Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ДУХОВНАТА ЕНЕРГИЯ Е БЛИЗО ДО БУНТА, НО ТЪРСИ СМИСЪЛА В ОБИЧТА"

ДУХОВНАТА ЕНЕРГИЯ Е БЛИЗО ДО БУНТА, НО ТЪРСИ СМИСЪЛА В ОБИЧТА

Радослав Радев е добруджанец, знае какво е баир, нива, синор, троскот (боже опази!) и е дирижирал хора на жабите от дунавските блата. Впоследствие е станал професор във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ по методика на литературното обучение и сипва върху главите на българските ученици маса учебници и помагала, зад които се крие като поп зад порязаници. Написал е книги за Иван Вазов и Алеко Константинов, но е разкрил мъжката психология чрез облеклото в изследването „От калпака до цървулите“. За да изкара тайните български работи на светло, е създал „Българска еротична енциклопедия“ в два тома, така че прочутата наша завист е останала в сянката на удоволственото драгоданство. Настоящият текст е следствие от отворените му очи към изобразителното изкуство.



Като художник Деница Янева слага ритъма на сърцето в ръката си, поради което нейният талант не се изразява в усвояване и предлагане на определена техника, а в консумиране на вътрешни духовни импулси, толкова непредвидими и спонтанни, че лесно конструират абстрактни форми, които пък носят надежда за нещо реалистично и достъпно. Така се постига абстрактното като илюзия, която не би могла да бъде разрушена, защото не ни е дадено да разберем как е сътворена. Същевременно Деница Янева носи противоречието и бунтарското в стила си, поради което в картините ѝ се оглежда концептуалният образ на съвременното изкуство. Парадоксът е, че скоростта, която е идея за битие и творчество на съвременния човек, уби хармонията между точката и линията. Модернистът Пол Клее, с присъщата си оригиналност казва, че „линията е точка, излязла на разходка“, което е метафора за баланса между тях, но днес всяка точка, която излезе на разходка, е отмитана от линията с такава скорост, че преди да сме концентрирани, вече сме оплетени. Деница Янева съзнателно използва петолинията и ги въвежда като основен мотив в изложбата си, защото почти всички изкуства, без да са само линейни, се записват чрез линията – музиката в петолиние, литературата в изреченски редове, изобразителното изкуство в статиката на рамката, архитектурата остави Хундертвасер само като спомен и се опъна в прави хоризонтали и вертикали. Толкова линии, че ти се иска да проплачеш за изгубената точка. Деница Янева маркира цветово активността на петолинието, но е в магията на точката осмислена чрез вътрешното ѝ измерение – кълбо или елипса, които се разливат като свободни структури, така че да няма мисъл за определеност или за конструкция. В сплитането, в преливането, в изразяването конструирането прави нещата явни, логични, достъпни, проследими. Избухването на точката ни лишава именно от чувството за конструктивност и ни привлича с потребността от концентриране. Концентрацията срещу скоростта – в това виждам пластичната мисия на тази изложба. Движението не е бягство от началното случване, а е характеристика на случването. Ние не отиваме някъде, за да бъдем отвън и отвъд, а за се почувстваме още по-добре тук и отсам. Но това изисква много повече духовна енергия, която безспорно е изразена чрез ритъма на сплитането в картините на Деница Янева. В това виждам една оптимистична философия и концептуална среща между Изтока, който се отказва от образа, за да запази пулса на орнамента и контура и Запада, който изтича към абстрактното, претоварен от бъбривостта на образите. Всичко това обаче е въпрос на мислене, а не на чувстване. За да възприемем истинно картините на Деница Янева, не трябва да се предоверяваме много на първото, за да не се лишим от насладата на второто.
Деница Янева използва целия спектър, без да налага влечение към някои от цветовете. Петолинията са цветни, стоят някак си оголено предизвикателни, тъй като са лишени от изписаните по тях ноти, които пък са влезли в звучната характеристика на сплетените форми. От друга страна линиите са изчистени и са толкова ясни, че чак са натрапчиви и то до степен да ни се поиска да бъдат излишни. Струва ми се, че Деница Янева постига внушенията си чрез гранични пластични решения – онова, което е форма, тя ни подтиква да го възприемем като състояние, абстрактното пък е свободна и чиста динамика, така че съзнанието ни, по подобие на облачното небе, може да конструира образи. Нужен е обаче вятърът т.е. нервът, а той е в наличност. Имам чувството даже, че четката на Деница Янева е оголен нерв. Намирам все пак, че от предходните изложби на художничката в тази има повече успокоеност и тук тя пие повече от водата на енергийния си ураган, а не се пари от огъня. Затова си мисля, че точката може отново да излезе на разходка…



Деница Янева е родена на 1.08.1974 г. във Варна. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразително изкуство – специалност Графика (1999). Доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, доцент по рисуване към Факултета по изобразително изкуство при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в областта на рисунката, графиката, живописта, илюстрацията и оформлението на книгата. Автор е на две самостоятелни изложби. Има участия в над 50 международни, национални и колективни изложби в страната и чужбина. Научноизследователските ѝ интереси са в сферата на теорията, историята на изобразителното изкуството и естетиката. Автор е на дванадесет теоретични публикации. Член е на СБХ, групата на варненските художници и Националната организация за литература и изкуство – Велико Търново.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево