50 ГОДИНИ ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ДОБРИЧ
Евелина ХАНДЖИЕВА
Юбилейната годишнина ни връща с вълнение назад в историята на галерията. Днес си спомняме за онези първи ентусиасти, които преди половин век са сложили началото, спомняме си и за всички, които през десетилетията са отдадени творчески и професионално на Галерията, а вече не са сред нас: Янко Атанасов, Филип Филипов, Никола Даскалов, Никола Вълев, Димитър Илиев, Виолета Вълканова и Никола Богданов.
Историята на галерията започва през 1963 г., когато е отдел „Картинна галерия“ към Историческия музей, а художникът Тодор Балев е назначен за екскурзовод и започва да се грижи за събиране на картини за бъдещата сбирка. В книгата си „История на Художествена галерия – Добрич“ Мария Паскалева описва събирателската работа така: „...С помощта на Димитър Русев – сътрудник към отдел „Култура“ към Градския народен съвет, Тодор Балев прави първите стъпки по откупуване на картини, събиране на фонд и уреждане на изложби в галерията. С файтона на съвета те предприемат първите експедиции, предимно в града, като посещават по-известните фамилии, за които знаят, че притежават картини предимно на добрички стари майстори...“. Началото на художествения фонд е поставено с картината „Старият Добрич – окупация“ на Никола Тахтунов/1873 – 1947/, добрички художник и учител, родолюбец и просветител.
През 1964 г. се учредява Групата на художниците, чиято дейност е тясно свързана с историята на галерията. Художниците с академично образование – Янко Атанасов, Никола Богданов, Михаил Петков, Асен Попов, Добромир Петров, както и Филип Филипов, Тодор Балев, Ганчо Михайлов, Димитър Греков, Драгни Цветков, Ангел Иванов, Ангел Томов, Тодор Цветков, Мария Стефанова, Сава Чекелов, Христо Цонев, Съби Георгиев, Иван Чернев, Лили Попова и др., откриват първата изложба в тогавашния Дом на техниката, тъй като галерията все още няма свое помещение. А е необходимо експозиционно пространство. И след период на устройване и оборудване, на 30 април 1965 г. се открива Художествената галерия с две зали в партерен етаж на блок по ул. „25 септември“ /срещу Църквата „Св. Георги“/. „Този ден е голям празник за града, а галерията – голяма културна придобивка. Интересът към нея е почти невиждан за град Добрич и това е оправдано – осъществена е една отколешна мечта на добруджанци – да изградят дом на Добруджанското изобразително изкуство.“/М. Паскалева, История на ХГ – Добрич/.
От 1964 г. до 1986 г., с прекъсване от няколко години, в галерията работи като уредник Филип Филипов/1925 – 1994/, а през 1967 г. ръководството ѝ поема Янко Атанасов /1926 – 1999/. Като директор, освен изложбена, той развива и активна просветна дейност – кани изкуствоведи от София, които изнасят лекции за различни периоди от историята на изкуството. Откриват се емблематичните за града общи художествени изложби под името „Земята и хората“, от които се откупуват много творби и галерията отеснява. За това няколко пъти през годините тя сменя своя дом. През 1974 г., поради нарастване на фонда ѝ, е на ново място – срещу градския парк, където има помещение и за фондохранилище, а от 1975 г. за неин директор е назначен Никола Даскалов /1941 – 2010/.
Няколко години по-късно партийното и административно ръководства на града вземат решение за адаптиране на сградата на ОК на БКП* в галерия. Решението е във връзка с честването на 1300 годишнината от основаването на българската държава и е залегнало в програмата „Добруджа 1300“.
Всъщност сградата е построена в периода 1933 – 1937 г. за Съдебна палата с участието на архитект Велислав Ханджиев от Добрич, завършил архитектура в Торино. До 1940 г. в северното крило е била румънската полиция и са запазени арестантските килии. След присъединяването на Южна Добруджа към България в нея се помещават различни администрации и институции. В периода 1981-1982 г. се извършва реконструкцията на сградата и превръщането ѝ в галерия. Намираща се в „сърцето“ на града и днес тя е важна доминанта в културно-административния център на Добрич. Сградата е в стил „неокласицизъм“, има сложна планировка и е внушителна и монументална. Архитект Асен Коев и художникът Атанас Нейков /1924-2003/ са автори на днешното художествено-пространствено решение. Те запазват фасадите и архитектурните детайли в интериора – стълбища, решетки, колони, а експозиционните пространства отделят със стъклени прегради и това допринася много за музейната естетика. Галерията е образец на европейските архитектурни традиции, част от паметта на Добрич, поради което е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в листата на 100-те национални туристически обекта. На 22 октомври 1982 г. Художествената галерия е открита тържествено като домакин на поредната ОХИ* „Земята и хората“. Присъстват стотици граждани, художници от страната, цялото ръководство на СБХ* – Светлин Русев, Дечко Узунов, Атанас Нейков, Калина Тасева, Величко Минеков, Найден Петков и др., а откриването е празник за града. В този период /1982 – 1988 г./ галерията ръководи Никола Вълев /1927 – 1992/. Следват години на интензивна изложбена дейност и подготовка за последната ОХИ „Земята и хората“ през 1987 г. От1988 г. до 1992 г. за директор е назначен Валери Пощаров, а от 1992 г. работи екипът на автора на статията. Още повече се засилва интереса към този музей за изобразителни изкуства. С оригиналната си архитектура и богата постоянна експозиция, привлича интереса на ценители, гости на града и региона.
Постоянната експозиция е представена в залите на двата етажа с повече от 400 творби – живопис, скулптура, графика и хартия като в нея се съчетават два експозиционни подхода: хронологичен и тематичен; излагат се както класически, така и съвременни творби. Изложени са шедьоври на българското изобразително изкуство от началото на 20 век до средата на 90-те години в различни стилови направления, характерни за десетилетията.
Творбите в художествения фонд на галерията, са в няколко отдела: Живопис, Графика, Скулптура, Декоративно-пластични изкуства и Други форми. Голяма част от тях е свързана с темата „Земята и хората“, тъй като повече от две десетилетия в Добрич се провеждат общите художествени изложби с това име. Трудът на полето в различните сезони, плодовете на земята, красотата на добруджанския край, историята и героите му вдъхновяват художници от различни генерации. Живописната колекция е богата с произведения на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Господин Сербезов, Бенчо Обрешков, Стоян Сотиров, Николай Райнов, Васил Захариев, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Александър Петров, Борис Шаров, Миладин Лазаров, Асен Белковски, Атанас Яранов, Димитър Арнаудов, Найден Петков, Димитър Казаков, Светлин Русев, Генко Генков, Йоан Левиев, Димитър Киров и др. Сред тях са и ценни образци от неизвестен френски художник от 17 век, портрет на Жан Луи дьо Грено, картина, принадлежала на придворната дама на майката на цар Фердинанд; чешкия художник Иван Мърквичка – основателя на Държавното рисувално училище в София – днешната Художествена академия. В колекцията „Златото на Добруджа“ платната на най-известните български живописци илюстрират темата за добруджанската земя в едноименната зала от постоянната експозиция. Сюжетно и колористично тя отразява бита на добруджанеца и преклонението му към земята.
В отдел „Графика“ се проследява развитието на българското графично изкуство от възрожденските щампи на фамилиите Карастоянови и Клинкови от края на 19 век – основатели на Самоковската гравьорска школа, до наши дни – през творбите на Николай Райнов, Васил Захариев, Веселин Стайков, Златка Дъбова, Любен Диманов, Христо Нейков до Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Румен Скорчев, Борислав Стоев, Мария Духтева и др. Разнообразие на стилове и графични техники има както в българската графика, така и в колекцията чуждестранна графика. В нея са отпечатъците на известни европейски графици като Албин Бруновски, Владимир Гаджович, Дадо, Душан Калай и др., както и изящните графични листи на японски художници.
В съчетание с живопис и графика, в залите на галерията е представена и българската скулптура. В бронз, камък, дърво, гипс са творбите на съвременните български скулптори, създадени в периода 70-те – 90-те години: Галин Малакчиев, Величко Минеков, Валентин Старчев, Альоша Кафеджийски, Павел Койчев, Кирил Мескин, Ангел Станев, Иван Русев, Емил Попов, Снежана Симеонова, Стефан Лютаков и др. Като сюжет и форма пластиките придават завършеност на тематичните маршрути в експозицията.
Екипът на галерията търси различни гледни точки към богатото наследство, показва художници и творби от художествения фонд от всички отдели и във временни изложби. Фондът на Декоративно-пластичните изкуства съдържа керамика, текстил, мозайка, дървопластика, фотография и др. творби, предимно на художници от Добрич, създадени през 80-те и 90-те години, период, характерен с процес на размиване на границите между изящните и приложни изкуства и съчетаване на изразните им средства.
В отдел „Други форми“ в изобразителното изкуство са събрани концептуални работи, творби със съвременна изразност – принт върху платно, видеоарт, пластики, инсталации, колажи, обекти и ръчно лята хартия. Колекцията творби от хартия е подбрана от международните пленери и изложби „Хартията“, организирани в продължение на едно десетилетие от галерията. В нея са представени творческите търсения на автори от различни страни: България, Гърция, Корея, Хърватия, Словения, Франция, Испания, Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Беларус, Румъния, Швейцария, Финландия, Унгария, Турция, Япония и др., които разкриват богатите пластически възможности на този материал. В постоянната експозиция в зала „Хартията“ могат да се видят обекти, пластики, инсталации, колажи от ръчно правена, рециклирана хартия или други техники и форми.
В художествения живот на града и историята на галерията естествено важно място имат Добричките художници. Още през 20-те и 30-те години на 20 век в Добрич са първите изяви на Атанас Попов, Никола Тахтунов, Георги Урумов, Христо Каварналиев и др. По-късно, през 60-те години, след създаването на Групата на художниците в града ежегодно се откриват изложби. През 70-те години в тях участват и нови имена – Никола Даскалов, Христо Господинов, Петър Петров, Евелина Ханджиева, Кирил Петров, Гинка Димова, Стелиян Стоянов, Елисавета Качулева, Петър Карагьозов, Иван Йотов и др. През 80-те и 90-те години в творческите изяви се включва ново поколение художници: Радослав Котларски, Божидар Тонев, Пенка Димитрова, Вера Пенева, Цветан Манев, Христо Кралев, Георги Атанасов, Георги Събев, Наско Атанасов, Недко Недков, Христо Константинов, Борил Цонев и др. В края на 20 и първото десетилетие на 21 век в изложби участват и Милена и Али Алджабари, Велина Христова, Самуил Стоянов, Венета Иванова, Геновева Рогова, Венета Ганчева.
В общи или индивидуални изложби авторите ежегодно представят творческите си търсения, а в отделна зала художниците на Добрич са представени с творби от галерията. Временните тематични експозиции показват творби от фонда в различен контекст, дават възможност в тях да се интегрират различни пластове и темата да се интерпретира и представя в различен ракурс. Важни са и изложбите, в които обединяваме усилията за съвместна работа с галерии в региона и страната, в които се търсят историческо-хронологични, поколенчески, стилови и др. връзки и се прилагат съвременни тенденции в експонирането. В рамките на европейската музейна практика за мобилност на колекциите, са гостуващите експозиции от музеи, галерии и чуждестранни културни центрове и посолства. Галерията организира изложби, конференции, пърформанси и други форми на съвременно изкуство. Автентичните арестантски килии са превърнати в Пространство за съвременно изкуство. В специфичната атмосфера на „Килиите“ се излагат произведения на визуалното изкуство като инсталации, видеоарт, мултимедия и пр., а историческите наслоения помагат на художниците да превърнат тази зона в артсцена.
Научно-изследователската, популяризаторска и издателска дейност на галерията включва изследвания, теоретични разработки, дипляни, статии, календари, както и изданията: „Каталог на ХГ – Добрич“, „Гид“ на постоянната експозиция, каталози „Хартията“, сборник „Добруджа в изобразителното изкуство“, „История на ХГ – Добрич“, „Страници от архива на ХГ – Добрич“, Юбилеен каталог „50 години Художествена галерия – Добрич“.
Дългогодишната работа на екипа на галерията по култивиране на интерес и отношение към изобразителното изкуство сред деца и ученици е сред най-успешните сред галериите в страната. Вече няколко години работи „Работилницата за въображение“ – специална зала, оборудвана с кътове и интерактивни средства за творческа дейност, импровизации, образоване и експерименти. За това тя е любимо място както през учебната година, така и през лятната ваканция. Интересът на децата се провокира и чрез виртуалните игри на детския сайт на галерията.
През годините успешно са реализирани и десетки други проекти, подкрепени от: Министерство на културата, Община Добрич, Общински фонд Култура, Отворено общество, Център за изкуства «Сорос», „Про Хелвеция“, „Култур Контакт“, Национален фонд «Култура», Френски културен институт, Фонд „13 века България“, фондация „Америка за България“ и др. Някои от проектите са отличени за иновативен подход и високо качество и са представени в различни двуезични издания.
С постоянната експозиция, музейните изложби, артистични срещи, научни изследвания и издания, творчески ателиета и образователни програми, следваща съвременните музейни тенденции и прилагаща европейските критерии и ценности, Добричката галерия има свое място в регионалната ни и национална култура. За това са много наградите за дейността на галерията, получени от Министерството на културата и Община Добрич.
Последните проекти са свързани с отбелязване на 50 г. на галерията: издаване на юбилеен каталог и документална изложба „50 години Художествена галерия – Добрич“ и откриване на голяма обща художествена изложба „Земята и хората“ в София с 300 творби от фонда на галерията. На откриването ѝ на ул. „Шипка“ 6 академик Светлин Русев каза: „За тези, които са живели и участвали в нейното създаване – е възможност да прочетат с днешна дата собствените си усилия и като път, по-малко или повече и като траен резултат. За тези, които сега ще откриват имената, които отдавна са част от сериозния път на българската пластическа култура, за тези, които не знаят какво е ОХИ и какво е да избираш няколкостотин работи от три хиляди – тази изложба може да им разкрие един свят, непознат като изкуство и невъзможен да съществува днес като артистична мотивация. За културните спекуланти тази изложба съдържа отговори, които са доста по-различни от черно-бяла манипулация за общите изложби като някакво казионно артгето, в което живеят само усмихнати работници, ударници и идеализирани герои – партизани, облечени в някаква социалистическа стилистика от 50-те години на миналия век. За прохождащите тогава млади автори тази изложба показва колко далече и колко по-различни са от началото, а за утвърдените автори е възможност да преоткрият и себе си, и резултатите на свободния избор днес, и относителната независимост и съобразителност тогава.“
Художествена галерия – Добрич,гр. Добрич 9300, ул. „България“ № 14; Тел. / факс: +359 58 602 215, 602 091; еmail: gallerydobrich@hotmail.com; www.dobrichgallery.org, www.art-paper, www.kids.dobrichgallery.org
Юбилейната годишнина ни връща с вълнение назад в историята на галерията. Днес си спомняме за онези първи ентусиасти, които преди половин век са сложили началото, спомняме си и за всички, които през десетилетията са отдадени творчески и професионално на Галерията, а вече не са сред нас: Янко Атанасов, Филип Филипов, Никола Даскалов, Никола Вълев, Димитър Илиев, Виолета Вълканова и Никола Богданов.
Историята на галерията започва през 1963 г., когато е отдел „Картинна галерия“ към Историческия музей, а художникът Тодор Балев е назначен за екскурзовод и започва да се грижи за събиране на картини за бъдещата сбирка. В книгата си „История на Художествена галерия – Добрич“ Мария Паскалева описва събирателската работа така: „...С помощта на Димитър Русев – сътрудник към отдел „Култура“ към Градския народен съвет, Тодор Балев прави първите стъпки по откупуване на картини, събиране на фонд и уреждане на изложби в галерията. С файтона на съвета те предприемат първите експедиции, предимно в града, като посещават по-известните фамилии, за които знаят, че притежават картини предимно на добрички стари майстори...“. Началото на художествения фонд е поставено с картината „Старият Добрич – окупация“ на Никола Тахтунов/1873 – 1947/, добрички художник и учител, родолюбец и просветител.
През 1964 г. се учредява Групата на художниците, чиято дейност е тясно свързана с историята на галерията. Художниците с академично образование – Янко Атанасов, Никола Богданов, Михаил Петков, Асен Попов, Добромир Петров, както и Филип Филипов, Тодор Балев, Ганчо Михайлов, Димитър Греков, Драгни Цветков, Ангел Иванов, Ангел Томов, Тодор Цветков, Мария Стефанова, Сава Чекелов, Христо Цонев, Съби Георгиев, Иван Чернев, Лили Попова и др., откриват първата изложба в тогавашния Дом на техниката, тъй като галерията все още няма свое помещение. А е необходимо експозиционно пространство. И след период на устройване и оборудване, на 30 април 1965 г. се открива Художествената галерия с две зали в партерен етаж на блок по ул. „25 септември“ /срещу Църквата „Св. Георги“/. „Този ден е голям празник за града, а галерията – голяма културна придобивка. Интересът към нея е почти невиждан за град Добрич и това е оправдано – осъществена е една отколешна мечта на добруджанци – да изградят дом на Добруджанското изобразително изкуство.“/М. Паскалева, История на ХГ – Добрич/.
От 1964 г. до 1986 г., с прекъсване от няколко години, в галерията работи като уредник Филип Филипов/1925 – 1994/, а през 1967 г. ръководството ѝ поема Янко Атанасов /1926 – 1999/. Като директор, освен изложбена, той развива и активна просветна дейност – кани изкуствоведи от София, които изнасят лекции за различни периоди от историята на изкуството. Откриват се емблематичните за града общи художествени изложби под името „Земята и хората“, от които се откупуват много творби и галерията отеснява. За това няколко пъти през годините тя сменя своя дом. През 1974 г., поради нарастване на фонда ѝ, е на ново място – срещу градския парк, където има помещение и за фондохранилище, а от 1975 г. за неин директор е назначен Никола Даскалов /1941 – 2010/.
Няколко години по-късно партийното и административно ръководства на града вземат решение за адаптиране на сградата на ОК на БКП* в галерия. Решението е във връзка с честването на 1300 годишнината от основаването на българската държава и е залегнало в програмата „Добруджа 1300“.
Всъщност сградата е построена в периода 1933 – 1937 г. за Съдебна палата с участието на архитект Велислав Ханджиев от Добрич, завършил архитектура в Торино. До 1940 г. в северното крило е била румънската полиция и са запазени арестантските килии. След присъединяването на Южна Добруджа към България в нея се помещават различни администрации и институции. В периода 1981-1982 г. се извършва реконструкцията на сградата и превръщането ѝ в галерия. Намираща се в „сърцето“ на града и днес тя е важна доминанта в културно-административния център на Добрич. Сградата е в стил „неокласицизъм“, има сложна планировка и е внушителна и монументална. Архитект Асен Коев и художникът Атанас Нейков /1924-2003/ са автори на днешното художествено-пространствено решение. Те запазват фасадите и архитектурните детайли в интериора – стълбища, решетки, колони, а експозиционните пространства отделят със стъклени прегради и това допринася много за музейната естетика. Галерията е образец на европейските архитектурни традиции, част от паметта на Добрич, поради което е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в листата на 100-те национални туристически обекта. На 22 октомври 1982 г. Художествената галерия е открита тържествено като домакин на поредната ОХИ* „Земята и хората“. Присъстват стотици граждани, художници от страната, цялото ръководство на СБХ* – Светлин Русев, Дечко Узунов, Атанас Нейков, Калина Тасева, Величко Минеков, Найден Петков и др., а откриването е празник за града. В този период /1982 – 1988 г./ галерията ръководи Никола Вълев /1927 – 1992/. Следват години на интензивна изложбена дейност и подготовка за последната ОХИ „Земята и хората“ през 1987 г. От1988 г. до 1992 г. за директор е назначен Валери Пощаров, а от 1992 г. работи екипът на автора на статията. Още повече се засилва интереса към този музей за изобразителни изкуства. С оригиналната си архитектура и богата постоянна експозиция, привлича интереса на ценители, гости на града и региона.
Постоянната експозиция е представена в залите на двата етажа с повече от 400 творби – живопис, скулптура, графика и хартия като в нея се съчетават два експозиционни подхода: хронологичен и тематичен; излагат се както класически, така и съвременни творби. Изложени са шедьоври на българското изобразително изкуство от началото на 20 век до средата на 90-те години в различни стилови направления, характерни за десетилетията.
Творбите в художествения фонд на галерията, са в няколко отдела: Живопис, Графика, Скулптура, Декоративно-пластични изкуства и Други форми. Голяма част от тях е свързана с темата „Земята и хората“, тъй като повече от две десетилетия в Добрич се провеждат общите художествени изложби с това име. Трудът на полето в различните сезони, плодовете на земята, красотата на добруджанския край, историята и героите му вдъхновяват художници от различни генерации. Живописната колекция е богата с произведения на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Господин Сербезов, Бенчо Обрешков, Стоян Сотиров, Николай Райнов, Васил Захариев, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Александър Петров, Борис Шаров, Миладин Лазаров, Асен Белковски, Атанас Яранов, Димитър Арнаудов, Найден Петков, Димитър Казаков, Светлин Русев, Генко Генков, Йоан Левиев, Димитър Киров и др. Сред тях са и ценни образци от неизвестен френски художник от 17 век, портрет на Жан Луи дьо Грено, картина, принадлежала на придворната дама на майката на цар Фердинанд; чешкия художник Иван Мърквичка – основателя на Държавното рисувално училище в София – днешната Художествена академия. В колекцията „Златото на Добруджа“ платната на най-известните български живописци илюстрират темата за добруджанската земя в едноименната зала от постоянната експозиция. Сюжетно и колористично тя отразява бита на добруджанеца и преклонението му към земята.
В отдел „Графика“ се проследява развитието на българското графично изкуство от възрожденските щампи на фамилиите Карастоянови и Клинкови от края на 19 век – основатели на Самоковската гравьорска школа, до наши дни – през творбите на Николай Райнов, Васил Захариев, Веселин Стайков, Златка Дъбова, Любен Диманов, Христо Нейков до Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Румен Скорчев, Борислав Стоев, Мария Духтева и др. Разнообразие на стилове и графични техники има както в българската графика, така и в колекцията чуждестранна графика. В нея са отпечатъците на известни европейски графици като Албин Бруновски, Владимир Гаджович, Дадо, Душан Калай и др., както и изящните графични листи на японски художници.
В съчетание с живопис и графика, в залите на галерията е представена и българската скулптура. В бронз, камък, дърво, гипс са творбите на съвременните български скулптори, създадени в периода 70-те – 90-те години: Галин Малакчиев, Величко Минеков, Валентин Старчев, Альоша Кафеджийски, Павел Койчев, Кирил Мескин, Ангел Станев, Иван Русев, Емил Попов, Снежана Симеонова, Стефан Лютаков и др. Като сюжет и форма пластиките придават завършеност на тематичните маршрути в експозицията.
Екипът на галерията търси различни гледни точки към богатото наследство, показва художници и творби от художествения фонд от всички отдели и във временни изложби. Фондът на Декоративно-пластичните изкуства съдържа керамика, текстил, мозайка, дървопластика, фотография и др. творби, предимно на художници от Добрич, създадени през 80-те и 90-те години, период, характерен с процес на размиване на границите между изящните и приложни изкуства и съчетаване на изразните им средства.
В отдел „Други форми“ в изобразителното изкуство са събрани концептуални работи, творби със съвременна изразност – принт върху платно, видеоарт, пластики, инсталации, колажи, обекти и ръчно лята хартия. Колекцията творби от хартия е подбрана от международните пленери и изложби „Хартията“, организирани в продължение на едно десетилетие от галерията. В нея са представени творческите търсения на автори от различни страни: България, Гърция, Корея, Хърватия, Словения, Франция, Испания, Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Беларус, Румъния, Швейцария, Финландия, Унгария, Турция, Япония и др., които разкриват богатите пластически възможности на този материал. В постоянната експозиция в зала „Хартията“ могат да се видят обекти, пластики, инсталации, колажи от ръчно правена, рециклирана хартия или други техники и форми.
В художествения живот на града и историята на галерията естествено важно място имат Добричките художници. Още през 20-те и 30-те години на 20 век в Добрич са първите изяви на Атанас Попов, Никола Тахтунов, Георги Урумов, Христо Каварналиев и др. По-късно, през 60-те години, след създаването на Групата на художниците в града ежегодно се откриват изложби. През 70-те години в тях участват и нови имена – Никола Даскалов, Христо Господинов, Петър Петров, Евелина Ханджиева, Кирил Петров, Гинка Димова, Стелиян Стоянов, Елисавета Качулева, Петър Карагьозов, Иван Йотов и др. През 80-те и 90-те години в творческите изяви се включва ново поколение художници: Радослав Котларски, Божидар Тонев, Пенка Димитрова, Вера Пенева, Цветан Манев, Христо Кралев, Георги Атанасов, Георги Събев, Наско Атанасов, Недко Недков, Христо Константинов, Борил Цонев и др. В края на 20 и първото десетилетие на 21 век в изложби участват и Милена и Али Алджабари, Велина Христова, Самуил Стоянов, Венета Иванова, Геновева Рогова, Венета Ганчева.
В общи или индивидуални изложби авторите ежегодно представят творческите си търсения, а в отделна зала художниците на Добрич са представени с творби от галерията. Временните тематични експозиции показват творби от фонда в различен контекст, дават възможност в тях да се интегрират различни пластове и темата да се интерпретира и представя в различен ракурс. Важни са и изложбите, в които обединяваме усилията за съвместна работа с галерии в региона и страната, в които се търсят историческо-хронологични, поколенчески, стилови и др. връзки и се прилагат съвременни тенденции в експонирането. В рамките на европейската музейна практика за мобилност на колекциите, са гостуващите експозиции от музеи, галерии и чуждестранни културни центрове и посолства. Галерията организира изложби, конференции, пърформанси и други форми на съвременно изкуство. Автентичните арестантски килии са превърнати в Пространство за съвременно изкуство. В специфичната атмосфера на „Килиите“ се излагат произведения на визуалното изкуство като инсталации, видеоарт, мултимедия и пр., а историческите наслоения помагат на художниците да превърнат тази зона в артсцена.
Научно-изследователската, популяризаторска и издателска дейност на галерията включва изследвания, теоретични разработки, дипляни, статии, календари, както и изданията: „Каталог на ХГ – Добрич“, „Гид“ на постоянната експозиция, каталози „Хартията“, сборник „Добруджа в изобразителното изкуство“, „История на ХГ – Добрич“, „Страници от архива на ХГ – Добрич“, Юбилеен каталог „50 години Художествена галерия – Добрич“.
Дългогодишната работа на екипа на галерията по култивиране на интерес и отношение към изобразителното изкуство сред деца и ученици е сред най-успешните сред галериите в страната. Вече няколко години работи „Работилницата за въображение“ – специална зала, оборудвана с кътове и интерактивни средства за творческа дейност, импровизации, образоване и експерименти. За това тя е любимо място както през учебната година, така и през лятната ваканция. Интересът на децата се провокира и чрез виртуалните игри на детския сайт на галерията.
През годините успешно са реализирани и десетки други проекти, подкрепени от: Министерство на културата, Община Добрич, Общински фонд Култура, Отворено общество, Център за изкуства «Сорос», „Про Хелвеция“, „Култур Контакт“, Национален фонд «Култура», Френски културен институт, Фонд „13 века България“, фондация „Америка за България“ и др. Някои от проектите са отличени за иновативен подход и високо качество и са представени в различни двуезични издания.
С постоянната експозиция, музейните изложби, артистични срещи, научни изследвания и издания, творчески ателиета и образователни програми, следваща съвременните музейни тенденции и прилагаща европейските критерии и ценности, Добричката галерия има свое място в регионалната ни и национална култура. За това са много наградите за дейността на галерията, получени от Министерството на културата и Община Добрич.
Последните проекти са свързани с отбелязване на 50 г. на галерията: издаване на юбилеен каталог и документална изложба „50 години Художествена галерия – Добрич“ и откриване на голяма обща художествена изложба „Земята и хората“ в София с 300 творби от фонда на галерията. На откриването ѝ на ул. „Шипка“ 6 академик Светлин Русев каза: „За тези, които са живели и участвали в нейното създаване – е възможност да прочетат с днешна дата собствените си усилия и като път, по-малко или повече и като траен резултат. За тези, които сега ще откриват имената, които отдавна са част от сериозния път на българската пластическа култура, за тези, които не знаят какво е ОХИ и какво е да избираш няколкостотин работи от три хиляди – тази изложба може да им разкрие един свят, непознат като изкуство и невъзможен да съществува днес като артистична мотивация. За културните спекуланти тази изложба съдържа отговори, които са доста по-различни от черно-бяла манипулация за общите изложби като някакво казионно артгето, в което живеят само усмихнати работници, ударници и идеализирани герои – партизани, облечени в някаква социалистическа стилистика от 50-те години на миналия век. За прохождащите тогава млади автори тази изложба показва колко далече и колко по-различни са от началото, а за утвърдените автори е възможност да преоткрият и себе си, и резултатите на свободния избор днес, и относителната независимост и съобразителност тогава.“
Художествена галерия – Добрич,гр. Добрич 9300, ул. „България“ № 14; Тел. / факс: +359 58 602 215, 602 091; еmail: gallerydobrich@hotmail.com; www.dobrichgallery.org, www.art-paper, www.kids.dobrichgallery.org
