Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: САМОАНАЛИЗА"

САМОАНАЛИЗА

Ангел Веселинов е роден на 01.06.1959 г. в село Долни Лом, Белоградчишко. Завършил е ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност българска филология. Работил е като журналист и преподавател по български език и литература. Автор е на стихосбирките “Ранени гълъби”/1995/ и “Вендета”/1997/, романа “Мътни времена”/1997 г., второ издание 1999/, книга с разкази и публицистика “Така беше”/2000/, на пиесата „Приказка за свободата”и на поетично-белетристичната повест “Не плачете, моля ви, за мен” /2006/. През 2008 г. издава двутомник избрани съчинения, лирика и проза – „От гняв и обич изнемогвам” и „Мили роде”.



РАЗГОВОР, ОТКРОВЕНИЕ, МОЛИТВА И...

               На Ачето за първата му годинка

Как да ти разкажа, сине,
колко слънце има
през нощта?
Или колко зими
веят посред лято?
Колко пролети
с умислени листа?
Или есени
облечени в цветя,
усмихнати щастливо
напук на злобната слана,
която понякога може
да бъде и свята?
Как да ти разкажа за това? –
Светът е необятен.
А ти едва прохождаш.
Отивай!
Пък... каквото... стане...
Няма път за обратно.
И...,
помози,
Боже!





ТАГРИД,
защо дойде сега?
Тъкмо щях да си отивам.
Кръчмарю, дай
още две вина
и пиши на книгата!
Тагрид е дошла!
И ще танцуваме пак
под звездите
като тези листа
на чинарите,
които
все още се обичат
и потръпват на вятъра.
Сипи и на другите!
И на теб!
И не гледай така,
тя не е моето момиче!
Тя не е на никого!
Хайде да пием,
Тагрид,
за това,
че те има!
Сам Господ наднича
зад жълтата фуста
на бледата вече луна.
Без тебе в душата му пусто е.
Както и в мойта душа.
Навечност!
До дъно, Тагрид!
Нека те одумват звездите!
Не звезда,
тази вечер
ти си богиня,
Тагрид!





* * *
            На Мария


И не вярвай,
че всяка втора жена
е Мария,
и не вярвай,
че всяка първа любов
е и вечна,
и не вярвай,
че този живот
е потънала
крехка
гемия
натежала
от нечовечност.  
Той просто е чудно
и неповторимо
изкуство,
истинска
светла
магия.
Повярвай на него,
за да вкусиш
красивата нежност
на иначе  грубата ни
и грешна
орисия.
И за да бъдеш
най-хубавата
от всички
Марии.




САМОАНАЛИЗА

Опитвам се да бъда
дъгата
между Пъкъла
и Рая.
Между необята
и края.
И все не мога.
И все по-често разбирам Бога,
когато
моите приятели
не ме приемат
ако изнемогвам,
или съм богат
с тревоги.
А аз обичам този свят
и когато го руша,
и когато  го създавам.
Но притичват
бързоноги ветрове
и го  отвяват.
Остават спомени за цветове,
за Рай и Ад,
за мечти и път...




ОРФЕЕВА ПЕСЕН

Ако някога,
поне за малко,
Орфей си е захвърлял лирата,
то е било,
за да те прегърне
с двете си ръце
и да посвири на струните,
опънати
от залеза до изгрева
във твоето сърце.
Ако понякога,
поне за миг,
Орфей е заспивал от умора –
виновната си ти,
а не хорът
на ангелонежни
мелодии.
И ако Орфей
наистина е още жив
и весел,
какъвто винаги е бил –
то е ,
защото ти
си неговата черноока,
чернокоса,
вечна
песен.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево