Писатели и художници разменят местата си

В началото на 2010 година, по идея на Валентина Добринчева, Сдружението на писателите в Добрич хвърли ръкавица на художниците от града и областта за една ПРОВОКАЦИЯ между хора на словото и хора на образа, които да разменят амплоато си. В единия ъгъл на ринга да застанат художници, фотографи и всякакви визуалисти, поканени да пишат, а в другия ъгъл - всички писатели и поети - да хванат четките, лепилата, хартията, моливите и да спретнат нещо визуално. Ограничения нямаше в жанровете и стила.
Сдружението обеща да включи успешни творби на художниците в своето списание "Антимовски хан", а от сполучливите произведения на писателите бе оформена изложба, която се откри на 5 ноември в Кафе-клуб "Галерия" в Добрич и бе достъпна за разглеждане 20 дни.  
Единадесет пишещи от Добричко се изложиха, оставяйки знаци вместо на белия лист върху стените на галерията – живеещите във Варна добричлии Валентина Урумова и Красимир Бачков, Керанка Далакманска от Каварна, Валентин Шалтев от Балчик, и добричлиите Емил Димитров, Мая Златева, Люба Захова, Георги Колев, Александър Белчев, Красимира Обретенова и Валентина Добринчева. Те бяха изкушени в различни стилове и подредиха живопис, рисунки, фотография, иконопис и инсталации. От страна на художниците, само трима бяха изкушени от словото, но техните творби са достойни и затова публикуваме всички в този брой на "Антимовски хан".


ПИСАТЕЛИТЕ-ХУДОЖНИЦИ:

Валентина Добринчева, Георги Колев, Валентина Урумова, Красимир Бачков, Керанка Далакманска, Емил Димитров, Мая Златева, Валентин Шалтев, Люба Захова, Александър Белчев, Красимира Обретенова.


ХУДОЖНИЦИТЕ-ПИСАТЕЛИ

Велина Христова е родена 8 ноември 1970 г. в Пловдив. Обича хората и изкуството. От две годишна рисува, като продължава развитието си в детски школи, Художествена  гимназия и Художествената академия. Има интереси и експерименти в областта на приложните изкуства, графичния дизайн. Обича книгите и пише като лична арт-терапия. За първи път споделя свои текстове с публика.


*
Искам да погаля есента,
много да й се зарадвам...
С кошница да тичам из града -
даровете й да ви раздавам...
Искам като куче да се свия,
в топлите й празнични нозе -
и във утро с призрачна мъгла
лекичко да си се изпаря...


*
Дъждовете измиха
земите на дядо ми...
Останала без опора-
остава ми да полетя..!


*
Ще се прелея в ритуални съдове-
дано напоя накой жаден...


*
Останала без дъх - изваждам думите
от дълбините на сърцето.

Думи без думи...
на Сила и Страст,
на Любов огледало...




Христо Кралев. Роден е през 1952 година в Добрич. Завършва /1988/ живопис в Художествена академия - София при проф. Д. Добрев. Живее и работи в родния си град. Председател е на местното творческо дружество "Ателие 13".


ДОБРУДЖАНСКО

Полето заигра хоро,
удари с крак и прашен
пътят полетя, оставил
своята следа в небето.
Люшнаха се тежките жита
с цвят на злато
везани гайтани,
разля се като вино
песента, останала от
старите хармани.
Завъртя се селският геран,
изми си лятото лицето,
топъл вятър прелетя
през разтворените длани
на полето.
Закапа слънчогледов цвят
от някъде авлига се обади,
ехото повтори, замълча
и плъзна се
по селските ливади.



УТРО

Слънцето прекрачи хоризонта,
морето заблестя
и вълни със златни огърлици
потеглиха със шепот към брега.
Отсреща гларус се пробуди,
викът му клъвна тишината,
ветрец побутна тъмната врата,
нощта посрещна светлината.



ПОСВЕЩЕНИЕ

Привечер, когато стадата
се връщат от паша
и звънците миришат
на лято и полски пелин,
когато комети почистват
небето и падат звезди,
когато косите спират да съскат
и забити в сеното заточват
в луната своите върхове,
когато лисиците тръгват
на лов и денят си отива…
Привечер аз те виждам, Поете,
да влизаш в храма на думите.
Там са Ботев и Вазов,
Яворов, Дебелянов, Гео Милев,
Смирнeнски, Вапцаров, Ясенов,
Дора Габе, Багряна, Дачев, Фотев
и други, и други.
Там са думите, които
говорят за бунт, за борба,
за чест, свобода, за вяра,
за смелост, за род и Родина,
достойнство, сила, любов,
надежда и гордост…
…думи, които събарят стени,
но възраждат живота.
Поете, защо сте толкова
смирени и тихи?
А отвън крещят и напират
думи за власт и пари, кражби,
лъжи, измама, продажност,
безродие, безчестие, охранени
с мазни души, думи без значение,
със силикон и бели яки,
думи, които издигат стени,
но събарят живота.
Поете, спри ги, ти можеш,
причести ги с вяра,
поръси ги с мечти.
Ако не можеш, иди, наспи се,
а сутринта, когато се събудиш,
забий перото си в кръста
и започни: "О, Боже!..."




