КАРТИЧКА ОТ СОЗОПОЛ
Золтан Немет е поет, литератор, литературен критик, член на Словашкия съюз на унгарските писатели, роден през 1970 г. в Ершекуйвар, Словакия. Завършва Университета „Комениус“ в Братислава, специалности унгарска филология и история. Има издадени няколко самостоятелни сборника с поезия, критика и проза. Носител на множество литературни награди и стипендии. Сред тях е и литературната награда Атила Йожеф, 2012.
КАРТИЧКА ОТ СОЗОПОЛ
Два острова се виждат от точката,
от която поетът Созос хвърлил
в морето стихотворенията си:
свети Иван и свети Кирик.
Според историята
в Аполония живял мъж,
който имал три майки.
Две удавил в морето,
така възникнали островите.
* * *
На улицата зад мен един содаджия
бие коня си. Мъкне стар хладилник,
в него баща му блъска,
за да излезе.
Пред погледа на жегата
от пиперовото дърво като мухи висят зърна.
Но подухне ли живителен ветрец,
мигом се пренареждат.
Случва се
за часове
всичкият плод да се струпа на един клон.
* * *
Твърди се, три майки обсипвали
детето си с премного любов.
Няма толкова място в един-единствен
човек за тази ужасна материя,
която би понесъл някой мъж.
Затова общността отсъдила,
убиецът е действал с право.
* * *
На един от паметниците на културата има
солница, стояща на ръба си,
изсипва се върху осата, почиваща под нея.
След сто години една вълна изхвърля
и осата на брега като камъче.
* * *
Досега на свети Кирик
двадесет и седем души са хвърляли котва,
по един за столетие,
но само един оцелял от приключението.
По голите му скали се вият змии,
научили се да ловят риба.
Третата майка сбрала
всичките змии от околностите
и ги пуснала на острова
да се множат.
* * *
Същевременно – според един летописец –
паважът се движи като кубчета от
строител. Стъпиш ли на камъка
до статуята на Аполон, и застинеш ли,
за петдесет години стигаш до кея.
* * *
Единственият човек, върнал се жив
от острова, бил Созос: тогава
почнал да пише. Може би
благодарение и на поетическия си
труд, живял дълго, толкова,
че, твърди се, Херодот, Софокъл
и Платон го били посетили.
Според легендата обаче, когато забелязал
камък с форма на оса в крайморския пясък,
сякаш жило го жилнало:
решил да занесе всичките си
стихотворения на острова свети Кирик,
на змиите.
Общността го изтълкувала така:
престанал да пише.
* * *
Полуостровът, на който лежи Созопол,
годишно се отмества с два сантиметра
към двата острова. Тази скорост е
ужасно висока по мярата на геологията.
* * *
Останалата жива трета майка
облагородила и острова Свети Йоан.
Построила храм, прочут с огромните си
огледала, покриващи и четирите страни.
Макар рибарите да ги използвали само,
за да откриват по-големите рибни пасажи.
Твърди се, че в града има точка,
откъдето вдигнеш ли поглед към боговете,
същевременно виждаш и себе си.
Според историята само Созос
знаел тази точка.
* * *
Двата острова обаче сякаш
не знаят дали да бягат или не
от полуострова. Сякаш се колебаят:
веднъж се приближат на няколко
километра от брега, а друг път– според
измерванията – се отдалечават.
* * *
Бил слънчев, безветрен следобед,
когато третата майка решила
да убие сина си.
След убийството отрязала половия му орган
и с примитивни методи,
но използвайки достиженията
на чудната антична медицина,
се оперирала на мъж.
Едва тогава погребала сина си
в най-високата точка на града.
В града, когото оттогава наричат
не Аполония, а Созопол.
* * *
Морето тук е толкова солено, сякаш
вкусът му непрекъснато се лее от солница,
стояща на ръба си. В слънчеви дни
то разлага хоризонта на кристалите му
и по морския син бряг, тънък като ципа,
често прииждат на вълни бели петна писмена
* * *
Според историята
майката убиец още същия ден
приела името Созос
и заживяла като мъж.
Но, твърди се,
и до ден днешен не може да умре.
Превод – Николай Бойков
КАРТИЧКА ОТ СОЗОПОЛ
Два острова се виждат от точката,
от която поетът Созос хвърлил
в морето стихотворенията си:
свети Иван и свети Кирик.
Според историята
в Аполония живял мъж,
който имал три майки.
Две удавил в морето,
така възникнали островите.
* * *
На улицата зад мен един содаджия
бие коня си. Мъкне стар хладилник,
в него баща му блъска,
за да излезе.
Пред погледа на жегата
от пиперовото дърво като мухи висят зърна.
Но подухне ли живителен ветрец,
мигом се пренареждат.
Случва се
за часове
всичкият плод да се струпа на един клон.
* * *
Твърди се, три майки обсипвали
детето си с премного любов.
Няма толкова място в един-единствен
човек за тази ужасна материя,
която би понесъл някой мъж.
Затова общността отсъдила,
убиецът е действал с право.
* * *
На един от паметниците на културата има
солница, стояща на ръба си,
изсипва се върху осата, почиваща под нея.
След сто години една вълна изхвърля
и осата на брега като камъче.
* * *
Досега на свети Кирик
двадесет и седем души са хвърляли котва,
по един за столетие,
но само един оцелял от приключението.
По голите му скали се вият змии,
научили се да ловят риба.
Третата майка сбрала
всичките змии от околностите
и ги пуснала на острова
да се множат.
* * *
Същевременно – според един летописец –
паважът се движи като кубчета от
строител. Стъпиш ли на камъка
до статуята на Аполон, и застинеш ли,
за петдесет години стигаш до кея.
* * *
Единственият човек, върнал се жив
от острова, бил Созос: тогава
почнал да пише. Може би
благодарение и на поетическия си
труд, живял дълго, толкова,
че, твърди се, Херодот, Софокъл
и Платон го били посетили.
Според легендата обаче, когато забелязал
камък с форма на оса в крайморския пясък,
сякаш жило го жилнало:
решил да занесе всичките си
стихотворения на острова свети Кирик,
на змиите.
Общността го изтълкувала така:
престанал да пише.
* * *
Полуостровът, на който лежи Созопол,
годишно се отмества с два сантиметра
към двата острова. Тази скорост е
ужасно висока по мярата на геологията.
* * *
Останалата жива трета майка
облагородила и острова Свети Йоан.
Построила храм, прочут с огромните си
огледала, покриващи и четирите страни.
Макар рибарите да ги използвали само,
за да откриват по-големите рибни пасажи.
Твърди се, че в града има точка,
откъдето вдигнеш ли поглед към боговете,
същевременно виждаш и себе си.
Според историята само Созос
знаел тази точка.
* * *
Двата острова обаче сякаш
не знаят дали да бягат или не
от полуострова. Сякаш се колебаят:
веднъж се приближат на няколко
километра от брега, а друг път– според
измерванията – се отдалечават.
* * *
Бил слънчев, безветрен следобед,
когато третата майка решила
да убие сина си.
След убийството отрязала половия му орган
и с примитивни методи,
но използвайки достиженията
на чудната антична медицина,
се оперирала на мъж.
Едва тогава погребала сина си
в най-високата точка на града.
В града, когото оттогава наричат
не Аполония, а Созопол.
* * *
Морето тук е толкова солено, сякаш
вкусът му непрекъснато се лее от солница,
стояща на ръба си. В слънчеви дни
то разлага хоризонта на кристалите му
и по морския син бряг, тънък като ципа,
често прииждат на вълни бели петна писмена
* * *
Според историята
майката убиец още същия ден
приела името Созос
и заживяла като мъж.
Но, твърди се,
и до ден днешен не може да умре.
Превод – Николай Бойков
