Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЕПИЗОД"

ЕПИЗОД

Илия ВЪЛЧЕВ


ЕПИЗОД

Жените се къпеха, сякаш пиали,
гроздове мрамор – гърдите им бяха,
водата се стичаше в светли кристали,
целуваха влюбени пръсти телата.
Течеше животът през нежна омара,
един епизод на мистична поема,
водата избухваше като пожари,
а морският дявол неистово стенеше.
Лъчите потъваха долу в подмолите,
събуди се бризът замалко утихнал,
далече въздъхна кокетна топола...
Замлъкнах за дълго – нагазил във стихове.



СПОМЕН ЗА ЖЪТВА

Със шепот нощните капчуци,
насън на дъното се плискат,
и в селото една каруца,
запалва утринните искри.
Пропуква като в огън. Жътва е,
и стомните пресъхват бързо,
момче разнася хлад във бъчва,
запява топъл зърнен бързей.
Денят препуска по житата,
и пълни празните хамбари,
— „Олекна ми – шепти земята“..,
— „Ще дойда пак – шепти жътварят“!
И късно вечер под асмата,
жътварят сяда уморен,
цигара свива в тъмнината,
а въздухът е нажежен.


РАВНОСМЕТКА

Спокойствието ме подтиска,
сякаш всичко в мен линее,
сега разбирам, че съм искал,
врата да хлопне ненадейно,
и ветрове да ме издърпат
по пътищата птичегласи,
край мен тревите да изтръпнат,
откъснали се от съня си.


ПИСМА

Погледна ме с жълти очи есента,
цветята потънаха към своя корен,
писма, недописани от пролетта,
дописвам до късно – за тръгнали хора.
МЪЖКО ПРАНЕ
Посмейте се, мъже! Какво разбирате?
Присмеха в очите ви се крие,
затуй,че вашият съсед простираше,
дрехите си мъжки и ги шиеше.
Жената на един от вас бе плакала,
срещнала вика на самотата...
А той си пее, даже и понякога,
танцува валс до късно със луната.




ЖЕЛАНИЕ III

Дайте ми време за да ви обичам,
толкова дълго пътувах към вас,
хора, вижте животът изтича,
през хоризонта единствен за нас.
Искам шевиците земни да видя,
птици, почакайте миг,
и да прогоня всяка обида,
с песен наместо с камшик.


УТРО

Ще хукне вечер ветровита,
през късен, облачен сезон,
и дъжд листата ще разплита,
след шумен ден, и сънен дом.
Ще вия право към звездите,
превключил тъмния екран.
Къде е лятото? – ще питам,
от болка, и от студ пиян.
Къде се дяна младостта ми,
превзела острия редут,
дали все нещо ще остане,
от онзи драконовски труд?
Дали синът ми ще научи,
най – важния в света урок,
и на приятели да случи?
...Животът не ми даде срок.
Когато вечерта задреме,
едва дочула птичи звук,
отдавна вече ще е време,
да пална утрото и тук.


ГЛЪТКА

За приятеля и поета Йордан Кръчмаров
Навярно ще се срещнем с теб, приятелю,
горе на божурената нива,
Ще бъдат там и другите мечтатели-
ще има кой да ни даде огниво.
Ще срещнем там магьосника „Кущи“,
С „губерката и скъсаната риза“,
И гларуси в небето ще крещят,
Пред нощния копнеж на бриза.
Ще срещнем и „козаря –селски бог“,
„Който“ тъй и до „върха не стигна“.
Ще срещнем муза синеока.
И може палаво да ни намигне.
Ще срещнем хиляди звезди,
ята от „сребърен сафрид“,
на камък бял ще постоим,
на по „глътка от памида“.
А вятърът – самотното сираче,
Със нас ще „пее или“ пък ще „плаче“.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево