ХЛЕБОПЕКАРЯТ – ХУДОЖНИК
Атанас Пеев
Повече от единадесет години вече не срещаме самобитния добрички художник Ангел Томов. Ако днес беше жив, щеше да е столетник. Мога да се смятам за щастливец, че познавах и общувах с такъв добър човек, като него. Дори очите му излъчваха благородство. Жалко бе, че не бе оставил поколение. Баща на какви ли добри деца щеше да бъде?! Животът му протече монотонно – от ранен изгрев до късен заник той беше около устата на пещта за хляб, а когато му оставаше макар и малко свободно време, рисуваше пейзажи, натюрморти и какви ли не още творчески хрумвания из живота на добруджанци и по-точно на добричлии пренасяше върху платната си. Работеше като хлебопекар във фурната, която бе наследил от дядо си и от баща си по добричката улица „Гоце Делчев”. Я от пазара, я от улицата хората отиваха при него и на сладка приказка за доброто старо време, за старите занаяти, за детството и младостта, които отдавна бяха останали далеч в историята. Разказваше бай Ангел и очите му се насълзяваха от мъка…
Роденият на 14 януари 1912 година Ангел Атанасов Томов беше тих, кротък, състрадателен и духовит. Под покрива на бедната им къща в Добрич се родили и израсли седем деца – Венета, Ангел, Стоян /1914-1994/, Велико, Атанас, Елена /1923-2003/ и Надежда. Родителите му Калина Стоянова и Атанас Томов Ангелов дошли в Добруджа от Мангалия /Северна Добруджа/. Основите на хлебопекарството във фамилията им били положени около 1788 година. Хлебопекари били дядото по бащина линия, бащата и синовете му Ангел, Стоян и Атанас. Близо 215-годишна е историята на хлебопекарството в семейството им.
Познавах отблизо Стоян Томов. Висока беше професионалната му подготовка в хлебопекарството и въпреки, че беше с основното образование, заемаше длъжността технолог в добричкия хлебозавод. Познаваше всички тънкости в хлебопекарството и не криеше тайните в занаята, а ги споделяше с колегите си в много села и градове. Съветваше специалистите от Хлебозавода, когато по някаква причина техниката излизала от строя, даваше им кураж. Предал опита си на десетки млади хлебопекари, които след това станали изявени майстори в професията. Когато понякога се случело хлябът да е по-некачествен, той го вземал в ръцете си, докато е още топъл, и като го погледнел по-отблизо, казвал: „От брашното е, пък после от майсторите!”. Стоян Томов беше „инженер” по душа и талант и затова хората го обичаха, та макар и понякога да е бил по-чепат с някои от тях.
Най-колоритен в голямото хлебопекарско семейство беше Ангел Томов. Посветил бе на любимата си професия близо половин век. Докато общувал с клиентите, а те били десетки, поставял статива пред горящата до червено пещ и започвал да рисува. Остави ни близо 250 платна със сюжети от градския бит. От тях осемнадесет са във фонда на Художествената галерия в Добрич. Останалите, като позастаря, ги подари на близки и приятели. Прибрал ги бе в малка неугледна стаичка, стара като него. Тогава казваше: „Ела да си избереш една! С мене вече всичко може да се случи. Искам да ги раздам на свестни приятели. Нека ме споменават с добро!”. Така с тъга в очите си заявяваше най-старият хлебопекар в града. Подари ми картина за двама влюбени в градския парк. Спомням си наистина само с добро за него. Той остана в спомените ми като изключително честен и почтен. Завършил основно образование в българското училище в родния си град през 1927 г. Стажът му бил само на едно място – в бащината му хлебопекарница, в която работил до края на живота си. Започнал да рисува още в ранното си юношество. Участвал за първи път в изложбата на художниците самодейци в Добрич през 1951 година. Две години по-късно се представил във втората градска изложба с творбите си „Добруджанско стадо” и „На полето”. Сред основателите е на групата на художниците в Добрич през 1966 година. Участвал е в национални изложби в София, в окръжна на групата на художниците в Силистра и в Общата художествена изложба „Земята и хората” в Добрич. От творбите му за стария град се открояват „Утро в Добрич”, „Зима в Добрич”, „Улицата с часовниковата кула” и др. През 1989 година в Художествената галерия в родния му град била подредена негова самостоятелна изложба.
Добричката културна общественост се отнасяше с почит и уважение към добротата и човещината на Ангел Томов, прекланяше се пред неговия самобитен талант и към пословичната му скромност. Добрият човек и самородният художник Ангел Томов си отиде тихо и безшумно от този свят, така, както бе живял, на 18 април 2001 година в Добрич – градът, в който се роди, твори и остана завинаги. Талантът му бе удостоен посмъртно с внимание – на 31 октомври 2007 година по повод 95 годишнината му в Художествената галерия бе открита изложба. Тя бе достоен жест към паметта на този почтен виден добруджанец, защото неговото сърце бе отдадено на всички.
Пламена Димитрова-Рачева – изкуствовед
„...Пейзажът при Томов представлява емоционално осмислена среда и в него се вижда плодотворното влияние на пост импресионизма. Авторът се интересува от целите на картината, като сюжет, като идея и от там, как средата, в която живее той самият, придобива постепенно облика на познатия ни днес градски пейзаж. Интересува се, как смесването на градския и селски бит постепенно се преобразява в годините. Неговите пейзажни и тематични картини свързани със земята, градът и битовите сюжети пресъздават типипичния характер и идиличност в облика на Добрич и Добруджа. Те изразно съчетават класическия и пост импресионистичен подход – композициите са изградени стабилно, в тъмни топли хармонии на цветовете или в студената изумрудена гама, под която прозират тъмни цветни подложки. Контрастите на ярка бяла светлина и тъмно пространство, в което формите сякаш изплуват създава впечатление за драматизъм, за емоционална среда. Живописните картини на Ангел Томов са добри като художествен резултат, защото показват сложния и самотен път на изграждането му като художник, път личен, извървян с голямата любов към изкуството, като един непреодолим копнеж към хоризонтите на голямото изкуство.
Може би за това и в пейзажите му присъства изобразителният мотив на странстващи по пътя самотни фигури, отправени към светлата линия на хоризонта. Обикновено композициите му са развити диагонално в изобразителното пространство и така те обхващат едни по-обширни панорами с множество планове. Това дава възможност на художника да ги изпълни с множество обекти или багри, с които да създаде усещане на богата живопис. Несъмнено влиянието на изкуството на Никола Тахтунов в ранните пейзажи на самоукия художник, като "Овчар" напр., постепенно се заменя с влиянието, което оказват върху него художници като Янко Атанасов и Филип Филипов. В натюрмортите с цветя, пъпеш и ателие, виждаме как при Томов отново се сблъскват двата художнически възгледа – задният фон е моделиран класически със светлосенки и степенуване на светло и тъмно, а цветята, плодовете, предметите от ателието – кутии, керамична ваза с четки, палитра, плодовете в натюрморта с пъпеш в предния план са разработени модерно, с цветни сенки.
Емоционалната привързаност на художника към действителността в цялото й многообразие и конкретност, вниманието му към сюжета, описанието и ролята на детайла, дори и някъде да могат да се открият някои рисунъчни деформации не обезсмислят интереса на твореца към съвместяването на българската традиция с динамичните идеи на времето, в което живее. Поради това можем да кажем, че Ангел Томов като самороден творец успешно променя и художествено обогатява своя пластично-изразен живописен език. Така естествено той намира своето място сред художниците на Добрич и получава свое творческо име, защото успява в картините си художествено да предаде емоционалния отглас на събитията в своя човешки живот.
Чрез непрекъснатото общуване с натурата, чрез пейзажа и неговата интимна страна той се проявява като живописец, влюбен в родното, в действителността, която го заобикаля, и я претворява с поглед, в който се смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична интимност. Затова ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.”
Редакцията на списанието благодари за предоставените от ХГ Добрич репродукции, както и за словото на изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева, прочетено на изложбата, посветена на 95 годишнината от рождението на Ангел Томов на 31.10.2007 г.
Повече от единадесет години вече не срещаме самобитния добрички художник Ангел Томов. Ако днес беше жив, щеше да е столетник. Мога да се смятам за щастливец, че познавах и общувах с такъв добър човек, като него. Дори очите му излъчваха благородство. Жалко бе, че не бе оставил поколение. Баща на какви ли добри деца щеше да бъде?! Животът му протече монотонно – от ранен изгрев до късен заник той беше около устата на пещта за хляб, а когато му оставаше макар и малко свободно време, рисуваше пейзажи, натюрморти и какви ли не още творчески хрумвания из живота на добруджанци и по-точно на добричлии пренасяше върху платната си. Работеше като хлебопекар във фурната, която бе наследил от дядо си и от баща си по добричката улица „Гоце Делчев”. Я от пазара, я от улицата хората отиваха при него и на сладка приказка за доброто старо време, за старите занаяти, за детството и младостта, които отдавна бяха останали далеч в историята. Разказваше бай Ангел и очите му се насълзяваха от мъка…
Роденият на 14 януари 1912 година Ангел Атанасов Томов беше тих, кротък, състрадателен и духовит. Под покрива на бедната им къща в Добрич се родили и израсли седем деца – Венета, Ангел, Стоян /1914-1994/, Велико, Атанас, Елена /1923-2003/ и Надежда. Родителите му Калина Стоянова и Атанас Томов Ангелов дошли в Добруджа от Мангалия /Северна Добруджа/. Основите на хлебопекарството във фамилията им били положени около 1788 година. Хлебопекари били дядото по бащина линия, бащата и синовете му Ангел, Стоян и Атанас. Близо 215-годишна е историята на хлебопекарството в семейството им.
Познавах отблизо Стоян Томов. Висока беше професионалната му подготовка в хлебопекарството и въпреки, че беше с основното образование, заемаше длъжността технолог в добричкия хлебозавод. Познаваше всички тънкости в хлебопекарството и не криеше тайните в занаята, а ги споделяше с колегите си в много села и градове. Съветваше специалистите от Хлебозавода, когато по някаква причина техниката излизала от строя, даваше им кураж. Предал опита си на десетки млади хлебопекари, които след това станали изявени майстори в професията. Когато понякога се случело хлябът да е по-некачествен, той го вземал в ръцете си, докато е още топъл, и като го погледнел по-отблизо, казвал: „От брашното е, пък после от майсторите!”. Стоян Томов беше „инженер” по душа и талант и затова хората го обичаха, та макар и понякога да е бил по-чепат с някои от тях.
Най-колоритен в голямото хлебопекарско семейство беше Ангел Томов. Посветил бе на любимата си професия близо половин век. Докато общувал с клиентите, а те били десетки, поставял статива пред горящата до червено пещ и започвал да рисува. Остави ни близо 250 платна със сюжети от градския бит. От тях осемнадесет са във фонда на Художествената галерия в Добрич. Останалите, като позастаря, ги подари на близки и приятели. Прибрал ги бе в малка неугледна стаичка, стара като него. Тогава казваше: „Ела да си избереш една! С мене вече всичко може да се случи. Искам да ги раздам на свестни приятели. Нека ме споменават с добро!”. Така с тъга в очите си заявяваше най-старият хлебопекар в града. Подари ми картина за двама влюбени в градския парк. Спомням си наистина само с добро за него. Той остана в спомените ми като изключително честен и почтен. Завършил основно образование в българското училище в родния си град през 1927 г. Стажът му бил само на едно място – в бащината му хлебопекарница, в която работил до края на живота си. Започнал да рисува още в ранното си юношество. Участвал за първи път в изложбата на художниците самодейци в Добрич през 1951 година. Две години по-късно се представил във втората градска изложба с творбите си „Добруджанско стадо” и „На полето”. Сред основателите е на групата на художниците в Добрич през 1966 година. Участвал е в национални изложби в София, в окръжна на групата на художниците в Силистра и в Общата художествена изложба „Земята и хората” в Добрич. От творбите му за стария град се открояват „Утро в Добрич”, „Зима в Добрич”, „Улицата с часовниковата кула” и др. През 1989 година в Художествената галерия в родния му град била подредена негова самостоятелна изложба.
Добричката културна общественост се отнасяше с почит и уважение към добротата и човещината на Ангел Томов, прекланяше се пред неговия самобитен талант и към пословичната му скромност. Добрият човек и самородният художник Ангел Томов си отиде тихо и безшумно от този свят, така, както бе живял, на 18 април 2001 година в Добрич – градът, в който се роди, твори и остана завинаги. Талантът му бе удостоен посмъртно с внимание – на 31 октомври 2007 година по повод 95 годишнината му в Художествената галерия бе открита изложба. Тя бе достоен жест към паметта на този почтен виден добруджанец, защото неговото сърце бе отдадено на всички.
Пламена Димитрова-Рачева – изкуствовед
„...Пейзажът при Томов представлява емоционално осмислена среда и в него се вижда плодотворното влияние на пост импресионизма. Авторът се интересува от целите на картината, като сюжет, като идея и от там, как средата, в която живее той самият, придобива постепенно облика на познатия ни днес градски пейзаж. Интересува се, как смесването на градския и селски бит постепенно се преобразява в годините. Неговите пейзажни и тематични картини свързани със земята, градът и битовите сюжети пресъздават типипичния характер и идиличност в облика на Добрич и Добруджа. Те изразно съчетават класическия и пост импресионистичен подход – композициите са изградени стабилно, в тъмни топли хармонии на цветовете или в студената изумрудена гама, под която прозират тъмни цветни подложки. Контрастите на ярка бяла светлина и тъмно пространство, в което формите сякаш изплуват създава впечатление за драматизъм, за емоционална среда. Живописните картини на Ангел Томов са добри като художествен резултат, защото показват сложния и самотен път на изграждането му като художник, път личен, извървян с голямата любов към изкуството, като един непреодолим копнеж към хоризонтите на голямото изкуство.
Може би за това и в пейзажите му присъства изобразителният мотив на странстващи по пътя самотни фигури, отправени към светлата линия на хоризонта. Обикновено композициите му са развити диагонално в изобразителното пространство и така те обхващат едни по-обширни панорами с множество планове. Това дава възможност на художника да ги изпълни с множество обекти или багри, с които да създаде усещане на богата живопис. Несъмнено влиянието на изкуството на Никола Тахтунов в ранните пейзажи на самоукия художник, като "Овчар" напр., постепенно се заменя с влиянието, което оказват върху него художници като Янко Атанасов и Филип Филипов. В натюрмортите с цветя, пъпеш и ателие, виждаме как при Томов отново се сблъскват двата художнически възгледа – задният фон е моделиран класически със светлосенки и степенуване на светло и тъмно, а цветята, плодовете, предметите от ателието – кутии, керамична ваза с четки, палитра, плодовете в натюрморта с пъпеш в предния план са разработени модерно, с цветни сенки.
Емоционалната привързаност на художника към действителността в цялото й многообразие и конкретност, вниманието му към сюжета, описанието и ролята на детайла, дори и някъде да могат да се открият някои рисунъчни деформации не обезсмислят интереса на твореца към съвместяването на българската традиция с динамичните идеи на времето, в което живее. Поради това можем да кажем, че Ангел Томов като самороден творец успешно променя и художествено обогатява своя пластично-изразен живописен език. Така естествено той намира своето място сред художниците на Добрич и получава свое творческо име, защото успява в картините си художествено да предаде емоционалния отглас на събитията в своя човешки живот.
Чрез непрекъснатото общуване с натурата, чрез пейзажа и неговата интимна страна той се проявява като живописец, влюбен в родното, в действителността, която го заобикаля, и я претворява с поглед, в който се смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична интимност. Затова ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.”
Редакцията на списанието благодари за предоставените от ХГ Добрич репродукции, както и за словото на изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева, прочетено на изложбата, посветена на 95 годишнината от рождението на Ангел Томов на 31.10.2007 г.
