Роза МАКСИМОВА е родена в гр. Варна. Завършила е Руска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на поетичните книги „В средата на мига“ и „Дъждовна жена“. В момента под печат е третата ѝ стихосбирка „Асиметрии“. Публикувала е стихове и хайку в антологии и периодични издания. Нейни стихове са преведени на френски и руски език. Живее в Бургас, където работи като журналист във в. „Компас“. Превежда от и на руски език.


ПЕПЕЛЯШКА

/По Шарл Перо/

Младостта си тръгва в полунощ,
без никой да я види – като Пепеляшка:
във вихъра на бала. Сред разкош
и знатни принцове. На тиквена каляска.
А миговете се прокрадват шепнешком.
Животът си отива с бързи крачки.
Кой всичко дал,
кой взел – е все едно,
секундите изтичат без отсрочка.
Спри времето, магьоснико Перо,
часовника с неумолимата диктовка.
Жестоко е да си принцеса до среднощ,
а после – Пепеляшка.
Даже и с пантофка.

ЦИГАНСКО ЛЯТО

„...на всяка младост краят е нелеп,
а след това кахърите са бели...“
                       Валери Станков
Октомври щедро ръси злато
             по дърветата.
Красиво е
             и някак много тъжно.
Усмихвам се,
             а зад решетката на бръчките
прокрадват се един след друг кахърите –
              онези – белите.
И уж не мисля за това, а ме е яд,
че толкова неща не свърших,
               други разпилях.
Уж бях разумна
               (колко съм се лъгала).
Бяла пепел поръсва душата ми.
Тръгвам си.
Моето циганско лято
                 ме чака зад ъгъла.

      

         
                
* * *
Есента нетърпеливо чука
На вратата на септември.
Смътно усещам тревога
       и зъзна
в оръфаната дреха на живота си.
Ожаднях по пътя,
а ти изпиваше душата ми
      до капка –
като красива пеперуда,
която утолява жаждата си
със сълзите на другите.

* * *
Дълбока, гъста нощ –
   като катран.
И в него – като капка мед –
                          луната.
Студена и безстрастна съдница
             на съвестта ми.
И тази нощ не спя.
Пресявам греховете си.
Не се щадя,
          до кокал режа.
Във грешките намирам
                   смисъла
                         да продължа нататък.
                        
         

               
                        
НОКТЮРНО

Стопи се зимата.
Най-бялата – за двама.
Когато светът беше само
четири ръце,
четири очи
и четири устни.
Сега
потъвам бавно
в зеления смях на април.
Сама.

ПЕТИЯТ СЕЗОН

Чух как изплющя на тротоара
                 една лъжа.
И се разби една душа.
Видях крилата
           на няколко мечти.
Една от тях дори се беше сбъднала.
И златен прах се ръсеше от нея
            по раменете ми.
А в косите валеше сребро.
Владееше ме
            най-красивото междусезоние.
Сребро и злато,
            и крило
                на сбъдната мечта.
Кой казва, че сезоните са само четири?

* * *
Ненужни един на друг,
кръстосваме погледи – шпаги.
Тишината – стара дреха
виси окачена
на пирон зад вратата.
През август
убихме лятото.