Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЛЕТОПИСЕЦЪТ НА ДОБРУДЖА"

ЛЕТОПИСЕЦЪТ НА ДОБРУДЖА

Отиват си мъдреците един по един от нашия град. Първо си тръгна Данаил Бекяров, после Йордан Дачев и ето че само преди седмици изпратихме към Вечния му път Любен Бешков. По-долу ви предлагаме специално написани или издирени текстове на творци, писани за човека и изследователя, Летописеца на Добруджа.


„...Любен Бешков е автор на много самостоятелни книги и съавтор на други, сред които „Страници от историята на Толбухинската болница”, „Страници от образователното дело в Добрич 1835-1940” (1998 г. – второ съкратено издание на част от инкриминираната книга „Един век класно училище в Добрич” /1972/), „България и Добруджа”, „Добруджа някога”, „Добруджа през вековете”, „Добруджанци в науката, изкуството и културата” в две книги, „Бележити Добруджанци”, „Сказки, беседи и слова за периода 1959-2004 година”, „Храм Света Троица” град Добрич”, „Десет години Толбухински симфоничен оркестър1940-1959”, „Нашия град в миналото” /1966/ – сборник „100 години народно читалище „Йордан Йовков”, „Селските вълнения и бунтът на добруджанските селяни при Дуранкулак 1900 г.”, „Добруджански архив 1946–1987 г.”, „Библиографски указател за Добруджа 1947-1966 г.” в 4 тома с 14 000 заглавия, „Българският Добруджански периодичен печат 1885–1918 г.”, „Страници от историята на арменското население в Добрич”, Историческото минало на някои селища в Добричка област – Крушари, Змеево, Росица, Божаново, Ваклино, Смин, Крапец.
Той оставя богато наследство от краеведски изследвания, но и своята безпределна любов към Добруджа – любов действена, изразена не само в многото му книги, публикации, сказки, участия в научни конференции и други, които няма как да се изброят, но могат да се открият в библиотеките.
Началото е поставено през 1947 г.. Д-р Иван Пенаков му пише: „Продължавайте  работата, която сте започнали, и вярвайте, че ще дойде ден тя да бъде оценена. В съзнанието си черпете сили, за да преодолявате трудностите и всеки ден добавяйте по малко: един  ден ще видите, че сградата се е издигнала такава, каквато сте я желали, ако и през гора от препятствия.” /1953/ И той се изправя като самотен дъб пред бурите, които го чакат.
Срещите му с родолюбците Яне х.Янев-Калиакренски, Любен Станчев, д-р Иван Пенаков, отец Павел Атанасов, определят пътя му на краевед. Един от тези дейци – Христо Капитанов – му пише: „Радвам се и се гордея, че все пак се намери местен човек, автентичен добруджанец, който пое забравеното знаме и се опитва отново да го развее, за да припомни на България, че добрите българи са били и са преди всичко и над всичко родолюбци…” /1968/.
Любен Бешков събира богат архив за Добруджа, който му позволява впоследствие да издава книгите си, да изказва мнението си в многобройни публикации и сказки. В архива си има над 8 000 снимки, малка част от които бяха публикувани в книгите му „Родният Добрич някога” и „Освобождението на Южна Добруджа 1940 година” с основанието: „За да не бъде забравен никога от поколенията този радостен миг, подбрах някои от най-интересните снимки от личния ми архив и ги предоставям като скъп спомен на всички родолюбиви българи, които милеят за свидния добруджански край.”
След монографията „Летописецът на Добруджа” от Рада Въртунинска и многобройните писания за него, трудно може да се прибави още нещо за живота и дейността му.
Вероятно малцина са хората, които знаят, че останал сирак на 7 години, още непълнолетен започва житейския си път като чираче в Добрич и Кюстенджа, за да подпомогне майка си в издръжката на семейството. Работи и учи. Завършва право, въпреки препятствията. Работи като юрисконсулт и адвокат. Кой и какво му дава сили? Може би панагюрските корени и не по-малко родолюбивите севернодобруджански такива. Силният дух и воля. Хората до него.
В живота на Любен Бешков има две жени, които са му опора. Първата и вечната – майка му Марина Иванова Малчева /1894 – 1962/. Тя не само му дава живот и го отглежда и възпитава, но му е била пример за трудолюбие, грижовност и семейна вярност. За нея той ми беше споделил: „Духовното си развитие и израстване дължа преди всичко на нея: беше изключителна разказвачка на живота и обичаите в родното си село Долен Добромир. Пееше добруджански старинни песни.”
Втората жена е съпругата му Мария, с която поделя  радости и трудности от 1950 г. досега. Рада Въртунинска пише: „През всичките съпружески години, бурни и спокойни, между Любен и Мария Бешкови съществува същата привързаност, хармония, уважение и обич, които годините не са успели да променят, а патината на времето ги е направила още по-красиви и стойностни.” Той казва: „За  грижите и обичта, с които ни е дарявала през съвместния ни живот, да ни е жива и здрава и едно огромно благодаря!”
На един от въпросите ми през 2002 г. Любен Бешков беше отговорил така: „Когато умирам, в последния си миг искам да погледна сина си с любов и надежда за него.”
Любен Бешков е познат на добруджанци и като активен общественик. Още през 1947 г. е един от създателите на литературния кръжок „Класове” в града и негов пръв председател, а по-късно и едни от основателите на Дружеството на писателите. На Учредителния конгрес на Общобългарския съюз „Добруджа” на 24 септември 1990 г. е избран за негов председател. Оглавява инициативния комитет за изграждане на бюст-паметник на Васил Левски, открит на 25 септември 1998 г.. През 1990 г. става инициатор за възстановяването на старото име на града, решението за което е обявено на 25 септември 1990 г. Това е само част от многостранното му действено родолюбие.
Още през 1976 г. Блага Александрова Тонкова казва: „Прави ми силно впечатление ентусиазмът, всеотдайната любов и обективността, с която пишете като историограф относно историята и културата на Добруджа. В моето съзнание Вие сте нашият добруджански Михаил Арнаудов.”
Любен Бешков е удостоен е със званието Почетен гражданин на Добрич за приноса му в обществено-политическия, социалния и културния живот на Добрич и Добруджа, обявено на 25 септември 1998 г. Вписан е в Почетната книга на града под № 1. Има и други награди, които са морален измерител на един живот, посветен на Добруджа.
Любен Бешков беше споделил: „Ако написаните от мене книги и научнопопулярни публикации в периодичния печат се запазят за идните поколения, мисля, че не съм живял напразно.”
Елена Попова


