Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ВОЛЯТА ЗА СРЕЩА С НЕНАСИТНАТА"

ВОЛЯТА ЗА СРЕЩА С НЕНАСИТНАТА

ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

Учителят. Критикът. Грижи се главно за връзката с младежта и оценяването.


Роден е през 1955 г. в Добрич. Завършил е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Работи като учител в Езикова гимназия "Гео Милев" в Добрич. Има седем книги в областта на литературното обучение. Редактор е на много издания на добруджански творци.

Последни 5 статии от ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

Драгомил Георгиев


В предходната 2009 излезе книгата на добричкия романист Галин Никифоров-„Фотографът: Obscura reperta", на издателство Ciela и творбата се превърна в явление на съвременната проза. Творбата получи заслужено високи оценки от проф. Милена Кирова и разказвача Деян Енев, които поставиха акцент върху различни страни от стилистиката на младия и търсещ автор. Много са достойнствата на романа и при умела национална кампания четивото може да стигне до световните книжни пазари и да докаже, че в бедна и корумпирана България се пишат съвременни литературни шедьоври.  
Експерименталното, авангардното е на много равнища и нива в произведението - от темите за тайнствените ритуални погребения, за ръкописи от миналото, за да се стигне до мисията на твореца в познанието на едно от най-великите чудеса - Ненаситната/Смъртта. Героите са екстравагантни, различни и нетипични - от фотографа Соломон Голдберг до пътешественика Нино- Нгофио/Нгофия, от мъжа/жена Флабио/Флабия до колекционера мафиот от съвременен тип Исмаил Пураян и други такива феномени и изключения на своето време и епоха. Художественият модел за света като хронотоп е също пулсиращ и динамичен, експериментален. Сюжетът и фабулата са динамични, художественото време е галопиращо, на места криминогенно, друг път е скрупульозно ретардирано. Процесът на четенето е припрян и неспокоен, а естетическото удоволствие идва после, във времето на размисъла, след като се отдалечим от цялостната екзотика от герои, топоси, тайнствени надниквания и тогава стигаме до дълбоките смисли на откровенията.
От мита за Орфей до наши дни Човекът е любопитен за отвъдното и вечното, за тайната на Ненаситната. Най-често от древността мислителите си я представят като вещица, старица, която с дългата си коса прерязва последната нишка от живота ни. В нашата литература в тази посока е визията от фолклора до личното творчество, например при Яворов, Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев и т.н. Към тези „тъмни открития” се насочва Галин Никифоров в романа „Фотографът…” Фундаменталната тема е изключително магнетична и приковава любопитството на младия романист от Добрич и по този начин спори и диалогизира с мислители и философи от Соломон и Хораций до Николай Бердяев и Мирча Елиаде.  Към тази макротема своето място заемат още универсалните пространства за любовта и изкуството, за нови и непознати светове от далечната и съвременната история. Дори в любимата за славянските литератури тема за сивотата и скуката в провинциалния живот е намерен друг ракурс. Авторовите търсения са продължение на родната традиция от фолклора през Гео Милев и Светослав Минков към Николай Райнов и Чавдар Мутафов, но те се вписват в колоритните търсения на европейската и американската романистика от типа на Стивън Кинг и Дан Браун.  Целият този разнообразен панел от теми прави книгата четивна и атрактивна, предизвикателна и любопитна за ценителите на алтернативните естетически търсения и експерименти.
Естетическите аксиоми са за литературата като образотворчество, за фикционалното познание на света, природата и човека. Предизвикателството на изкуството е в мечтанието за „човешкото, твърде човешкото”/Фридрих Ницше/ и Галин Никифоров налага своята представа за нашия съвременник  в образа на фотографа, експериментатора, историка, колекционера Соломон Голдберг. Това е нов Граф Монте Кристо, който няма да отмъщава за ограбеното си щастие на Данглар, Фернан и Дьо Вилфор и ще отрече романтическата максима от финала на класическия роман: ” Чакай и се надявай!”