Антимовски хан е Вестникът на Добруджа за животопис и култура.

Той събира поезия, проза, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Сдружението на писателите в Добрич, от Добруджа, страната и чужбина. Антимовски хан е Вестникът на Добруджа за животопис и култура. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, текстове на шлагери и народни песни, препоръчани книги на местни автори, откъси от предстоящи заглавия на издателство Жанет-45, обяви за конкурси, събития и др. . Антимовски хан - статии :: А сега за вас: ГОЛОГАН"

А сега за вас: ГОЛОГАН

Гологан е българска група за етно-рок поезия. Основана е през 2004 година. Първоначално поетите Иван Христов (кавал, вокали) и Петър Чухов (електрическа китара) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Повече на www.gologan.net, само ще си позволя да вмъкна част от уникалната съдба на Анжела: "След много пеене в ученически хорове и дори един кратък стаж като певица в една пънк-рок група, най-после намерих истинското си музикално призвание, когато бях в първи курс в Йелски Универститет. Тогава учих руски език, и реших да стана член на Йелски славянски хор, един женски състав, който изпълнява народни песни от цяла източна Европа. На първата репетиция като чух първия тон от записa на „Мистерията на българските гласове”, абсолютно и окончателно се влюбих в българското народно пеене. Когато чух силните гласове на великите български певици, цялата ми душа резонираше и разбрах: това е музиката, която съм търсила, която трябва да пея! След първото ми приказно пътуване в България през 1995 за събора в Копривщица, разбрах, че беше абсолютно необходимо да остана за по-дълго време в тази прекрасна страна. След като завърших Йел, спечелих стипендия „Фулбрайт” и следвах българска филология в Софийски университет през 1996-1997 г. От пролетта на 2006 г. вече живея в София и продължавам да пея и свиря с момчетата от група „Гологан” и да пиша дисертация на тема „Българското народно пеене”."

Зададох няколко въпроса по имейла на Група Гологан, два дни след гостуването им на 2 юни в първото събитие от Фестивала „Антимовски хан”, посветен на 10-годишнината на Вестника:

Кое най-много ти хареса в Добрич?
Анжела Родел: Освен хубавото време (в София само вали от 3 седмици!!!), Стария град много ми харесва, особено това че не е някакво мъртво туристическо място, но че самите жители на града го използват като културен център за музика, изкуство, поезия. Аз за първи път виждам това в България.
Иван Христов: Най-много ми хареса смелостта на хората да се занимават с изкуство и да изразяват себе си, въпреки че това днес е доста трудно!
Петър Чухов: Добрич е красив град. Има обширна пешеходна зона, прекрасен парк и етнографски комплекс с отпускаща атмосфера. Харесва ми, че творците се събират там, в кафенето на Мино, че в него е създадена своеобразна библиотека от книгите на местните автори и гостите. Харесва ми и свежестта на вестник „Антимовски хан”, запазила се въпреки неговата вече десетгодишна история.
Иван Вълев: Градът ми хареса много като цяло - като архитектура, особено Стария град. Хората бяха много приветливи и интелигентни. Най-много ми хареса, че имах възможността да се срещна с толкова много хора на изкуството, които отстояват и развиват своите дадености, въпреки трудностите.

Публиката добре ли ви прие?
Анжела Родел: Според мене, да, особено танцуващите деца! И танцуващите на хоро накрая... Мисля, че смесицата ни на рок и етно и поезия задовлетвори разнообразната публика, имаше за всеки по нещо!
Иван Христов: Публиката малко се обърка, но такива синтетични форми на изкуството стават все по-модерни. Мисля, че в крайна сметка им хареса.
Иван Вълев: Мисля че да, и то с ентусиазъм, който ни радва и вдъхновява и може би това ще е основа за повторно идване.
Петър Чухов: Според мен публиката ни прие много добре. Аз лично се чувствах страхотно, организацията и озвучаването бяха професионални и мисля, че за нашата група това беше едно от най-вдъхновяващите участия досега.

А сега накъде - повече поезия, или повече музика?
Анжела Родел: Мислим да свирим тука в София през лятото, да измислим нови песни, да потвърдим репертоара, и есента мислим за излизане извън България. Имаме покани за Солун и за Словакия, но още нищо не е сигурно.
Иван Христов: Нашата интуиция ще ни подскаже.
Иван Вълев: Смятам да се занимавам с музика, но проблемът за всички е, че засега само с изкуство у нас се издържат малцина, което значи че трябва да се работят и други неща за прехрана.
Петър Чухов: Най-добре е когато поезията и музиката се редуват и преливат като сезоните. Преминаването от вербално към невербално изкуство и обратно е зареждащо, освежаващо и провокиращо въображението и сетивата. Духът знае какво му е необходимо в момента.

Кога да очакваме албум от Гологан?
Анжела Родел: Живот и здраве до есента ще бъде готов. Сега правим окончателни смесове на парчетата и водим разговори с разни издатели, търсим варианти...

Пожелай нещо на Антимовски хан!
Анжела Родел: Пожелаваме на Антимовски хан и цялото Сдружение на писателите в Добрич още десетилетие успех и да продължавате да правите такива хубави издания и културни събития в Добрич, че дава свежост и живот на града! Дано да се видим пак скоро!
Иван Христов: Да се превърне в значително явление в литературата и културата.
Иван Вълев: Пожелавам ви да продължавате с тези красиви инициативи, защото при добро желание (а вие го имате) се преодоляват трудностите!
Петър Чухов: Пожелавам на в. „Антимовски хан” много читатели, все повече талантливи автори и ежегоден фестивал, на който да гостуват интересни и обаятелни творци.

Бел.ред.: Нарочно запазих словореда на Анжела, както го беше написала. Инак българският й е възхитителен!

Валентина Добринчева