Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЕДИН РАЗЛИЧЕН ДОБРЯК"

ЕДИН РАЗЛИЧЕН ДОБРЯК

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

Нещатен и отговорен сътрудник. Поддържа съдържанието в интернет.

 

Родена е на 2 юли 1976 г. в Добрич. Завършила е Филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" София. Работи в Дарик радио - Добрич до 2019 г. Има издадени две книги - стихосбирка "Шипка" и поезия в проза "Посвещение". 

Последни 5 статии от ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

Валентина ДОБРИНЧЕВА


Този човек дяла всеки ден, цяло лято, оградата си. Прави я от натрошени парчета тухли, камъни, плочи. Те се виждат изпод мазилката, с която ги облича. Зидът не е плътен, а от онези ниските с издигащи се през метър-два колони, между които по-късно се слагат дъски, мрежа, преплетени клони от габър или каквото се намери.
Всеки ден, щом мина оттам, той е край пътя, на оградата и работи. Гол до кръста, прегорял от слънцето – озлобен добряк, който търси спасение. Намира се близо до най-често използвания път, но не е на него. Мястото не е в посещаван район. Къщата е стара, на тухли, неизмазана.
Той се труди за себе си – за да избяга, за да намери, за да се върне, за да заслужи, за да го заслужат, за да бъде нещо повече, за да забрави и за да не забравя… В оградата ще зазида всички счупени тухли от своя досегашен живот, всички отломки, които е успял да отхвърли, и всички малки камъчета, които са обърнали колата му. Ще вгради всички обиди и насмешки, че за нищо не става и че е мухльо, че времената са други и той трябва да се промени – да озлобее.
Ще го вгради и ще остане същият – това е надеждата му. Да не се наложи да става друг. Това е пътят му. И оградата някога е път.

Август 2013

 


ГЛАДЪТ НА ПЕЧКАТА

Друго си е когато имаш печка с дърва у дома. Друго си е огънчето да ти свети и да грее. Не е само топлинка, а и живо нещо, приятел, говори ти, бърбори, трепти, споделя деня с теб. А и нощта. Тогава е още по-красиво и изпълва света с магия, приканва да се разсъблечеш – и дрехите, и мислите си. Тогава е много подходящо да доведеш някого край печката и той да поиска да се съблече – по-красиво е някак си, отколкото ако няма огънче…
Печката трябва да се пали само с дърва. Кюмюрът я натъжава.
Преди време имах навика да събирам от полето изрязани пънове, изсъхнали дебели клони и извадени корени. Що нещо съм натрупал и съм носил на гърба си с километри, сега като се замисля и си се чудя на акъла. Беше ми хем любопитно да видя какво е останало от дървото, след като е погинало, хем трупах материал за моята печка и топлинката, която ми дава. Тя, свикнала с равните, сресани, еднакви цепеници от борсата за дърва, много силно се развълнуваше от срещите с тези диворасляци, които ѝ носех сегиз-тогиз. Докато гореше плавно и безразлично с пъновете от конфекцията, тя се разгаряше от любовна страст щом ѝ набутах някой от тези буйнокоси момчурляци от полето. Отръскваше тогава коси печката, зачервяваше бузи, повдигаше леко пола и се нагиздваше някак. Благодареше и тюхкаше: „Брех, как ме изпоти тоя дивак!“ – викаше и обърсваше с ръкав потно чело. Душата ѝ, личеше, че е радостна и празнува с кривите клонаци, които бяха толкова различни от ежедневните ѝ познайници от конвейра.
Е, тази радост беше изключение и тя си го знаеше. След една такава бурна потна нощ на страсти, печката отново задъвкваше безсолните хапки на ежедневието с подрязаната дървесина, попоглеждайки ме с надежда с голямото си око – кога пак ще нарамя самара и ще отида на полето за нови криваци – диваци. И аз не издържах дълго да слушам молбите й… и ден-два след това се отправях натам.

Март 2013

Господин Желязков - "Голо тяло"

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево