ФЕСТИВАЛ ОТ ВИСОКА КЛАСА
ПЕТЪР КРУМОВ е известен композитор, диригент, музикален фолклорист, публицист и носител на редица отличия. Повече от три десетилетия той ръководи ансамблите „Добруджа“ (1957-1982) и „Силистра“ (1982-1988). Изнесъл е повече от 1 000 концерта у нас и в много страни на Европа и Азия. Член е на международното жури на фолклорните фестивали в хърватската столица Загреб (1968) и в словашкия град Виходна (1976).
Автор е на над 600 песни и инструментални пиеси. Публикува сборници с народни песни, пише статии, рецензии и др.
В началото на тазгодишното знойно лято китният Балчик за втори път стана домакин на Международния хоров фестивал „Черноморски звуци“, организиран от Общината, от сдружение „Музикален свят“, читалище „Паисий Хилендарски“ и осъществен под патронажа на Николай Ангелов, кмет на града. Осем български и девет чуждестранни състава в продължение на четири дни – от шести до десети юни, показаха своите певчески умения и разнообразния си репертоар пред жителите и гостите на черноморския ни курорт.
Нямах възможността да видя „раждането” на фестивала преди година, но бях силно впечатлен от това, което чух и видях през първите два дни на тазгодишното му издание.
Преди всичко може да се попита защо фестивалът е хоров и защо се провежда в Балчик? Отговорът не изисква голямо усилие и той се състои в това, че в града работи един от малкото провинциални певчески състави у нас, поддържащ от години завидно изпълнителско ниво и ръководен от добре подготвената и много амбициозна в намеренията си хорова диригентка Валентина Георгиева, натрупала през годините не малък професионален, организационен и житейски опит.
Броят на съставите беше респектиращ за мащаба на подобна изява. Освен домакините от Балчик, във фестивала взеха участие хорове от Варна, Пловдив, Котел, Перник и Пазарджик, а също и от Финландия, Румъния, Чехия, Гърция, два състава от Литва и цели три от Сърбия – общо 17 на брой. За първи път, ако не се лъжа, именно тук беше осъществено съвместното участие на „академични“ и „народни“ хорове. Пояснявам, че освен звукоизвличането и отчасти репертоара, други разлики при тях вече няма. Тази чудесна идея за съвместно музициране заслужава нещо повече от поощрение. Бързам да споделя, че повечето състави показаха солидна подготовка, добри певчески умения, разнообразен репертоар от различни стилове и епохи, както и жива връзка с публиката – нещо толкова необходимо в днешния забързан и апатичен към сериозното изкуство и естетиката свят. Не тук е мястото да се направи цялостен и обстоен анализ на всички явили се състави, но имаше върхове, които исках да слушам още, и още, и още. Имаше и други (малко на брой), за които времето, определено в регламента, течеше тягостно бавно. При един по-прецизен подбор такива състави едва ли биха намерили място в подобна изява. Тревожи ме фактът, че това бяха наши, български участници. Силно съм загрижен за други подобни фестивали у нас. Положението там не е на ниво.
До неотдавна българската хорова школа доминираше по европейските хорови подиуми. Сега нещата са различни. Защо? Условията на работа ли се промениха, музикално надарените певци ли се свършиха, или просто няма кой да поведе нашите талантливи изпълнители? Отдавна очаквам някой да даде отговор на тези съвсем не леки въпроси!
Привидната поляризация на хоровете е била може би една от причините фестивалът да се развива в две паралелни направления: концертно участие и състезание. Бях опроверган обаче от прекрасния финландски „Сомело“, чийто „кормчия” се оказа един изключителен музикант.
Фестивалът ме впечатли и с няколкото си хорови работилници, стъкмени по европейски образец. Това е прекрасна възможност за поощряване и популяризиране на българското хорово наследство зад границите на родината и приобщаването му към репертоара на сегашни или бъдещи участници. Друг е въпросът дали подбраните теми и работни материали бяха измежду най-удачните.
Балчик разполага с няколко чудесни зали за музициране. На първо място поставям храма „Св. Св. Константин и Елена“ и Каменната зала в Двореца. Добавям и големия салон на читалището. Далеч по-големи градове биха завидели, при това с основание, на подобно богатство. Но балчиклии показаха, че имат и скрити резерви. Използваха ги още в първите часове на голямата изява. Предварителната организация също заслужава висока оценка. На централния градски площад „21 септември“, подходящо украсен, великолепно озвучен и оборудван с просторна лятна сцена, се проведе ритуалът по официалното посрещане на съставите. За мен това представляваше една приятна новост, лишена от обичайната помпозност и целяща преди всичко популяризиране на участващите във фестивала изпълнители. Последва дефиле (така се прави на много места по света) по главната улица и по крайбрежната алея „Дамба“, та чак до Двореца. Там в розариума – сцена „Нимфеум“, се състоя официалното откриване на Международния хоров фестивал и първата концертна вечер. Събитието представляваше една истинска феерия от звуци и багри и съм сигурен, че докосна нежните струни и на най-коравосърдечните посетители.
Много са нещата, за които могат да се кажат и напишат хубави думи. Между тях се откроиха ясното обозначаване на отделните групи с надписи и знамена, стегнатата организация по представянето им, а след това и на дефилето, големият брой добре подредени столове за публиката сред розите, пестеливото слово на заместник-кмета, изрядният конферанс, художественото осветление, почти съвършеното озвучаване и особено политането в нощното небе на екзотичните и огромни по размери фенери, пускани от отделните състави на състезателен принцип. И още нещо не бива да се отмине: като почетни гости на фестивала бяха поканени няколко изявени диригенти и композитори – чудесен акт на внимание за извършеното от тях през годините.
Журито на фестивала също заслужава внимание. Съставът му беше изненадващо малък – само трима души. То се председателстваше от Елиянка Михайлова – дипломиран диригент, председател на Българския хоров съюз и отговорен служител в нашето Министерство на културата. Единият от членовете беше споменатият вече Юха Холма – финландски диригент и композитор. Името на другия член на журито ни е добре познато и отдавна известно. Това е Валентина Георгиева – диригентка на смесения хор „Черноморски звуци“ в Балчик, член на ръководството на хоровия съюз, докторант в Нов български университет и артистичен директор на фестивала. Последното недвусмислено показва, че логичният замисъл и цялостната стройна организация са преминали през ума и сърцето на един безспорно надарен музикант.
Международният хоров фестивал „Черноморски звуци“ се движи в едно русло с такива дългогодишни и утвърдени изяви у нас, каквито са „Софийските музикални седмици”, „Майският хоров конкурс“ във Варна и др. Същото потвърдиха изпълнители и ръководители на гостуващи състави, с които успях да разговарям. Те също посочиха отделни детайли, невидими за обикновеното зрителско око, но изключително важни при организирането на подобна мащабна изява, на всяко човешко творение.
Голямата заслуга на Община Балчик се изразява преди всичко в успешното включване на проекта за фестивала в рамките на Европейския фонд за регионално развитие, откъдето вероятно идват и основните финансови ресурси. Отдавам дължимото и на останалите съорганизатори, като в същото време се питам за ролята на някои творчески съюзи.
По всичко личи, че в Балчик е създадено едно здраво творческо ядро, замислило, родило и утвърдило чудесната музикална изява, наречена Международен хоров фестивал „Черноморски звуци“ и на дело показало правотата на старото правило, според което обединени в обща кауза и идея – можем да съградим нещо стойностно и истинско.
В три поредни броя „Ракурси” се подкрепя от Национален фонд „Култура” към Mинистерството на културатa
Автор е на над 600 песни и инструментални пиеси. Публикува сборници с народни песни, пише статии, рецензии и др.
В началото на тазгодишното знойно лято китният Балчик за втори път стана домакин на Международния хоров фестивал „Черноморски звуци“, организиран от Общината, от сдружение „Музикален свят“, читалище „Паисий Хилендарски“ и осъществен под патронажа на Николай Ангелов, кмет на града. Осем български и девет чуждестранни състава в продължение на четири дни – от шести до десети юни, показаха своите певчески умения и разнообразния си репертоар пред жителите и гостите на черноморския ни курорт.
Нямах възможността да видя „раждането” на фестивала преди година, но бях силно впечатлен от това, което чух и видях през първите два дни на тазгодишното му издание.
Преди всичко може да се попита защо фестивалът е хоров и защо се провежда в Балчик? Отговорът не изисква голямо усилие и той се състои в това, че в града работи един от малкото провинциални певчески състави у нас, поддържащ от години завидно изпълнителско ниво и ръководен от добре подготвената и много амбициозна в намеренията си хорова диригентка Валентина Георгиева, натрупала през годините не малък професионален, организационен и житейски опит.
Броят на съставите беше респектиращ за мащаба на подобна изява. Освен домакините от Балчик, във фестивала взеха участие хорове от Варна, Пловдив, Котел, Перник и Пазарджик, а също и от Финландия, Румъния, Чехия, Гърция, два състава от Литва и цели три от Сърбия – общо 17 на брой. За първи път, ако не се лъжа, именно тук беше осъществено съвместното участие на „академични“ и „народни“ хорове. Пояснявам, че освен звукоизвличането и отчасти репертоара, други разлики при тях вече няма. Тази чудесна идея за съвместно музициране заслужава нещо повече от поощрение. Бързам да споделя, че повечето състави показаха солидна подготовка, добри певчески умения, разнообразен репертоар от различни стилове и епохи, както и жива връзка с публиката – нещо толкова необходимо в днешния забързан и апатичен към сериозното изкуство и естетиката свят. Не тук е мястото да се направи цялостен и обстоен анализ на всички явили се състави, но имаше върхове, които исках да слушам още, и още, и още. Имаше и други (малко на брой), за които времето, определено в регламента, течеше тягостно бавно. При един по-прецизен подбор такива състави едва ли биха намерили място в подобна изява. Тревожи ме фактът, че това бяха наши, български участници. Силно съм загрижен за други подобни фестивали у нас. Положението там не е на ниво.
До неотдавна българската хорова школа доминираше по европейските хорови подиуми. Сега нещата са различни. Защо? Условията на работа ли се промениха, музикално надарените певци ли се свършиха, или просто няма кой да поведе нашите талантливи изпълнители? Отдавна очаквам някой да даде отговор на тези съвсем не леки въпроси!
Привидната поляризация на хоровете е била може би една от причините фестивалът да се развива в две паралелни направления: концертно участие и състезание. Бях опроверган обаче от прекрасния финландски „Сомело“, чийто „кормчия” се оказа един изключителен музикант.
Фестивалът ме впечатли и с няколкото си хорови работилници, стъкмени по европейски образец. Това е прекрасна възможност за поощряване и популяризиране на българското хорово наследство зад границите на родината и приобщаването му към репертоара на сегашни или бъдещи участници. Друг е въпросът дали подбраните теми и работни материали бяха измежду най-удачните.
Балчик разполага с няколко чудесни зали за музициране. На първо място поставям храма „Св. Св. Константин и Елена“ и Каменната зала в Двореца. Добавям и големия салон на читалището. Далеч по-големи градове биха завидели, при това с основание, на подобно богатство. Но балчиклии показаха, че имат и скрити резерви. Използваха ги още в първите часове на голямата изява. Предварителната организация също заслужава висока оценка. На централния градски площад „21 септември“, подходящо украсен, великолепно озвучен и оборудван с просторна лятна сцена, се проведе ритуалът по официалното посрещане на съставите. За мен това представляваше една приятна новост, лишена от обичайната помпозност и целяща преди всичко популяризиране на участващите във фестивала изпълнители. Последва дефиле (така се прави на много места по света) по главната улица и по крайбрежната алея „Дамба“, та чак до Двореца. Там в розариума – сцена „Нимфеум“, се състоя официалното откриване на Международния хоров фестивал и първата концертна вечер. Събитието представляваше една истинска феерия от звуци и багри и съм сигурен, че докосна нежните струни и на най-коравосърдечните посетители.
Много са нещата, за които могат да се кажат и напишат хубави думи. Между тях се откроиха ясното обозначаване на отделните групи с надписи и знамена, стегнатата организация по представянето им, а след това и на дефилето, големият брой добре подредени столове за публиката сред розите, пестеливото слово на заместник-кмета, изрядният конферанс, художественото осветление, почти съвършеното озвучаване и особено политането в нощното небе на екзотичните и огромни по размери фенери, пускани от отделните състави на състезателен принцип. И още нещо не бива да се отмине: като почетни гости на фестивала бяха поканени няколко изявени диригенти и композитори – чудесен акт на внимание за извършеното от тях през годините.
Журито на фестивала също заслужава внимание. Съставът му беше изненадващо малък – само трима души. То се председателстваше от Елиянка Михайлова – дипломиран диригент, председател на Българския хоров съюз и отговорен служител в нашето Министерство на културата. Единият от членовете беше споменатият вече Юха Холма – финландски диригент и композитор. Името на другия член на журито ни е добре познато и отдавна известно. Това е Валентина Георгиева – диригентка на смесения хор „Черноморски звуци“ в Балчик, член на ръководството на хоровия съюз, докторант в Нов български университет и артистичен директор на фестивала. Последното недвусмислено показва, че логичният замисъл и цялостната стройна организация са преминали през ума и сърцето на един безспорно надарен музикант.
Международният хоров фестивал „Черноморски звуци“ се движи в едно русло с такива дългогодишни и утвърдени изяви у нас, каквито са „Софийските музикални седмици”, „Майският хоров конкурс“ във Варна и др. Същото потвърдиха изпълнители и ръководители на гостуващи състави, с които успях да разговарям. Те също посочиха отделни детайли, невидими за обикновеното зрителско око, но изключително важни при организирането на подобна мащабна изява, на всяко човешко творение.
Голямата заслуга на Община Балчик се изразява преди всичко в успешното включване на проекта за фестивала в рамките на Европейския фонд за регионално развитие, откъдето вероятно идват и основните финансови ресурси. Отдавам дължимото и на останалите съорганизатори, като в същото време се питам за ролята на някои творчески съюзи.
По всичко личи, че в Балчик е създадено едно здраво творческо ядро, замислило, родило и утвърдило чудесната музикална изява, наречена Международен хоров фестивал „Черноморски звуци“ и на дело показало правотата на старото правило, според което обединени в обща кауза и идея – можем да съградим нещо стойностно и истинско.
В три поредни броя „Ракурси” се подкрепя от Национален фонд „Култура” към Mинистерството на културатa
