Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СВЕТЪТ НА СЛАВКА ДЕНЕВА"

СВЕТЪТ НА СЛАВКА ДЕНЕВА

Весела Христова-Радоева

„Тя беше самата чистота. Имаше страхотно излъчване, несравнимо с нищо. Вглъбена, носеше бремето на таланта, същевременно бидейки по детински наивна и искрена. Вълненията и суетите на хората й бяха чужди. Знаеше, че малцина ще разберат света й и, изглежда, не й пукаше от нищо, защото беше много свободна, много весела и страхотно спокойна” – сподели с мен Рада Мутафчиева, кръщелница на Славка Денева и дъщеря на една от най-близките й приятелки от ученическите години Вера Мутафчиева.

Анализът на творчеството на Славка Денева е благодатен процес поради възможността да се изследват над 300 нейни живописни произведения само от дарението, което тя прави на СБХ. Казвала, че е натуралистка, която рисува с бои, не е използвала за себе си понятията „изкуство” или „живопис”. Подчертавала, че държи на рисунката и смятала, че най-важно е да започнеш една картина, а не да чакаш да ти дойде музата. Често работела едновременно върху няколко произведения, чиито сюжети са й били еднакво интересни за момента. Не е подписвала и датирала творбите си. Когато насърчавала направеното от други, употребявала изразите: „Това е добре по бои” или „Тук има нящо”. Несъмнено е притежавала педагогически усет, за да бъде добронамерена в преценките си и да коригира според индивидуалността на своите ученици – умение, което не се научава. Смятала, че един художник трябва да проучва и най-малките детайли в натурата, умеела да насочва и другите да виждат неща, които обикновено трудно се забелязват. Наред с Дюрер, Рембранд и Ван Гог много високо ценяла творчеството на двама от най-известните европейски наивисти – унгареца Тивадар Чонтвари и хърватина Иван Генералич.

Близки на художничката си спомнят за сериозно противопоставяне между нея и именития й баща Борис Денев в полето на живописта, главно по отношение начина на изграждане на една композиция и нейното колоритно и обемно уплътняване – ако той, а и преподавателите в Художествената академия следват класическите принципи, то Славка Денева има свой неповторим маниер след като маркира върху платното разположението на отделните фигури, абсолютно уверено да ги изпълва с бои сантиметър по сантиметър, без да прави корекции върху вече нарисуваното. Този начин на работа прави силно впечатление на състудентите й, но не бива приет от по-възрастните и става причина за конфликт, поради който тя отказва да „поправи” дипломната си работа и не се явява на защита.

След като завършва само семестриално Художествената академия през лятото на 1953 (там неин преподавател по живопис от І до ІІІ курс е проф. Дечко Узунов, а от ІV до VІ курс – проф. Панайот Панайотов), през 1956-a Славка Денева е приета за кандидат-член на Съюза на художниците в България. На следващата година художничката за първи път участва в ОХИ с автопортрет (откупен от художествената галерия в Плевен). Така тя заявява завидно самочувствие и увереност в избраното артистично поприще. Изражението й е решително и достолепно. В камерната по размери картина се рисува сред обстановката в стаята си – вижда се ясно детайл от етюд към дипломната й работа, други картини, печката, която по-късно ще откриваме в редица натюрморти и интериори.

През 1959 е открита ОХИ, която изкуствоведът Димитър Аврамов сполучливо характеризира като „новаторска дързост – боязлива, умерена и в най-голяма степен пресметната”. Там Славка Денева показва портрет на своята приятелка художничката Иванка Сокерова („Портрет в червено”, откупен от галерията в Пловдив). Творбата е истински шедьовър, напълно модерен и съзвучен като естетика с европейското изкуство. В нея са събрани иманентните качества на стила на авторката: психологическа проникновеност, недоизказана и ненатрапчива богата емоционалност на връзката с модела, органичност на композицията, премерено разнообразие на детайлите и тяхната материалност, колоритно решение, в което червеният цвят (уникален белег в палитрата на художничката и за други произведения) определя общата звучност, черен контур за подчертаване на формата, безпогрешен усет за допустимата степен на нон-финито (чрез равния локален цвят на полата на модела).

В началото на 60-те години художничката  работи със самодейци в културния дом на софийския квартал „Гара Искър”, а от 1973 води курс за самодейци към Металургичния комбинат „Кремиковци”. През 60-те и 70-те години участва в ОХИ с пейзажи от София, Стара Загора, Смолян и търновското село Плаково, с натюрморти и интериори, с портрет на г-ца Михайлена Гърдева („Жена плете”). Повечето от тях са откупувани от НХГ, СГХГ и други галерии в страната. Тя обаче не се решава да направи самостоятелна изложба, дори и след настойчивата покана от страна на СБХ през 1983, когато там е показана юбилейната експозиция по повод 100-годишнината от рождението на нейния баща. А произведения в дома й – за няколко изложби… С никого не споделя защо не пожелава подобна изява.

Която и свързана с творчеството на Славка Денева сюжетно-тематична линия да коментираме, в основата й винаги ще бъде Домът. Със семейството и приятелите, с одухотворените фасади и селски постройки, с безбройните предмети, които понякога разказват повече и по-интересно дори от хората… Портретите, които прави, винаги са в конкретна вещна обстановка, равнозначна по изразителност на човешкия образ; натюрмортите (с малки изключения от по-ранните години) са по-скоро части от конкретен интериор, отколкото сбор от различни по материалност обекти;  в интериорните композиции се усеща силно невидимото присъствие на хора. Заглавията на участвалите в ОХИ нейни произведения всъщност са жанрово идентични. В този смисъл зрителят е пределно свободен да възприема нарисуваното като чист творчески акт, а не като предопределено от автора смислово послание. Това важи с още по-голяма сила за реалните сюжети – цирк, пазар, плаж, баня и т.н., в които множеството човешки фигури, макар и разположени близо една до друга, не са в явна диалогична връзка или единодействие, а всяка съществува сякаш сама за себе си и наш остава изборът как да ги обединим в имагинерното време на картинното пространство.

На 40-годишна възраст Славка Денева е загубила най-близките си – майка й почива през 1967, баща й – на 31 декември 1969, от малцината роднини никой не е останал. В началото на 70-те години е принудена да продаде единия етаж от строения от дядо й по майчина линия Иван Грозев (кмет на София от 16 юли 1894 до 15 юли 1895) дом на „Шипка” 18. Остава сред спомените и вещите в семейния апартамент, съхранява близо 600 картини и много рисунки на Борис Денев, живее с колегите и приятели си Иванка Сокерова, Дора Кънчева, Глория Христова, Сирма Сарафова, Костадинка Цветкова, Радка Бъчварова, Лика Янко, Марин Маринов, Иван Савов, Нестор Иванов, Мария Кънчева, Мариана Марашлиева, Ангел Стефанов, Анелия Иванова, Таня Николова.
В архива на Деневи са запазени писма от световноизвестния български бас Борис Христов, в чиято изящна словесност можем да открием следите на забележителна духовна връзка между него и художничката. Ето какво пише той в писмо от 26 януари 1970: „Презъ течение на земното наше пребивание радостите ни заглъхватъ съ отминаване на нашето детинство, за да се направи света на нерадостите, които напредватъ и растятъ съвместно съ нашата възрастъ; малко на брой са онези, които успяватъ по силата на щастливи обстоятелства да излезатъ отъ рамките на това тъжно правило, създадено за съжаление почти изцело отъ човечеството, безъ да се смята после, че края е еднакъвъ за всички. Бъдете крепка и бойка – не се отчайвайте отъ самотата която чувствувате поради липсата на Вашите родители. Вярвайте богу. Бъдете кротка и духомъ спокойна. Около Васъ има хора, които Ви обичатъ и уважаватъ и не забравяйте че азъ съмъ единъ от първить между техъ…”. А през януари 1981 й пожелава: „Рисувай и пресъздавай нашата Родина както таланта ти подсказва. Ти си даровита и нежна душа…”

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево