„ЖИВЕЙ ТАКА, ЧЕ КОГАТО СИ ОТИДЕШ ОТ СВЕТА, В ХОРАТА ДА ОСТАНЕ УСМИВКАТА ТИ“

Тъжно е да се пише за приятелите, които са си отишли от този свят. Тъжно е, защото те заболява нелечимото и ти се загубваш като малко дете сред безкрайния живот. Замина си Кольо от нас, тихо и с усмивка, както бе живял и както бе писал. Сега можеш да го откриеш само в стиховете му, в сатирата му, в болката и радостта, с която посрещаше дните и годините, но за нас той пак си е същият – едва-едва клатушкайки се между двете патерици, пак усмихнат със светнали очи зад очилата, пак готов да се извини за всички беди, които са ти причинили другите, да те успокои и да ти каже, че трябва да вярваш в доброто начало на човека, да ти поговори за някой светия, ако наближава религиозен празник или да те похвали за нещо, което ти си забравил.
Тъкмо работихме върху книгата му с работно заглавие „Подземна държава“ и той си тръгна. Без него градът ни стана по-малък.
Сашо Серафимов


* * *
Светът, градът и семейството са неповторими, защото в тях хората са различни, други и „чудаци“ /Йордан Йовков/. Като Люцкан на класика Йовков и Кольо премина през душите ни като влюбения в Бога и в Истината, в Свободата и в Човека, в Равнината и Красотата, в Словото и в Хармонията, защото той възпита през годините в себе си смиреността, добротата, благостта на характера и богатата душа, която е завинаги пленена от уроците на Кольо Рачика на Емилян Станев – „мен ме измъчва Красотата.“
След тази мъка тръгна малкото хромо дете от село Бежаново, което завинаги закъта в малката като врабченце душица песента на авлигите, шепота на житата, заръките на мама и тате. Пътят вече бе към големия град в равнината, след това към столицата. Каква магия носи завръщането в родния край, където „и вкусът на дима е сладък“/Грибоедов/. Хармонично се стелят пътеките на професионалните терзания и на творческите извисявания. Отзивчиви са приятелите по перо от местния вестник „Добруджанска трибуна“ – Йордан Трухчев, Йордан Дачев, Драгни Драгнев и се редят епиграмите на човека, гражданина Чалъков за кривиците пред истината, човечността и морала. По стъпките на Ботев, Алеко, Чудомир, Радой Ралин стъпва кога плахо, кога по-уверено търсещият себе си творец от града на равнината.
Щастието и нещастието вървят ръка за ръка, защото Бог дава, но и взема. През годините се раждат творческите рожби на Кольо, а това са книгите му – „Фитил за подпалвача“ /1993/ и „АЕС“ /2001г/ – хумористични, сатирични стихове, афоризми и епиграми, „Копнеж за лято“ /2003 г/ – лирика, „Утре е празникът“ /1999 г./, „Упование“  /2000 г/ и „Вяра“ /2005 г./ – религиозна лирика, „Добре дошли в деня“ /2006/ – книга със стихове, „Кокичета пробиват ледовете“, 2006 /поезия/, „Говоря на шапката си“ 2006 /хумор/, „Живея с ръка на сърцето“, 2009 /поезия/, „Благо ухание на свобода“, 2011 /поезия/, „Да съжиим живота“, 2013 /поезия/.
Мъдреците като Еклесиаст са родили откровенията за величието и хармонията на Човека и Мечтите му. За твореца виденията са обобщени в създадените от него красиви и светли митове за личността, с която би желал да преминеш през времето и да стъпиш в райската градина. Героят на Кольо е дълбоко вграден като съзнание, душевност и въображение с драмите на прехода на 20-ти и 21-ви век, на края на едни божества и началото на нови, на срив на вековни морални ценности. В книгите му откриваме терзанията, болките и мъките на това неспокойно търсещо начало, което няма да допусне компромиси, защото такъв е българският корен, граден от заветите на народния певец, от песните на Ботев и Вазов, нравствения максимализъм на Алеко и европейския непримирим дух на сина Славейков. След тези колоси се живее и пише колкото трудно, толкова и лесно, защото задължително трябва да си истински и силен като героите на Николай Хайтов или на Василий Шукшин или си никой и ничий. Такъв образец, пример, модел за „човешкото, твърде човешкото“/Фридрих Ницше/ ни остави по белите полета на книгите си Човекът и Приятелят Колю Чалъков.
Поклон пред делото, пред сътвореното, оставеното и вграденото в душите на последователите си достойният българин Кольо Чалъков!
Драгомил Георгиев

