НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
„ЙОРДАН ЙОВКОВ”
и Приз за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство

Драгомил Георгиев

Тя се връчва на пет години от Община гр. Добрич. Досегашни нейни носители са: Дико Фучеджиев /1970/, Емилиян Станев /1975/, Илия Волен /1980/, Петър Славински /1985/, Ивайло Петров /1990/, Николай Хайтов /1995/, Марко Семов /2000/ и Антон Дончев /2005/.
Отличия за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство са получили Симеон Султанов /1985/, Иван Сарандев /1990/, Йордан Дачев и Атанас Цанков /1995/.
При отбелязването на 130 години от рождението на писателя през т.г. с решение на Общински съвет Добрич не бе присъдена Националната литературна награда “Йордан Йовков”. Отличието за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство беше връчено на  проф. дфн Светлозар Игов.
Светлозар Игов е литературен историк, оперативен литературен критик, преводач, поет, автор е на малки епически форми-миниатюри, етюди, есета, афоризми. Съставител и редактор е на литературни антологии. Това е един от най-ерудираните съвременни български учени, чиито студии, изследвания и книги са търсени, четени и обичани от широката читателска аудитория – от ученици и студенти до научни работници и познавачи на националния, балканския и европейския литературен процес.
Светлозар Игов е роден на 30.01.1945 година в с.Радуил, гимназия завършва в столицата, след това продължава образованието си в СУ”Св.Климент Охридски”, специалност славянска филология. Специализира в Белград и Загреб по специалността. Редактор е последователно във в.”Литературен фронт”, сп.”Съвременник”, сп.”Език и литература”. Преподава в СУ”Св.Климент Охридски”, а след това в ПУ”Паисий Хилендарски”. Ученият защитава докторска дисертация на тема:” Иво Андрич-творческо развитие и художествена структура”, последователно Игов е научен, старши научен сътрудник в Института по изкуствознание и литература на БАН.
Той е автор на фундаменталните студии и статии като „История на българската литература 1878-1944”, Българската литература след 1989 година”, „Българската литература на ХХ век” и други. Това са книги и студии, които са синтез и територия на авторовите идеи, хипотези, интерпретации върху класиците от националната ни литература и история.
Правят впечатление пристрастията на Игов към творческото дело на митолога на народопсихологията ни, мъдреца и разказвача на  човешките мечтания – Йордан Йовков. Очеркът за писателя в „История на българската литература 1878-1944г.” е сред най-стойностното, което е написано за твореца като обобщения за поетиката и стилистиката на книгите на Йовков. Другите изследвания са със заглавия „ Двата чифлика” и „ Слизането от Балкана”/ интенционалната заблуда на Йордан Йовков /. В тях респектира постмодерното изследователско полемизиране, за да се докаже голямото при писателя, но не чрез класическия славослов, а с помощта на различен научен инструментариум, което е изненадата в изследването. И в тези си последни проучвания авторът остава верен на научната си артистичност, на уникалната си разкрепостеност от находки и видения в интерпретацията, което го нарежда сред големите български учени на нашето съвремие.