Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ОЛОВНО МНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД"

ОЛОВНО МНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

Нещатен и отговорен сътрудник. Поддържа съдържанието в интернет.

 

Родена е на 2 юли 1976 г. в Добрич. Завършила е Филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" София. Работи в Дарик радио - Добрич. 

Последни 5 статии от ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА

Валентина Добринчева


На 11 октомври завърши тазгодишното издание на фестивала за български игрални филми “Златна роза” във Варна. Лентата – победител, която напълно си заслужаваше голямата награда, съдейки по личните ? достойнства, е “Цветът на хамелеона” по романа “Цинкограф” от Владислав Тодоров, с режисьор Емил Христов, оператор Крум Родригес /награда за операторско майсторство/, с участието на Рушен Видинлиев, Руси Чанев, Ирена Милянкова, Михаил Мутафов, Самуел Финци, Касиел Ноа Ашер, Деян Донков, Христо Гърбов, Светлана Янчева и др..

Може би мнозина от вас си спомнят различния, черно-бял, режисьорски филм “Дзифт”, който пробуди интерес към родното кино през 2008-а. Той бе дело на театралния режисьор Явор Гърдев, известен със смелите си, с вкус към тайнствата и страстите, към психологията и еротиката, представления. Гърдев бе сътворил естетически гъдел в стил “филм ноар” (който беше наистина и без цвят), със сюрреално поведение на актьорите, изпълнен с абсурдни разкази, образи и ситуации, с неочакван финал, много екшън и съспенс – жанрът, преводим като “изненадата на очакваното”, чийто най-велик владетел и наложил я в киното е Алфред Хичкок. “Дзифт” бе направен по романа на един българин – доктор на философските науки и преподавател от 1991 г. по история в Пенсилвания, САЩ – Владислав Тодоров. Най-новата книга на същия автор – “Цинкограф”, бе планирано да стане следващият проект на екипа на “Дзифт” и отново с него да се захване Явор Гърдев. Поглед в речника показва, че “цинкограф” означава словослагател, подготвител на оловните клишета за печатане.
Впоследствие, поради липса на финансиране, както често става, Гърдев се отказва, но романът на Владислав Тодоров все пак става филм. Проектът е реализиран от Емил Христов, който всъщност е операторът на “Дзифт” и един от най-добрите български оператори, известен с майсторството си в близките планове и портрети. А филмът по романа “Цинкограф” в крайна сметка излиза на екран под заглавие “Цветът на хамелеона”.

Безпощадно, по подобие донякъде на “Шменти-капели” на Владислав Карамфилов (Влади Въргала), този нов български филм ни отнася в годините малко преди и малко след 1989 г. или във времето на знаменития преход, който още не знаем донесе ли ни промяна... Явно това е въпрос, който мъчи и творците. Отговорът тук е еднозначен – не, няма промяна – начело на държавата са онези, които някому е било удобно да бъдат начело. “Цветът на хамелеона” е нещо средно между теория на конспирацията и черен политически филм. Цветен е, но е силно жанров, отнесен към моделите от 50-те години на историята на киното в Америка, като наистина никак не мирише на българско кино с проблеми в звука и тълкуването какво казват актьорите. Всичко в него – от авторовата гледна точка, до операторската работа на младия Крум Родригес, играта на актьорите, монтажът, костюмите – е като отрязано със скалпел и безукорно. Жестокостта на героите е оправдана от жестокостта на света, който е студен и самотен като осветен с луминисцентни лампи коридор в болнично заведение. Както в добрите филми на недостижимите абсурдисти братя Коен, епизодичните персонажи в “Цветът на хамелеона” са особено плътни и запомнящи се и са като черен печат във виза – толкова ярки образи на времето, в което живеят. Всъщност те плуват като риби – без особена цел и посока, без много мечти и цели, без гражданска позиция, лепкави и леко мрачни. Една зловеща сцена с рибка е избрана от авторите и за трейлър на филма, който вече е представян на фестивала в Торонто, Канада.
На мнозина може да не се хареса теорията за нашето настояще, която предлага авторът на романа, може някому всичко да се види едни големи “врели-некипели”, но филмът е цялостен, издържан, изненадващ, увличащ и замислящ. Дори успява да не даде всички отговори и да запази нещо за зрителското въображение. Успява да ни поднесе и симпатичен, и неочакван, но всъщност предопределен финал... В негов плюс е и фактът, че може да се гледа още веднъж – за да се разберат по-добре най-фината интрига в действието, най-абсурдните образи и техният светоглед, най-завързаните фрази на героите...
Главният от тях е объркана личност, с травми от детството и загадки около произхода, която лесно става плячка на Държавна сигурност и неин активен и дори вманичен сътрудник, който не спира работа дори след като е изключен оттам и идва новото време... Благодарение на сръчността, придобита като цинкограф, той подправя умело документи и завихря около безумните си идеи почти цялата държава – подобно великия комбинатор Остап Бендер на Илф и Петров.
Изненадващо тази роля е поверена на непрофесионалист – познатия като певец Рушен (Руши) Видинлиев, който от известно време липсва от небосклона на българската поп-музика. Тук той е блестящ като Бонд, Джеймс Бонд – Агент 007, но доста по-млад от него (нали тази година честват 50-годишнината на британския шпионин и защитник на короната).
Създавайки своя собствена Държавна сигурност (ДС), нашенският Остап Бендер вербува кръг от не знаещи какво точно искат интелектуалци (сред които актьорите Самуел Финци, Касиел Ноа Ашер, Калин Сърменов), на които скроява странна съдба, управлявайки страстите им и оттам – тах самите, впоследствие. Подобно куклен артист, боравещ с марионетки – намек за позицията на нашите управляващи в прехода. Менторът на младия Видинлиев е Руси Чанев, който слисва с жизнеността си и новия образ на опитен играч зад граница, бродещ с количка за голф из някакви безкрайни зелени простори в далечна офшорна зона, напомнящи за “вечните ягодови полета” на Бийтълс. Участват със запомнящи се епизодични роли и Деян Донков, Христо Гърбов, Михаил Мутафов. Фаталната жена във филма се играе от Ирена Милянкова, позната ни като гаджето на шефа от сериала “Под прикритие”. Тук тя е млада въжделееща щастие дама, работеща като билетопродавачка във филмотечно кино, или иначе казано – във “фабриката за мечти”...
Забавно хрумване на автора са имената на героите, като се почне от великия комбинатор в тази история, който е наречен Батко Стаменов, хазяйката му Трибаджакова, полицаят Кокалов, менторът – Мляков, и интелектуалците Чамов, Радостина Полянска...

Журито на “Златната роза” с председател Иван Павлов и членове – Нели Димитрова, Николай Лазаров, Камен Воденичаров и Янко Терзиев, аргументира своето решение да даде на филма голямата награда така: „Отличието се връчва за гражданската смелост, силата на сатирата и единството на идея, жанр и визия, с които е показана уязвимостта на обикновения човек във време на политически ужас и исторически абсурд“.
В крайна сметка, определящо е, навярно, най-вече отношението между филма-победител и останалите конкуренти в програмата. Сред тях другият достоен е “Аз съм ти” на Петър Попзлатев, заснет по романа “Адриана” на Теодора Димова, който има много интересна съдба – всъщност дъщерята писателка завършва по свой начин започнатия ръкопис на баща си – Димитър Димов... Лентата получи награда за режисура и още много призове на различни гилдии.
Сред другите български филми, създадени в последните две години, достойни да се борят за “Златна роза”, “Цветът на хамелеона” стоеше бляскаво, макар и с хладен и циничен блясък – и на сценария, и на играта на актьорите, и на режисурата и операторството.
“Старал съм се да напиша книга, която с въображение си играе с българската история. Писал съм по метода на контролирано смесване на исторически реалности и факти, легенди, слухове и образи на общественото съзнание, които съм изследвал. А спойката между тях е художествена измислица. Мисля си, че хората по такъв начин си представят своята история. Когато я разказват, винаги си я доизмислят.”, казва в интервю писателят Владислав Тодоров. Докато чакаме “Цветът на хамелеона” на екран, може да прочетете книгата му “Цинкограф”. Приятно четене/гледане!

В три поредни броя „Ракурси” се подкрепя от Национален фонд „Култура” към Mинистерството на културатa

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево