ЗА ЕДИН ПИСАТЕЛ ЕСПЕРАНТИСТ
Елена Попова
Веселин Митев е завършил българска и френска филология в Софийския университет. Дълги години е бил кореспондент на БТА в Москва и Париж, главен редактор на списанията „Паралели”, „За жената” и „Български есперантист”, директор на издателство „Прес есперанто”. Автор е на документално-художествена книга „Двойници и самозванци” и на четири стихосбирки, едната от които „Somero Cigana” /„Циганско лято”/ е на есперанто и е редактирана от световноизвестния шотландски поет и преводач Уилям Олд, номиниран за Нобелова награда за литература. С много голям интерес беше посрещната и книгата му „Tradukarto” /”Изкуството на превода”/, написана също на международния език. Митев е съставител на антология на българската любовна лирика на есперанто и е преводач на Яворов, Дебелянов, Багряна, Дора Габе, Радой Ралин и други поети. Високо бе оценен неговият превод от есперанто на български език на книгата „Небето се мени, а не душата” от Джорджо Силфер – един от най-известните съвременни есперантски творци. След едно посещение в Боянската църква през 1987 година Силфер издава стихосбирката „Десислава се усмихва” /„Desislava ridetas”/. Освен от есперанто, Митев превежда и редактира книги от френски и други западни езици. В момента в изд. „Сиела” е под печат неговата книга „Големите любови на наши поети и писатели”, в която е отделено специално място на интимните преживявания на Йордан Йовков в младите му години като учител в добруджанските села, както и на увлеченията му по двете велики поетеси и вечни съпернички Дора Габе и Елисавета Багряна.
През 2003 г. го помолих да разкаже свой спомен за поетесата Дора Габе. Ето какво ми написа тогава:
„Досега съм превел шест стихотворения на Дора Габе. „Телепатия”, „Зов”, „Не ме докосвай”, „Не си отивай” са публикувани в сп. „Български есперантист”, бр. 5, 1990 г. По-късно „Зов” и „Не си отивай” бяха включени в антологията на българската любовна лирика на есперанто. „Аз искам да те помня все така”, изд. „Прес есперанто”, 1992 г. Две детски стихотворения – „Щърбулана” /„Dentobrecolino”/ и „Лека нощ” /„Bonan nokton”/ са публикувани в сп. „Български есперантист”, бр.7, 1991 г.
Три пъти през живота си съм имал щастието да се срещна с Дора Габе. Първият път беше през 1968 година, когато като млад репортер в БТА придружавах група писатели при обиколката им из страната по случай Седмицата на детската книга. Навсякъде, където четеше свои стихове, тя беше посрещана с възторг и от децата, и от възрастните. Дора Габе беше рядко сладкодумна и приказно обаятелна! Всички много я обичаха и с часове не я пускаха да си тръгне – искаха още и още да чете.
Втората ми среща беше през 1969 година на предпремиерно представление на историческата драма на Фани Попова-Мутафова в театър „Сълза и смях”. Буквално пред мен в салона седяха авторката, Дора Габе и Елисавета Багряна и имах възможност отблизо да ги наблюдавам, а след спектакъла заедно с няколко колеги дълго разговаряхме с тях за театър и литература и бях възхитен от всичко, което чух от тях. Три достолепни, много красиви за възрастта си дами, аристократки на духа, всяка от които беше извървяла своя труден житейски път, докато се изкачи на литературния Олимп. Осанката, облеклото, маниерите, тактът, умението да слушат и разговарят – всичко у тях беше много изискано, много неподправено и безкрайно далече от прозата на делника. Слушал съм неведнъж какви ли не клюки за личните им взаимоотношения, за съперничеството помежду им като жени и творци, но и тогава, и много пъти след това с очите си съм се убеждавал,че те и в живота са велики жени, които приемат с насмешка завистта и сплетните на еснафите.
За трети път се срещнах с Дора Габе през 1989 година по повод идеята ми да преведа нейни стихове на есперанто за антологията на българската любовна лирика „Аз искам да те помня все така”, която подготвях. „О,есперанто! Чудесен език! Бях още съвсем млада, когато един поет преведе мои работи на есперанто. Познавам досегашните преводи и мисля, че са много сполучливи. Аз самата цял живот превеждам и знам, че това е много, много трудна работа”, сподели поетесата.
„Вие, българите, имате две велики поетеси – Дора Габе и Багряна, които заслужават Нобелова награда, смяташе големият английски преводач на българска поезия Питър Темпест, с когото ни свързваше дългогодишно приятелство. Темпест беше женен за българка, говореше като роден нашия език, познаваше отлично нашата литература и остави много и изключително ценни преводи на най-добрите ни класически и съвременни поети. С Дора Габе той се познаваше лично и често повтаряше, че това е една невероятна жена.”
Поетът, есперантистът и преводачът Веселин Митев на 2 декември 2012 г. навърши 70 години. Нека му пожелаем здраве и успешно творчество!
