Ева Банки е родена през 1966 г. в Надканижа. Преподава световна литература и творческо писане в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ и Реформаторския университет „Гашпар Кароли“. До 35-годишна възраст публикува само стихове. През 2004 г. излиза първият ѝ роман „Дъждовен град“, магическа семейна сага върху унгарската история. Последва го „Златно везмо“ (2005), по-късно и сборникът с разкази „Унгарски Декамерон“ (2007). Пиесата за Св. Елизавета Унгарска „Ако и ти би живял с мен...“ е играна многократно. „Винаги съм стояла далеч от политическите борби на унгарския литературен живот. През 2006 г. с възпитаниците си учредих портала „Нов Наутилус“, превърнал се днес в сериозен и многоцветен интернет журнал. От литературните преводи на възпитаниците си съставих две пожънали голям успех трубадурски антологии: „Сладостта на пролетта“ и „Невъзпитана любов“. Дъщеря ми Естер е на три и половина годинки…“




УЧИЛИЩЕ ЗА ЦВЕТОВЕ: РАЖДАНЕТО НА СИНЬОТО
(Боянската църква, България)

Има цветове земята, имат
светлината и кръвта,
ярки и банални са
цветовете на трева и клони.

Ала как се е родило синьото?

Защото малкото, не може да е синьо –
ни въздуха, ни морската вода.
Само огромното,
безбройното,
простора.

Дали моряците на Одисей са виждали
морето в синьо? Съзрели ли са
синевата
в морския безкрай?

Макар и изоставени от боговете
и пред смъртта, божествата
са били край тях тъй близко. Бавно,
много бавно осъзнавахме,
че живеем вместо тях. Че простора
и очакването са нашето достойнство
и надежда.

Морето вече не е с цвят на кожа.
Небето не е мръснобяло, вибриращо
и чуждо. Синьо се таи в очите детски,
в следобеда, заема мястото на мъртвите,
за да не чуем скърцане на зъби
и трескавия пулс на траура.

И този невъзможен цвят искри
из храмове от океана до балкана
български. Само веднъж да видиш
средновековните стени, морни и влажни,
не ще повярваш на гнева си повече.

Но мъртъвците ми са твърде живи.
С очи, уши, с нос и уста,
с ръце, крака. От страх къде ли да се дяна?
Къде да диря мястото си в ярката
и вдъхновена синева?

Сърцето първо научава цветовете,
окото – после. Като следи от полета
на птиците в небето –
преди да си видял, усещащ трепкането
на въздуха, търсиш думата –

... Новата дума... Изречи я!

Какъв ще бъде следващият цвят?



Превела – Светла Кьосева