Самуил Стоянов е роден през 1975 в Добрич, където живее и работи. Носител на Наградата за съвременно изкуство БАЗА за 2009 г.. Участва активно в общи изложби на съвременни български автори в страната и чужбина, предимно с инсталации и видео арт. За Провокацията той предложи отново нещо като словесна инсталация – миксирани и допълнени коментари към новина в интернет медиа. Той смята, че това "предизвиква читателят да заеме позиция и акцентира върху форумното писане, анонимността, коментирането, диалога между непознати и специфичния живот, който тези неща създават".

МИГ 15

#10
сс - 28.12.2009 г. 23:16:35
Може и Сталин да се обръща в гроба (до колкото знам и той много е харесвал марката МИГ 15), но какво от това. Просто този самолет е оръжие и трябва да стои в музей, а не да създава атмосфера в градска среда, която и да е тя. Може Добрич да е побратимен с много Руски и бивши съветски градове, но това не означава, че все още сме във Варшавския договор и с вълнение пребоядисваме бордюрите за поредното посещение на руски висш офицер.
А за туристите какво: "Добре дошли в един град, горд че в него са останали изтърбушени самолети от бившето военно летище, ама да знаете то беше най-това и най-едикакво си". Дайте да не се лъжем, това е жалко.
"Героите, които са летяли" са си вършили работата, най-вероятно добре и професионално, но това не означава, че трябва да напълним града с танкове, БТР-и и автомати.
Живота ми не е никак скучен, но не мога да остана безразличен към замърсяването на средата, в която живея.

#9
тц тц - 25.12.2009 г. 17:23:17
срам??....героите,които са летяли с подобни машини се обръщат в гроба като гледат как днешното поколение лоясва пред компютъра и не прави нищо друго освен да ръси грозни коменари и да си качва снимките във фейсбук....да са живи и здрави хората, които го сложиха там, а ако вида някой напомпан графитаджия да го драска аз лично ше му извия ръцете, както съм жена !!!...скучен ви е животеца пред компютъра ли че плюете наред всичко, бе хора????...не, не ми отговаряйте жал ми е за вас...самолета е СУПЕР!!!!

#8
сс - 25.12.2009 г. 01:00:34
абсолютно недопустимо е в 21 в. да се излагат оржия в градското пространство, дали с мотив "навяване на спомени", или за украса или за кавото и да било. не искам децата ми да израстват в такава обстановка, а ако искам да им обяснявам нещо свързано с авияцията или с войната ще ги заведа в музей. не искам и гостите на Добрич да видят на първо място грозен съветски самолет - не ми се вярва тази изцепка да е част от стратегията за развиване на д-ч като туристическа дистинация.
искам да знам кой го измисли това и кой го одобри и с какви пари се финансира.
просто ме е срам от това, че в родния ми град стават такива мизерии.
това грозно желязо трябва да се махне от там, но ако все пак се задържи - дайте да видим дали тук има истински графити райтъри или стриит артисти.
и все пак - ТОВА Е СРАМ!

#7
fade - 13.12.2009 г. 18:29:42
Не мисля, че трябва да се подвеждат коментарите в посока преди-сега. Ако този самолет трябва да е символ на авиационната история на Добрич мисля, че можеше да се измисли къде къде по интересно и фино решение - примерно да претопят метала и да се извае нещо интересно, кинетична пластика ако щете, а това какво е? Музей на открито? Апропо така и не разбрах защо табелата Добре дошли в Добрич е двустранна и като излизаш от града пак ми пожелава Добре дошли.

#6
хххх - 12.12.2009 г. 10:45:22
Напротив, този самолет трябва да ни внушава носталгия по едно отминало време, в което нямаше безработица, инфлация, глад и повсеместна престъпност. Интересно ми е след години какъв паметник ще измислят на днешната епоха. Сигурно ще е някой джип с две кръстосани на прозорците бухалки.

#5
fade - 11.12.2009 г. 18:51:08
Видях го, внуши ми неприятно чувство. Не знам защо трябва да ме радва този символ на разрушение и агресия. Не ми харесва!

#4
Караибрахим - 11.12.2009 г. 17:14:30
Как няма да се опаричи кметицата като вече 6 години получава подаръчета под масата? Декларирала е, че притежава 140 000 лв. , които уж били "спестени" от пенсията на мъжа й, но аз съм сигурен, че има десет пъти по 140 000, ако не и повече. Ето на това му се вика: кмет на областен град, избран на два пъти с помощтта на ромските гласове! Да е жива и здрава да си харчи парите!

#3
598 - 11.12.2009 г. 12:37:02
Да бяха го сложили в новия квартал на кметицата. Тя се опаричи и вдигна голям триетажен блок с кметската си заплата в центъра на Добрич, а в ж.к. "Добротица" оставиха стария самолет на мъжа и.

#2
666 - 11.12.2009 г. 12:34:27
Това ще напомня на съпруга на кметицата къде е служил.

#1
12345678910 - 10.12.2009 г. 15:54:57
Авиационната история на Добрич не е свързана само с бившата авиобазата

Copy, Paste и участие: Самуил Стоянов