 * * *
Когато от небето падне уморен ангел,
Господ си прибира някой,
за да възстанови чистия цвят на небето.
Сбогом Кольо,
за теб вече няма прегради...
Илия В. Вълчев


    
   
КОЛЬО ЧАЛЪКОВ

ВЕЛИКАНИ – ДЖУДЖЕТА

Бях малък, но запомних това
като урок:
щом стъпех на татковата глава,
ставах по-висок.
Но без да имат
някакви заслуги,
този факт знаят
и много други.
Нали и те
са били ученици,
знаят това
и всички политици.
Те хитро търсят
и намират сгода
да стъпят
върху главата на народа.
Така изглеждат
внушителни, високи –
но само докато им
изтече срока.
А после виждаме
от смут обзети:
духовният им ръст
е на джуджета.



ЧОВЕК

Той е вселена необятна,
макар прашинка многоцветна.
Той се ражда на земята,
за да пътува към небето.
Оре полята, пише книги,
ръка на ближния подава
и неусетно се издига
в стремежа към небесна слава
до символа да бъде слънце,
да озарява битието –
на всяка радост да е зрънцето,
на обичта да е сърцето.



ПОДЗЕМНА ДЪРЖАВА

Живее под земята от слънце неогрявана
и властва си ламята в подземната държава.
Работи с несмутимо упорство и амбиция.
Къртици тя си има във горната полиция.
Със слънцето се бие и злото я сплотява –
тя иска да надвие надземната държава.
От горната тя смуче и сокове, и сила –
тече надолу ручей с блага във изобилие.
Укрепва тя и с времето без суетня и врява
коварно ще превземе надземната държава.
Това отдавна знаем, говорим: „Не дай, Боже!“,
но щом стоим и траем, напълно е възможно.
Тогава гладни, бледи, ще ближем с вопли раните.
След нейната победа ратаи ще ѝ станем.
Ще вдигне тя в омая глава с дебела гуша.
А ние ще се каем за свойто равнодушие.



СПАСЕНИЕТО

След войните –
междудържавни и лични –
които раниха зората,
светът изведнъж
се почувства мъничък
и се загуби в гората.
Гората бе мрачна,
не пееха птички.
Тревите
растяха бледи.
Но,
едно дете хвана
света за ръчичка
и към деня го поведе.



* * *
Мнозина се ожениха за демокрацията по сметка – да вземат зестрата ѝ.
* * *
У нас всички се смятаме за диригенти. И няма кой да пее в хора.
* * *
Тези, които живеят на гърба на народа, се оплакват, че походката му била неравна и разплисквала шампанското от чашите им.
* * *
Когато правата на бандитите са по-големи от правата на обикновените хора, полицаите бягат от местопрестъплението.
* * *
Болните амбиции на управниците разсипват здравето на държавата.
* * *
Не смея да си събера ума – ще ми го откраднат.
* * *
Ако започнат да те нападат говеда, няма как да не си покажеш рогата.
* * *
Колко много трябва да знаеш, за да започнеш и да можеш.
* * *
На глупав въпрос няма умен отговор.



КАТАСТРОФА

Най-после човекът лежи спокоен
и го опява църковен хор:
като политик правеше остри завои,
но не умееше като шофьор.
ФАКТИ И ФАКТОР
Факти,
бъдете кротки и хрисими –
от факторите
животът ви зависим е.



СЪВРЕМЕНЕН РИЦАР

След спречкване в лятната нощ,
той, човекът с високия ранг,
ме покани на дуел с нож,
а се яви със танк.



БЕЗНАКАЗАНОСТ

Престъпността жестоко ни млати,
ужас в сърцата ни всява –
има правителство и депутати,
а няма държава.



НЕОДИОГЕН

Постоянно излъчва
мирис на бъчва.
ЧИСТНИК
Талант неоспорим си е Сеизов.
Действа и премислено, и умната:
изпра той умърсената си риза
и върху мен изля сапунката.