„...През есента на 1951 г. се завърнах в Добрич и не се обиждах, че всички ме отбягваха. Единствен Любчо не се поколеба. Той ми оказа всестранна подкрепа, докато обществото започне да ме приема отново... Във връзка с масовите репресии на тоталитарния режим Любчо, Петър Станчев и аз бяхме изключени студенти.  След огромни перипетии и неимоверни трудности, те успяха да се възстановат, тогава Любчо започна борба за нещо, в което аз самият не вярвах. Той започна борба за моето възстановяване... Ако не беше личността и приятелството ми с Любен Бешков, не е пресилено да кажа, че можех да завърша живота си като докер в русенското предприятие, вместо като адвокат, какъвто съм понастоящем...”
Димитър Ангелов


„...До голяма степен ни свързва една съдба: сирачество от детска възраст, съученичество, изключване от университета през злокобната 1949 г. и най-вече болезнената ни любов към Добруджа и България.
Основната му дейност не беше адвокатството, което е осигурило материална издръжка на семейството, а културната, проучвателната и издирвателската работа най-вече на краезнанието. Може ли да посочи някой повече по-обширни краеведски публикации от тези на Любен Бешков. Те са над 500 в местния, варненския и столичния печат... Особено ценен принос представляват многогодишните му проучвания за Добруджа в румънските архиви на Букурещ и Констанца, до които едва ли някой друг ще се докосне... Неговото дело е необхватно и необозримо. С годините значението му все повече ще нараства...”
Д-р Петър Станчев, д-р на м.н.

„... Любен Бешков от сърце и благородно му завиждам, че има толкова красиви и значими дела, че има толкова много и добри приятели, че има много топлина и обич в семейството...”
Ани Пенева
(музеен работник, по повод седемдесетгодишнината му)
„... от край време съм свикнал да виждам в твое лице човека, отдаден до краен предел на бликналия нейде от дълбините на душата порив за историческа предопределеност... Става дума за съхраняването на малките зрънца  от една действителност, в която ние сме израснали и която благодарение на твоето перо ще възкръсва в бъдното...”
Откъс от писмо на Ганчо Кайкамджозов


„За мен Любен Бешков завинаги остава Човекът – история. Неговата стихия бе да издирва и съхранява миналото на Добруджа, без да преиначава – честно и достойно... Той е един от моите покровители в началото на пътя ми. Той и синът му Людмил публикуваха книгата ми „Живея в равнина” , пришиха ми криле за нови полети в поезията. Мисля, че от него наследих амбицията да се ровя в миналото и да пиша исторически пиеси, повести и романи за Добруджа... Зная, че сега той е на небето, вижда ме и ме чува. Затова му казвам стиха на руската поетеса Вера Ибнер: „Никой не е забравен, нищо не е забравено”. Не си забравен, бате Любене!
Драгни Драгнев


„Толкова земен... и толкова възвисен.Той събра златото на хляба, песента на славеите и палитрата на Добруджа в богатството на най-нежните ? нюанси за да я изрази в слово и я дари на нас и на бъдните поколения, за да я чуем с пулса на неговото сърце и я видим с неговите очи – очите на мъдрец.”
Ангел Ангелов – композитор


БАЩАТА

„ В националната ни култура и духовност младият Славейков с обич и признателност написа автобиографичното стихотворение „Баща ми в мен”, като възпя новаторската връзка в отношенията между двете поколения на ниво духовна и творческа приемственост, отричане, но и надграждане. В нашата съвременност такъв синтез откриваме между Любен и Людмил Бешкови. Бащата бе вдъхновителят, който през годините грижовно подхранваше с нови цели и пътища екипа, а синът догонваше, но и обогатяваше, внасяше свежестта и енергията на младостта. Така се родиха такива явления като вестник „Златна Добруджа”, с друг и естетски дизайн, с млади и амбициозни журналисти, издателска къща „Людмил Бешков”, която роди библиотека „Добруджа”. Началото бе поставено с фундаменталната книга на бащата „България и Добруджа”, исторически бележки,1992, а в карето на редактора с обич е поставено името на сина. Така през годините рамо до рамо с добруджанска обич вървяха по пътеките на изкуството баща и син Бешкови и пред очите на обществото ни учиха без театралност и показност на творческа свобода.
Много са ми срещите с бащата през годините. Внимателен, усмихнат, толерантен и обичлив. Никога не се умори да ми казва с човеколюбие: „Чувайте се с Людмил, обичайте се и помагайте си!” Това е енергията на Йовков и Дора Габе, на Ивайло Петров, която Любен Бешков съхрани и завеща на своите продължители в науката и изкуството.
Светла Ти памет, учителю! Винаги ще си в душите ни!
Драгомил Георгиев


СЕЯЧ И ЖЕТВАР В НИВАТА НА ДОБРУДЖАНСКАТА ИСТОРИЯ

Напусна ни един от най-родолюбивите добруджанци, чийто живот бе посветен на изследването на историческото минало на Добруджа – Любен Бешков. Той ревниво изтъкваше значението и мястото на Добруджа в създаването на българската държава. При всички възможни случаи подчертаваше и водеше задочни спорове с румънски историци за българския характер на този край и неговото население. Той не делеше Добруджа на Северна и Южна, за него тя бе единица българска земя и не можеше да се примири, че е разделена. Страдаше от отношението на Великите сили да прехвърлят няколкократно Добруджа към  румънското кралство.
Любен Бешков осъществи една своя мечта, да възстанови Общобългарския съюз „Добруджа”. След като беше поставил началото на съюза в Добрич, той ни поведе с Борис Спасов към София, където със съдействието на неговия съученик Ганчо Кайкамджозов беше изградено Софийското дружество. Тази негова проява не беше самоцелна. Той искаше да обедини всички добруджанци, живеещи извън територията на Добруджа – учени, дейци на изкуствата и културата, които чрез своите творби и научни постижения да популяризират историческото минало на този край, да се включат в цялостния икономически и културен живот, за издигане престижа на тази плодородна  земя, която дава хляба на половин България и често е била забравяна.
Много са заслугите на Любен Бешков за Добрич и Добруджа. Той е един от инициаторите за създаването на историческо дружество още през 60-те години на миналия век. Заедно с проф. П. Тодоров, Л.Бешков и Ахил Карамузов, бяхме делегати на първия конгрес на българското историческо дружество. Той има свой дял и в изграждането на дружеството на писателите. В поредица статии през 1958-1959 г. той бие тревога за издирване и съхраняване на  старините в Толбухински окръг.    Да създадем единен исторически музей под ръководството на БАН.
Безспорна е заслугата му за връщане историческото име на Добрич.
Почти няма сфера от живота, в която да не е надникнал, да не е извадил и най-дребния документ, за да го превърне в исторически факт. Ревностен изследовател, той провокира честването на 100-годишнината на Добричката болница, съпроводено с фото изложба. По същия начин  беше отбелязана  25-годишнината от водоснабдяването на Добруджа и 100-годишнината  на  класното училище в  Добрич. По този повод бяха издадени книги, които са неоценими документални свидетелства за миналото на гр. Добрич. Той и някои от съавторите на изследването за 100 г. класно училище горчиво и болезнено преживяха унищожаването на книгата, социалистическото аутодафе. Някои от които бяха наказани, между които и аз.
Може би всичко това е добре известно на нашите съграждани, но се чувствам задължена към паметта на Л. Бешков да го спомена, след като дълги години сме работили заедно и познавах неговия характер, начин на мислене, неговите стремежи и принципи. За мене Любен Бешков беше по-голям и брат, наставник и кръстник на моите опити в краезнанието. Нашето приятелство има дългогодишна история. Голяма част от детството ми е преминало в мелницата на неговия чичо Ради Бешков. Любчо беше любящ съпруг, грижовен баща и щастлив дядо. В неговото семейство винаги съм се чувствала всред свои близки. Много от неговите приятели бяха, а някои още са и мои приятели.
Любен Бешков много пъти в разговори ми е повтарял, че би искал аз да напиша и произнеса надгробното му слово. Прости ми, Любчо, че не можах! Сега аз също съм немощна старица, но мисля, че изпълних един друг дълг към тебе, като оставям на поколенията един биографичен литературен очерк за „Летописеца на Добруджа” – ЛЮБЕН БЕШКОВ.
Каквото и да кажа още, ще бъде недостатъчно, защото животът му беше необятна нива, която той засяваше и жънеше.
Поклон пред светлата му памет!
Рада Въртунинска
27.02.2011 г.

Любен Бешков

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево