров (или Златарев) през 1919 г. се оженил за Мария Костова Бойчева от с. Жеравна, от която имал единствен син Панайот (1920-1999). Панайот Давидов от Добрич бил известен профсъюзен деец. Негови синове са добричлиите Светлозар (1948) и Давид (1952), който е инженер по образование. Сестрата на Пена Бойчева – Мария имала син инж. Васил Ранков, който бил сред основателите на техническия университет във Варна. Дядо ѝ на Пена Бойчева по бащина линия умира през 1915 г. и оставя пет деца – Коста, Пенко, Бойчо, Мария и Гана. Разбирателство царяло в семейството им. Той бил съдържател на хан в Стралджа, Ямболско. Коста Бойчев станал свещеник, а брат му Димо бил единственият жеравненец, участвал в боевете на Шипка като опълченец. Бил приятел на големия наш политически и държавен деец Димитър Петков (1858-1907).
Пена Бойчева била нисичка, бяла и хубава, обличала се скромно. Била неграмотна, но общителна, с прям и откровен характер, наблюдателна, с чувство за хумор. Умира на 29 юни 1913 г. И Стефан Йовков (Камбура) е роден в Жеравна. Поради ранната смърт на братята и сестрите му остава единствен син в семейството. Учил в килийно училище. Рано оставил потурите, пояса и антерията и облякъл панталон, сако и риза и сложил вратовръзка. Учил абаджилък, но занаятът не му легнал на сърце и се заловил за овчарлъка. Като се заселил в Чифуткоюсу през 1897 г., закупил 600 декара ниви. Бил висок, строг и възчерен, обичал веселбите и угощенията. Всички го определят като честен и трудолюбив. Доколкото са му стигали силите, се е занимавал и с обществена дейност – църковен и училищен настоятел, клисар и председател на овчарското дружество в Жеравна. В родното си село престоявал само два месеца и когато започнело агнилото на овцете, се завръщал в Чифуткоюсу. Изучил децата си. Починал след кратко боледуване през юни 1904 г. Погребали го до граничната застава, понеже в селото нямало гробища. През 1944 г. синът му Коста и сродникът му Михаил Димитров го препогребали в един гроб с жена му в гробищата край Чифуткоюсу.
Кръвна връзка с рода на писателя има Никола Йовков Спахийски (15.I.1853-25.II.1927) от Жеравна. Имал братя Йордан, Иван и Рафаил и две сестри, които близнили три пъти, но децата им все умирали. От трите си брака имал осем деца. Най-малката от дъщерите му Василка (1915-2005) от Добрич имала скромни прояви в поезията, въпреки и аматьорски. Имала дъщери Янка, Калинка и Тодорка. Никола се грижел за 3000 овце на един бей от Тулча заедно с баща си и тримата си братя. Беят позачул, че освободителната мисия на руснаците наближавала и за да спаси добитъка си, отпращал животните си по море с Йовко Спахийски в Цариград. Веднъж на връщане се разразила силна буря и параходите заседнали. Били на косъм от смъртта. Йовков се изплашил, настинал, поболял се и не станал повече. Погребали го на една могила – в Констанца (Румъния). Тогава му излязла и фамилията Спахийски. Четиримата му синове се установили във Василево, Генералтошевско, които се захванали със земеделие. Йовко Спахийски и Стефан Йовков (Камбура) били деца от двама братя. Любопитен факт е, че писателят Йордан Йовков си приличал с единия от синовете на Йовко Спахийски. И двойникът се казвал Йордан Йовков (1897-1934), бил като него с леко челно оплешивяване и със същите мустаци. Починал в Нейково, Балчишко. Притежавал книга с автограф от писателя, който му бил втори братовчед. Двойникът имал син Никола и дъщеря Калинка. Децата на Никола са Йордан и Румяна, а на Калинка – Красимир и Румяна. Дъщерята на Рафаил Йовков Спахийски – Пенка, живее в Нова Зеландия. Естествено, тази публикация не казва всичко за Йовковия род. По неофициални данни се знае, че в Добруджа има около 120 негови потомци от пет поколения, но само толкова. Те са от Варна, Добрич, Балчик, Каварна, Генерал Тошево, Шабла, генералтошевските села Василево и Йовково и в балчишкото Нейково. Не само йовковедите, но и родоизследователите са в дълг към тази неизчерпаема тема. И колкото това се направи по-рано (докато има живи потомци), ще е толкова по-добре за литературната ни история! А какво е тя без Йордан Йовков!


БИБЛИОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ
1. Устни спомени на Стефан Михайлов Димитров (4.I.1927-7.III.2002) от с. Йовково, Генералтошевско, записани от автора на 20 октомври 1996 г.
2. Пеев, Атанас. В. „Български писател“. Йовковият род, 1998, брой 34, с. 1-3.
3. Устни спомени на Василка Николова Йовкова Спахийска (1915-2005) от Добрич, записани от автора на 30 март 2000 г.
4. Пеев, Атанас. Добруджански селища с имена на видни личности. Добрич, 2001, с. 90-94.
5. Сб. „Краезнание“, бр. 10. Значими паметни знаци за видни личности и исторически събития в Добрич и Добричко. Пеев, Атанас, Добрич, 2010, с. 25.
6. Пеев, Атанас. В. „Дума“, притурка „Моята вяра“, брой 5-6, София, 2010, с. 2-4.
7. Устни спомени на Светлозар Давидов (1948) от Добрич, записани от автора на 15 януари 2012 г.
8. Устни спомени на Йордан Савов (1932) от Добрич, записани от автора на 29 юли 2015 г.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево