1150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЛИНИЙ МЛАДИ
Рада Въртунинска
Уважаеми читателю,
След умопомрачителните стихове и сонети за лунни нощи, приказни дворци на любовта и водопади от сребърна вода; след мрачните мисли и раздвоената душа на философа Фауст и прелъстителните слова на Мефистофел за любовни Валпургиеви нощи; след кратките като човешки живот и проблясък на мълния, стихове, като източен кинжал, украсен със злато и рубини и стихове, в които стене душата, отровена от коварството на приятеля, и утешавана от готовността на детето да пожертва невинния си живот, за да спаси живота на бащата, не е ли време да завършим двегодишния цикъл на „Непознати и забравени”, като дадем думата и се вслушаме в словата на старата госпожа Проза? Да се върнем към класиците, чийто слог по своята красота и елегантност, по дълбочината на своите философски прозрения, не отстъпва на очарователната и омайна реч на Ерато и нейната посестрима Евтерпа, защото поезията е и музика, а прозата също подрънква на тяхната лира.
Да се върнем близо две хилядолетия назад в древния Рим, последовател на античната Елада, Рим, империята на изящните изкуства, родината на ораторите Цицерон и Катилина, Квинтилиан, Исей и философа-стоик Сенека, на историка-оратор Тацит и Сервилий Нониан – писател-историк, написал историята на първите римски императори и т. н.
Днес, във времето на вулгаризираната реч, на уличния жаргон, на грубата еротика и порнография, нека открехнем прозореца на волнодумната проза, да усетим свежия полъх на култа към съвършенството, към извисеността на мисленето и нравствеността, отдалечени от вулгарната материализация на ценностите и дефилирането на посредствеността. Да се потопим в чистите извори на естетиката и облагородяващата красота на словото. Но не словото-меч, а словото, възхваляващо духовността, неръкотворната красота на природата, изящните творения на човешкия гений, обречени на вечност.
Мнозина от писателите-естети са писали поезия и проза. И Тургенев, „Как хороши, как свежи были розы в моем саду”, и „Приказките за Италия” на Максим Горки, и римуваните детски приказки на Ран Босилек, и поетичните размисли на Елин Пелин за „Червените рози” и непостижимата любов между Слънцето и Луната. Тяхната поетична проза е очарователна като звучност и завладяваща като художествени образи и метафори, но си позволявам да кажа, че тя едва се докосва до красотата на израза, до дълбоките духовни послания и философски прозрения на древните словотворци, които я превръщат в сентенция, в афоризъм, в мъдростта на света.
Сред римските оратори и повелители на словото се извисява името и личността на Плиний Млади – юрист, оратор, философ, поет.
Гай Плиний Цецилий – Секунд или Млади, е роден в градчето Комум /дн. град Комо/, Северна Италия, през 61 или 62 година от Новата ера. Произхожда от богати и влиятелни местни родове, както по майчина, така и по бащина линия. Неизвестно по какви причини, може би в Комум не е имало подходящо за Плиний Млади училище, или някакви семейни недоразумения са принудили майка му да го отведе в Рим, а нейният брат, Плиний Стари, известен учен и авторитет, го осиновява. Под негов контрол и внимание Плиний Млади получава солидно образование. Той учи красноречие при известните по това време ретори и оратори Сацердос и Квинтилиан и философия при стоика Пузоний Руф.
Едва навършил пълнолетие, Плиний Млади има вече задълбочена юридическа подготовка и произнася първата си впечатляваща реч пред 180-те съдии, които се занимавали с граждански искове и имуществени дела в съда на Центумвирите. Именно там той развива по-късно активна адвокатска дейност, отличаваща се с далновидност, справедливост и държавническо мислене.
На двайсет години, по времето на император Домициан /81-96 г./ Плиний Млади започва своята политическа дейност като военен трибун в Сирия /81 г./, а по-късно като сенатор /88-89 г./. на трийсет години е народен трибун /91 г./, а след още две години става претор /93 г./
Бързият политически възход на Плиний Млади се обяснява с неговите лични качества на справедлив, лоялен и некорумпиран трибун, съумял в едно трудно и тежко за римското общество управление на Домициан да запази достойно поведение и безупречен морал.
Връх на неговата политическа кариера е избирането му за консул през 100 година, заедно с неговия незаменим приятел, великия историк Тацит.
За читателите, обаче, не са важни длъжностите, които е заемал, а приносът на Плиний Млади за литературата и философията. Една статия не е достатъчна да обхване цялото жанрово разнообразие и литературно-епистоларното богатство на този гений на мисълта, мисъл, която облича в царствените одежди на думите, за да я превърне в изкуство.
До нас са достигнали 257 негови писма до приятели и родственици, до известни учени, поети и държавници. В тях не е включена кореспонденцията му с император Траян /98-117 г./. Писмата му до приятели се различават по стил от този до императора. При едните той се разгръща като поклонник на Музите, а в другите – като държавник.
Писмата на Плиний Млади са събрани в девет книги, в тях също не е включена кореспонденцията му с император Траян. Те са публикувани от автора още приживе. Няма да е пресилено, ако кажем, че всяко писмо със своето структуриране, тематични ракурси и поетични описания, с „блестящия си поантиран стил, като връх на късата фраза”, представляват произведения на изкуството. Те нареждат Плиний Млади сред най-изявените представители на сребърната проза.
Почти няма област в литературата, знанието, обществото и неговия морал, политиката и държавното устройство, грижата за възпитанието на децата в красноречие и нравственост, подобряване положението на робите, отношение към християнството, които да не са били в полезрението на неговата изследователска мисъл и творчество. Той ни е оставил неповторими описания на природни картини и местности, на архитектурни образци, вградени във вили и обществени сгради, те провокират неговите наблюдения, размисли, оценки, препоръки и най-вече са израз на изящната поетична проза. Те ни въвеждат в едно историческо време от началото на новото летоброене, в което възпитанието на личността е в пряка зависимост от развитието на изкуствата. В своите писма Плиний Млади се спира на най-малките подробности от живота на своя знаменит вуйчо – Плиний Стари, който е бил за него ежедневен пример за подражание както във физически, така и в духовен план. Той му налага изисквания за постоянство в литературните му занимания, за една свръхработоспособност на ума. “Nula dies sine linea” – „Нито един ден без черта”
Особено ценни са писмата на Плиний Млади до Тацит и описанията за разрушителното изригване на Везувий и унищожаването на градовете Помпей и Херкулан. Те описват драматичната смърт на Плиний Стари, който воден от научен интерес се приближава прекалено много до огнения ад и умира, задушен от серни изпарения и пепел. Подчертана е неговата непоколебимост пред опасността. Уплашен, кормчията на кораба го моли да се върнат, а той отвръща: „Щастието покровителствува смелите. Карай към Помпопиал!”
Ще представим откъси от писма, цитати и сентенции, за да се докоснем заедно до вълненията на този аристократ от първото столетие на християнството.
Писмата на Гай Плиний са издадени за пръв път у нас през 1971 година в превод от латински на Николина Бакърджиева и под редакцията на Анна Николова. Книгата съдържа 152 писма, от които 61, адресирани до император Траян, както и неговите отговори. В тях императорът изразява своето уважение, сърдечно, дори приятелско отношение към своя консул Плиний Млади.
Относително краткият живот на Гай Плиний, /61-62 – 113 г./ петдесет и две годишен, е изпълнен с грижа за личността, за потомството, за обществото и изкуството.
5 – 17 октомври 2011 г.
ОТКЪСИ ОТ ПИСМА И ЦИТАТИ НА ПЛИНИЙ МЛАДИ:
Гай Плиний до Фундан: „Аз не упреквам никого, освен себе си, когато не пиша както трябва”.
Гай Плиний до Клемент:„…Както за художника, гравьора или скулптура може да съди само човек на изкуството, така само мъдрец може да съди мъдреца.”
Гай Плиний до Корнелия Хиспула: „…Затова се чувствам задължен да желая и да се погрижа – доколкото е по силите ми – и твоят син да израсне подобен на дядо си, преди всичко но дядото по майка, макар че и дядо му по баща бе славен и личен мъж, а и баща му и чичо му – блестящи и известни. Той ще израсне подобен на всички тях, само ако получи високо образование, а най-важното е преди всичко, кой ще му го даде”. /55/. „Неговите занимания, обаче, вече трябва да излязат извън прага на дома, трябва да се потърси учител по римско красноречие, в школата на когото са издигнати на най-голяма висота строгостта, скромността и преди всичко нравствена чистота.” /55/ „..повери го на наставник, от когото ще добие най-напред добри нрави, а след това и красноречие, което без добри нрави се усвоява неправилно.”/56/
Гай Плиний до Макър: Превежда мисъл на Плиний Стари:”…никоя книга не е толкова лоша, че да не бъде полезна в известно отношение” /58/
Гай Плиний до Кониний Руф: „И тъй като ни е отказано да живеем дълго, да оставим нещо, с което да засвидетелстваме, че сме живели… А хубава е надпреварата, когато приятелите, подканяйки се един друг, се подтикват взаимно към желанието за безсмъртие.” /62, 63/
Гай Плиний до Воконий Роман: „Защото прекрасни мисли и бляскави думи не са редки и за необразованите хора. Но единствено образованите притежават умението да композират правилно, да използват реторични фигури. Не винаги трябва да се стремим към патетика и възвишеност. Защото, както в една рисунка сянката изтъква светлината, така подхожда речта да бъде ту по-обикновена, ту по-възвишена.” /71/
Гай Плиний до Помпоний Бас: „…и ранните, и средните години на живота си сме длъжни да посветим на отечеството, а последните на себе си.” /82/
Гай Плиний до Титий Аристон: „…нравствената чистота не познава съсловни граници… Аз, обаче, съм по-скромен и не смятам, че нещо е съвършено само защото аз го одобрявам.” /86/
Гай Плиний до Новий Максим: „На мен, обаче ми се струва, че винаги е горчива и ненавременна смъртта на тези, които подготвят нещо безсмъртно…, затова, докато още живеем, нека се стремим смъртта да получи колкото се може по-малко неща, които не може да унищожи.” /88, 89/
Гай Плиний до Домиций Аполинар: „Твърдо смятам, че първото задължение на писателя е, да си прочете заглавието, постоянно сам да си задава въпроса, какво е започнал да пише и да знае, че ако се задържа в рамките на темата, не става излишно дълъг, но че става предълъг, ако търси и привлича странични неща. Виждаш, в колко много стихове Омир описва оръжието на Ахил, а Виргилий – на Еней. И все пак и единият, и другият е кратък, понеже извършва нещо, което влиза в плана му.” /96, 97/
Гай Плиний до Фуск: „…Освен това, подражаването на най-добрите образци подготвят способността за самостоятелно откриване на нещо подобно. От друга страна, това, което е останало скрито от читателя, не може да убегне на преводача. Това развива умението да се разбира и да се преценява правилно. Нищо не би попречило, след като си прочел нещо, само за да запомниш съдържанието и основните мисли, да опиташ да пишеш на същата тема като съперник на автора, после да сравниш прочетеното, старателно да прецениш, какво по-подходящо си направил ти и какво той.” /127/
1. Претор /лат/ Висш съдебен чиновник, управител на провинция
2. Консул /лат/ В древния Рим – един от двамата изборни управители на републиката
Уважаеми читателю,
След умопомрачителните стихове и сонети за лунни нощи, приказни дворци на любовта и водопади от сребърна вода; след мрачните мисли и раздвоената душа на философа Фауст и прелъстителните слова на Мефистофел за любовни Валпургиеви нощи; след кратките като човешки живот и проблясък на мълния, стихове, като източен кинжал, украсен със злато и рубини и стихове, в които стене душата, отровена от коварството на приятеля, и утешавана от готовността на детето да пожертва невинния си живот, за да спаси живота на бащата, не е ли време да завършим двегодишния цикъл на „Непознати и забравени”, като дадем думата и се вслушаме в словата на старата госпожа Проза? Да се върнем към класиците, чийто слог по своята красота и елегантност, по дълбочината на своите философски прозрения, не отстъпва на очарователната и омайна реч на Ерато и нейната посестрима Евтерпа, защото поезията е и музика, а прозата също подрънква на тяхната лира.
Да се върнем близо две хилядолетия назад в древния Рим, последовател на античната Елада, Рим, империята на изящните изкуства, родината на ораторите Цицерон и Катилина, Квинтилиан, Исей и философа-стоик Сенека, на историка-оратор Тацит и Сервилий Нониан – писател-историк, написал историята на първите римски императори и т. н.
Днес, във времето на вулгаризираната реч, на уличния жаргон, на грубата еротика и порнография, нека открехнем прозореца на волнодумната проза, да усетим свежия полъх на култа към съвършенството, към извисеността на мисленето и нравствеността, отдалечени от вулгарната материализация на ценностите и дефилирането на посредствеността. Да се потопим в чистите извори на естетиката и облагородяващата красота на словото. Но не словото-меч, а словото, възхваляващо духовността, неръкотворната красота на природата, изящните творения на човешкия гений, обречени на вечност.
Мнозина от писателите-естети са писали поезия и проза. И Тургенев, „Как хороши, как свежи были розы в моем саду”, и „Приказките за Италия” на Максим Горки, и римуваните детски приказки на Ран Босилек, и поетичните размисли на Елин Пелин за „Червените рози” и непостижимата любов между Слънцето и Луната. Тяхната поетична проза е очарователна като звучност и завладяваща като художествени образи и метафори, но си позволявам да кажа, че тя едва се докосва до красотата на израза, до дълбоките духовни послания и философски прозрения на древните словотворци, които я превръщат в сентенция, в афоризъм, в мъдростта на света.
Сред римските оратори и повелители на словото се извисява името и личността на Плиний Млади – юрист, оратор, философ, поет.
Гай Плиний Цецилий – Секунд или Млади, е роден в градчето Комум /дн. град Комо/, Северна Италия, през 61 или 62 година от Новата ера. Произхожда от богати и влиятелни местни родове, както по майчина, така и по бащина линия. Неизвестно по какви причини, може би в Комум не е имало подходящо за Плиний Млади училище, или някакви семейни недоразумения са принудили майка му да го отведе в Рим, а нейният брат, Плиний Стари, известен учен и авторитет, го осиновява. Под негов контрол и внимание Плиний Млади получава солидно образование. Той учи красноречие при известните по това време ретори и оратори Сацердос и Квинтилиан и философия при стоика Пузоний Руф.
Едва навършил пълнолетие, Плиний Млади има вече задълбочена юридическа подготовка и произнася първата си впечатляваща реч пред 180-те съдии, които се занимавали с граждански искове и имуществени дела в съда на Центумвирите. Именно там той развива по-късно активна адвокатска дейност, отличаваща се с далновидност, справедливост и държавническо мислене.
На двайсет години, по времето на император Домициан /81-96 г./ Плиний Млади започва своята политическа дейност като военен трибун в Сирия /81 г./, а по-късно като сенатор /88-89 г./. на трийсет години е народен трибун /91 г./, а след още две години става претор /93 г./
Бързият политически възход на Плиний Млади се обяснява с неговите лични качества на справедлив, лоялен и некорумпиран трибун, съумял в едно трудно и тежко за римското общество управление на Домициан да запази достойно поведение и безупречен морал.
Връх на неговата политическа кариера е избирането му за консул през 100 година, заедно с неговия незаменим приятел, великия историк Тацит.
За читателите, обаче, не са важни длъжностите, които е заемал, а приносът на Плиний Млади за литературата и философията. Една статия не е достатъчна да обхване цялото жанрово разнообразие и литературно-епистоларното богатство на този гений на мисълта, мисъл, която облича в царствените одежди на думите, за да я превърне в изкуство.
До нас са достигнали 257 негови писма до приятели и родственици, до известни учени, поети и държавници. В тях не е включена кореспонденцията му с император Траян /98-117 г./. Писмата му до приятели се различават по стил от този до императора. При едните той се разгръща като поклонник на Музите, а в другите – като държавник.
Писмата на Плиний Млади са събрани в девет книги, в тях също не е включена кореспонденцията му с император Траян. Те са публикувани от автора още приживе. Няма да е пресилено, ако кажем, че всяко писмо със своето структуриране, тематични ракурси и поетични описания, с „блестящия си поантиран стил, като връх на късата фраза”, представляват произведения на изкуството. Те нареждат Плиний Млади сред най-изявените представители на сребърната проза.
Почти няма област в литературата, знанието, обществото и неговия морал, политиката и държавното устройство, грижата за възпитанието на децата в красноречие и нравственост, подобряване положението на робите, отношение към християнството, които да не са били в полезрението на неговата изследователска мисъл и творчество. Той ни е оставил неповторими описания на природни картини и местности, на архитектурни образци, вградени във вили и обществени сгради, те провокират неговите наблюдения, размисли, оценки, препоръки и най-вече са израз на изящната поетична проза. Те ни въвеждат в едно историческо време от началото на новото летоброене, в което възпитанието на личността е в пряка зависимост от развитието на изкуствата. В своите писма Плиний Млади се спира на най-малките подробности от живота на своя знаменит вуйчо – Плиний Стари, който е бил за него ежедневен пример за подражание както във физически, така и в духовен план. Той му налага изисквания за постоянство в литературните му занимания, за една свръхработоспособност на ума. “Nula dies sine linea” – „Нито един ден без черта”
Особено ценни са писмата на Плиний Млади до Тацит и описанията за разрушителното изригване на Везувий и унищожаването на градовете Помпей и Херкулан. Те описват драматичната смърт на Плиний Стари, който воден от научен интерес се приближава прекалено много до огнения ад и умира, задушен от серни изпарения и пепел. Подчертана е неговата непоколебимост пред опасността. Уплашен, кормчията на кораба го моли да се върнат, а той отвръща: „Щастието покровителствува смелите. Карай към Помпопиал!”
Ще представим откъси от писма, цитати и сентенции, за да се докоснем заедно до вълненията на този аристократ от първото столетие на християнството.
Писмата на Гай Плиний са издадени за пръв път у нас през 1971 година в превод от латински на Николина Бакърджиева и под редакцията на Анна Николова. Книгата съдържа 152 писма, от които 61, адресирани до император Траян, както и неговите отговори. В тях императорът изразява своето уважение, сърдечно, дори приятелско отношение към своя консул Плиний Млади.
Относително краткият живот на Гай Плиний, /61-62 – 113 г./ петдесет и две годишен, е изпълнен с грижа за личността, за потомството, за обществото и изкуството.
5 – 17 октомври 2011 г.
ОТКЪСИ ОТ ПИСМА И ЦИТАТИ НА ПЛИНИЙ МЛАДИ:
Гай Плиний до Фундан: „Аз не упреквам никого, освен себе си, когато не пиша както трябва”.
Гай Плиний до Клемент:„…Както за художника, гравьора или скулптура може да съди само човек на изкуството, така само мъдрец може да съди мъдреца.”
Гай Плиний до Корнелия Хиспула: „…Затова се чувствам задължен да желая и да се погрижа – доколкото е по силите ми – и твоят син да израсне подобен на дядо си, преди всичко но дядото по майка, макар че и дядо му по баща бе славен и личен мъж, а и баща му и чичо му – блестящи и известни. Той ще израсне подобен на всички тях, само ако получи високо образование, а най-важното е преди всичко, кой ще му го даде”. /55/. „Неговите занимания, обаче, вече трябва да излязат извън прага на дома, трябва да се потърси учител по римско красноречие, в школата на когото са издигнати на най-голяма висота строгостта, скромността и преди всичко нравствена чистота.” /55/ „..повери го на наставник, от когото ще добие най-напред добри нрави, а след това и красноречие, което без добри нрави се усвоява неправилно.”/56/
Гай Плиний до Макър: Превежда мисъл на Плиний Стари:”…никоя книга не е толкова лоша, че да не бъде полезна в известно отношение” /58/
Гай Плиний до Кониний Руф: „И тъй като ни е отказано да живеем дълго, да оставим нещо, с което да засвидетелстваме, че сме живели… А хубава е надпреварата, когато приятелите, подканяйки се един друг, се подтикват взаимно към желанието за безсмъртие.” /62, 63/
Гай Плиний до Воконий Роман: „Защото прекрасни мисли и бляскави думи не са редки и за необразованите хора. Но единствено образованите притежават умението да композират правилно, да използват реторични фигури. Не винаги трябва да се стремим към патетика и възвишеност. Защото, както в една рисунка сянката изтъква светлината, така подхожда речта да бъде ту по-обикновена, ту по-възвишена.” /71/
Гай Плиний до Помпоний Бас: „…и ранните, и средните години на живота си сме длъжни да посветим на отечеството, а последните на себе си.” /82/
Гай Плиний до Титий Аристон: „…нравствената чистота не познава съсловни граници… Аз, обаче, съм по-скромен и не смятам, че нещо е съвършено само защото аз го одобрявам.” /86/
Гай Плиний до Новий Максим: „На мен, обаче ми се струва, че винаги е горчива и ненавременна смъртта на тези, които подготвят нещо безсмъртно…, затова, докато още живеем, нека се стремим смъртта да получи колкото се може по-малко неща, които не може да унищожи.” /88, 89/
Гай Плиний до Домиций Аполинар: „Твърдо смятам, че първото задължение на писателя е, да си прочете заглавието, постоянно сам да си задава въпроса, какво е започнал да пише и да знае, че ако се задържа в рамките на темата, не става излишно дълъг, но че става предълъг, ако търси и привлича странични неща. Виждаш, в колко много стихове Омир описва оръжието на Ахил, а Виргилий – на Еней. И все пак и единият, и другият е кратък, понеже извършва нещо, което влиза в плана му.” /96, 97/
Гай Плиний до Фуск: „…Освен това, подражаването на най-добрите образци подготвят способността за самостоятелно откриване на нещо подобно. От друга страна, това, което е останало скрито от читателя, не може да убегне на преводача. Това развива умението да се разбира и да се преценява правилно. Нищо не би попречило, след като си прочел нещо, само за да запомниш съдържанието и основните мисли, да опиташ да пишеш на същата тема като съперник на автора, после да сравниш прочетеното, старателно да прецениш, какво по-подходящо си направил ти и какво той.” /127/
1. Претор /лат/ Висш съдебен чиновник, управител на провинция
2. Консул /лат/ В древния Рим – един от двамата изборни управители на републиката
