Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЙОРДАН ЙОВКОВ"

ЙОРДАН ЙОВКОВ

Иван Атанасов е роден в с. Градини на 28 май 1947 г., Община Генерал Тошево. Завършил е Педагогическия институт в гр. Шумен. Издал е 12 поетични книги: „Колекция от криле“, „Между два свята“, „Жестоки ласки“, „Осквернена любов“, „Път през огледалото“, „Сълза от нежност“ „Данък за надежда“, „Жар птица“, „Аз ида със дъжда“, „Яростни дни“ и една детска. Носител е на национални награди за поезия. Бил е член е на Съюза на независимите писатели. Умира на 3 ноември 2012 г.


ЙОРДАН ЙОВКОВ

Той е сам. Той е сам сред полето.
Бели птици край него летят.
И в очите Надеждата свети
и препуска безкрайният път.

Натежали са златни пшеници
и от мъката, бедни селца.
А сълзите по тъмни зеници
са блестящи, трептящи слънца.

Боже, колко е мъката, Боже!
Във каруцата – младо сърце.
Бяла птица и порив тревожен
търси кално и бедно селце.

Край Антимово ханът лудува.
Там продава усмивки Люцкан.
Серафим пък към бога пътува.
И се леят стакан след стакан.

Бели пътища. Черни неволи.
Бели птици във черни бразди.
Вълкадин чака божата воля,
а през раните гледат звезди.

Вика мъката. Йовков е тука!
Той чрез слово лекува света.
А сърцето на клетник се пука
като камък, заровен в пръстта!

 

 


ШИБИЛ

Сън да бе,
ще свърши със зората.
Ще се пръсне, като дим извил...
Погледнете, сам от планината
тежко слиза
страшният Шибил!
Кой ли ще повярва на мълвата?
Да не би отрова да е пил?
Даже пиле трепва в планината,
щом дочуе
името Шибил...
Няма ни прокоба, ни магия,
нито клопка дяволска личи...
Тъмно чудо
е стопено в тия
закачливи Радини очи...
Слиза от легендата юнака...
Там, зад чорбаджийската врата
с кървави обятия го чака
като страшна песен,
любовта...





ВЪЛКАДИН ГОВОРИ С БОГА

Посред смут, посред обща тревога,
сам в света, като Йов изтерзан,
Вълкадин разговаря със Бога,
стиснал камък в коравата длан.
Тежко време на тъмна несрета,
разделени са син от баща...
Плаче Добруджа, майката клета,
обругана от вражи ята.
— Кой световните работи съди?
Злото шири се, мъчи ни то...
Любовта кой в душите пропъди
и защо, Боже мили, защо?
Кой обърнал е брат срещу брата?
Кой почерни и мъчи света?
Ражда още еднакво земята...
Глад се шири, крещи нищета...
Боже благ, ти пострада за всеки,
някой чу ли последния стон?
А защо мрак се шири навеки
и потъпкан е твоят закон?
Падна нощ. И зачерни земята.
Сън люлее съдби и беди.
Влезе Бог на човека в душата
със очи от трептящи звезди...



КАРУЦА

Колко странно.
Каруца в полето.
Откога
не съм виждал каруца.
Малко конче
опъва вратлето,
сякаш мъката
влачи. И куца...
С цели
трийсет години
ме върнаха
това конче
и тая каруца...
Осланена,
земята посърна
и горичката рядка
закуца...
И небето
захлупи земята.
Стана ниско,
печално и черно...
И женица
във тъмна забрадка
като някаква сянка
се мерна...

Иван Атанасов

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево