МОЛИТВА
Милена Белчева е родена на 28.04.1977 г. в гр. Варна. Завършила е висше образование във ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна през 2000 г, специалност „Моден дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. Член е на Сдружението на писателите във Варна През 2007 г. издава поетичната книга „Ванилено небе“. Нейни творби са публикувани във вестниците „Вестник за жената“, „КИЛ“, „Всичко за жената”, в-к „Поглед“, „Нещата от живота“, „Женски свят“, „Уикенд“, „Аз, жената“, сп. „Родители“, „На кафе“ и др.
МОЛИТВА
Стига си ме мъчил, Господи,
с порция животец скапан,
да пропадам все във пропасти
и отчаяно да драпам.
Стига ми долива чашата
със мечти несподелени.
Все като сърна подплашена
бяга радостта от мене.
В сложен танц светът ме грабва
по ръба на острието.
Все от не когото трябва
е сърцето ми превзето.
В него болките изливам
и тежи ми да го нося.
Докога, отговори ми,
за зрънца любов ще прося?
И по дяволите, книгата,
дето всичко си написал.
Господи, тъгата стига ми!...
Дай ми обич, път и смисъл!
НЯМАМ НУЖДА ОТ ДРУГО, КОГАТО РОДИЛА СЪМ СИН!
Твойта детска усмивка – изгряла в небето Зорница,
озарява деня ми и изпълва ме с порив красив,
милвам с нежност безкрайна тази приказно мека косица
и с нaдежда се моля, ти дано все така си щастлив...
Сътворение висше, ненагледност, вселени събрала,
нека пътя ти бъде от сияйна любов осветен!
Най-безценните чувства и мисли на теб съм предала
и от капчици прелест ти на тази земя си роден.
И си тъй съвършен – в ненаситна възхита немея
твоя сладостен дъх цяла нощ слушам в унес дълбок
и потъвам в съня ти, дори да въздъхна не смея,
мое свидно вълшебство, най-изящното тайнство на Бог.
Сбирам в топлите шепи на свойте лагуни сърдечни
на душата ти всеки пеперудено-слънчев копнеж –
да достигнеш онези пространства отвъдно-далечни
и извечната мъдрост, и смисъла свят да съзреш.
Моя сбъднатост свидна, разтуптявяща дните нелеки,
в медна сладост превръщаща моя житейски пелин-
нека тича късметът по твойте момчешки пътеки!
Нямам нужда от друго, когато родила съм син!...
НЕВЯРА
Нощта неласкаво ме кани
в хамака си широк, но пуст,
люлее ме със хладни длани
и зная вече наизуст
молитвите на часовете,
които се превръщат в сън...
А той е толкова безцветен,
защото пак до теб не съм...
Несбъднато във мен мрачнее
и зъзнат мисли без покой.
И с Бог заяждам се – къде е
дългоочакваният – Той?!?
Похлопай – ще ти се отвори,
поискай – ще ти се даде –
така отгоре ми говори...
С наивността си на дете
очаквах, вярвах безотказно,
готова всичко да му дам,
за да прозра, че е напразно-
сам идваш...и умираш сам!
Блажени кротките са знам, но
бунтовно трескав е духът,
след щастието си измамно
не вижда лъч по своя път.
Присядат истини неверни,
плътта изгаря в чувствен плам...
Очите на нощта са черни,
какви са твоите –
не знам?!?...
КОГАТО НЕЖНОСТ НЕ ДОСТИГА
На П.Х.К.
Когато нежност не достига
и плъзва в мрака самотата,
когато вятърът надига
на тайна скитаща полата.
И ноемврийски листопади
подхлъзват мисли и копнежи,
преди билата да заглади
мъдрецът със въздишки снежни.
Преди да унесе от скука
във сън несбъднат любовта ни,
докато пролетно капчука
прокапе в слънчевите длани.
Когато с поглед кос и свъсен
животът-скитник ни отрича
вземи ме в час греховно късен
във който просто се обича –
без обещания и драми,
без спомени и без надежди!
Въздиша тягостно плътта ми,
когато не достига нежност...
Изтръпват пръстите. Косите
заплитат се в кълбо ревниво.
Немеят устните присвити.
Очите се разливат в сиво.
Не ме оставяй в нощ такава,
гласът ти нека в мен попие!
До утре само час остава –
след него – няма да сме Ние...
БЕЗВРЕМИЕ
На Мичето и Петър Белчеви
Трепет тих изпълва сетивата
в нежни нощи, в слънчеви зори.
Всичко тук е скъпо и познато
и от Рай по-хубаво дори!
Всяко нещо тука е потребно –
има свое място, свой живот.
Всяко тука цвете е вълшебно,
носи мъдрост, радост или плод.
И усмивка мислите събужда
във деня небрежно разпилян.
Как да ме пленят палати чужди,
като имам всичко аз на длан?
Не пропускам,
тук ли съм, да си взема –
от морето – мирис на солта,
розов стих, написан под бадема,
от небето – звездна красота.
Меден дъх от гроздове назрели,
шепа лек от шипковия храст,
топъл прах от камъните бели,
клонка люляк, цъфнал в ранен час.
Всяка стъпка тук е осъзната,
знае тайни древни наизуст.
Музика танцува из листата,
помня всеки аромат и вкус.
Сладостно – тръпчивият на нара,
Свежия – на мента, бор и слез,
Благия – на дюлева отвара,
Чудния – на ягодов петмез.
Тръгна ли – припряно ще накъсам
маргарити, трепетлики, мак...
И ще съм щастлива във съня си,
ако тук за миг се върна пак.