Веселин Митев е завършил българска и френска филология в Софийския университет. Дълги години е бил кореспондент на БТА в Москва и Париж, главен редактор на списанията „Паралели”, „За жената” и „Български есперантист”, директор на издателство „Прес есперанто”. Автор е на документално-художествена книга „Двойници и самозванци” и на четири стихосбирки, едната от които „Somero Cigana” /„Циганско лято”/ е на есперанто и е редактирана от световноизвестния шотландски поет и преводач Уилям Олд, номиниран за Нобелова награда за литература. С много голям интерес беше посрещната и книгата му „Tradukarto” /”Изкуството на превода”/, написана също на международния език. Митев е съставител на антология на българската любовна лирика на есперанто и е преводач на Яворов, Дебелянов, Багряна, Дора Габе, Радой Ралин и други поети. Високо бе оценен неговият превод от есперанто на български език на книгата „Небето се мени, а не душата” от Джорджо Силфер – един от най-известните съвременни есперантски творци. След едно посещение в Боянската църква през 1987 година Силфер издава стихосбирката „Десислава се усмихва” /„Desislava ridetas”/. Освен от есперанто, Митев превежда и редактира книги от френски и други западни езици. В момента в изд. „Сиела” е под печат неговата книга „Големите любови на наши поети и писатели”, в която е отделено специално място на интимните преживявания на Йордан Йовков в младите му години като учител в добруджанските села, както и на увлеченията му по двете велики поетеси и вечни съпернички Дора Габе и Елисавета Багряна.
През 2003 г. го помолих да разкаже свой спомен за поетесата Дора Габе. Ето какво ми написа тогава:
„Досега съм превел шест стихотворения на Дора Габе. „Телепатия”, „Зов”, „Не ме докосвай”, „Не си отивай” са публикувани в сп. „Български есперантист”, бр. 5, 1990 г. По-късно „Зов” и „Не си отивай” бяха включени в антологията на българската любовна лирика на есперанто. „Аз искам да те помня все така”, изд. „Прес есперанто”, 1992 г. Две детски стихотворения – „Щърбулана” /„Dentobrecolino”/ и „Лека нощ” /„Bonan nokton”/ са публикувани в сп. „Български есперантист”, бр.7, 1991 г.
Три пъти през живота си съм имал щастието да се срещна с Дора Габе. Първият път беше през 1968 година, когато като млад репортер в БТА придружавах група писатели при обиколката им из страната по случай Седмицата на детската книга. Навсякъде, където четеше свои стихове, тя беше посрещана с възторг и от децата, и от възрастните. Дора Габе беше рядко сладкодумна и приказно обаятелна! Всички много я обичаха и с часове не я пускаха да си тръгне – искаха още и още да чете.
Втората ми среща беше през 1969 година на предпремиерно представление на историческата драма на Фани Попова-Мутафова в театър „Сълза и смях”. Буквално пред мен в салона седяха авторката, Дора Габе и Елисавета Багряна и имах възможност отблизо да ги наблюдавам, а след спектакъла заедно с няколко колеги дълго разговаряхме с тях за театър и литература и бях възхитен от всичко, което чух от тях. Три достолепни, много красиви за възрастта си дами, аристократки на духа, всяка от които беше извървяла своя труден житейски път, докато се изкачи на литературния Олимп. Осанката, облеклото, маниерите, тактът, умението да слушат и разговарят – всичко у тях беше много изискано, много неподправено и безкрайно далече от прозата на делника. Слушал съм неведнъж какви ли не клюки за личните им взаимоотношения, за съперничеството помежду им като жени и творци, но и тогава, и много пъти след това с очите си съм се убеждавал,че те и в живота са велики жени, които приемат с насмешка завистта и сплетните на еснафите.
За трети път се срещнах с Дора Габе през 1989 година по повод идеята ми да преведа нейни стихове на есперанто за антологията на българската любовна лирика „Аз искам да те помня все така”, която подготвях. „О,есперанто! Чудесен език! Бях още съвсем млада, когато един поет преведе мои работи на есперанто. Познавам досегашните преводи и мисля, че са много сполучливи. Аз самата цял живот превеждам и знам, че това е много, много трудна работа”, сподели поетесата.
„Вие, българите, имате две велики поетеси – Дора Габе и Багряна, които заслужават Нобелова награда, смяташе големият английски преводач на българска поезия Питър Темпест, с когото ни свързваше дългогодишно приятелство. Темпест беше женен за българка, говореше като роден нашия език, познаваше отлично нашата литература и остави много и изключително ценни преводи на най-добрите ни класически и съвременни поети. С Дора Габе той се познаваше лично и често повтаряше, че това е една невероятна жена.”
Поетът, есперантистът и преводачът Веселин Митев на 2 декември 2012 г. навърши 70 години. Нека му пожелаем здраве и успешно творчество!