. Заживяваме с човека на новите технологии, на цветните принтери и ателиетата в различни точки на света, които повече напомнят лабораториите на НАСА, но красивото в него е в „ душата на художника” /Пенчо Славейков/, която се самозарежда с енергията на първопроходника, на изследователя на една от великите тайни - Ненаситната. Соломон е като героите на нашумелите световни автори финансово независим, супермен, който се движи бързо и пристига навреме, не за да е свидетел, а да предизвиква събитията. Това е един нов Ян Хус, Сен Симон, Коперник, Нютон, Айнщайн, Нилс Бор, но и Фауст, който тръгва по невидимата пътека на тайното общество на хермафродитите и обреда на тяхната смърт, когато единствено над тяхното тяло за секундите, докато изгорят четирите свещи, се спуска Ненаситната. Трагичният финал е и победа на познанието на твореца. Фотографът Соломон успява не само да види, но и да документира в обектива си, да предаде на помощника си новия културен продукт-снимката с образното изображение на Ненаситната, т.е. с Нея вече е започнат процесът на опознаването, овладяването, очовечаването. Пред нашите очи израства един нов и съвременен Васко да Гама, Христофор Колумб, но не в откриването на нови земи и континенти, а на универсално тайнство, което от векове съсредоточава научния и изследователския интерес. Успехът на четивото се държи още и на другите персонажи, които са любопитни, екстравагантни и магнетични като загадъчния колекционер с мафиотски подходи Исмаил Пураян и неговата красива дъщеря, самотната Клавдия, хермафродитът Флавио/Флавия, Нино и маркиза Карло Джинори, историята на Александро Козми и болната му дъщеря Джентиле, мистичната Фатима и други. Попадаме в няколко болезнени и изкривени свята, които са населени от различни, особени и други човешки феномени. Образът на главния герой Соломон е изграден върху метода на забуления в тайни неоромантичен персонаж, за когото ни се предлага дискретна информация и чрез естетиката на сътрудничеството, на рецептивната активност на възприемателя трябва да се допълнят „белите полета” от активно премълчаното от автора. Това прави образа сложен, многообразен и енигматичен, което е успех на романа.
В художествения модел за света доминират две пространства-съвременното и на миналото- Южна Кения, Италия, Балканите от втората половина на ХVІІІ век, след 1770 година, т.е. епохата на Просвещението, на Жан-Жак Русо и Франсоа Волтер, на Дени Дидро, Шарл Монтескьо и Йохан Гьоте, на идеите за просветения човек и за изкуството в служба на обществото и на човека. Общото между двата художествени свята е в екзотиката, както е в романите на Димитър Димов „Осъдени души” и „Тютюн”. Водещо при Никифоров е в повишения интерес към неочакваното в човешкото битие, към природата на  хермафродитите и тайнствените ритуали на погребението. Различното при главния герой от времето на ХVІІІ век Нино е в близостта до древните жреци, той владее много тайни на алхимиците и поема експеримента да „оперира” четирите грешници в хермафродити и да запази тази необикновеност на природата в мъж/жена. Средствата са тайнствени, медикаментите са африкански, „последна дума” на алхимията като водещи и непознати методи, които са недостъпни за времето и обществото. Сцените със съживяването на дъщерята на Александро Козма - Джентиле, са сред най-драматичните в националната ни проза и се нареждат сред най-сгъстената новаторска проза на Умберто Еко, Дан Браун или филмите на Коросава, Джордж Лукас. Смразяващо е усещането за докосването с невъзможното. В съвременния свят отново доминират загадъчното и напрегнатото. Романистът ни води в различните точки на Европа и на света - от тайнствената църква край Северното черноморие през нощните клубове за травестити, за да стигнем до земите на Франция Испания, Швейцария с библиотеките, църквите, музеите, където се съхранява информация, а жадният за непознатото фотограф, учен, творец Соломон като древния си съименник няма да се успокои докато не стигне до отвъд хоризонта. Хронотопът е динамичен и психологически сгъстен, прецизно се маркира детайлът до равнището на екзотичното, особеното и така се поддържа читателското любопитство на равнището на изследователското начало, на съучастие в откривателството, към което бурно се втурва от първата до последната страница главният герой и неговото друго Аз от 18 век - керамикът Нино, който с енциклопедизма от знание е продължител на древните жреци.
Посланията на книгата са колкото универсални, дълбоко човешки - за тайнството на Смъртта, толкова и елитарни, свързани с великомъченичеството на твореца и естетическия процес, който е съпроводен със самота, мъка и терзания. Романът има много културни пластове и е адресиран за различен модел читатели - от жадните за криминалното и остро динамичното до интелектуалците, хората на разума и на аналитичността, за които навлизането в чудото на сътворението е „шахматен ребус”, „игра на нова партия”, преминаване на „другия бряг”, за които обича да мечтае „жрецът воин” (Стоян Каролев) - Пенчо Славейков. Очаквам нови и артистични, авангардни и предизвикателни прочити и интерпретации, тъй като творбата на Галин Никифоров провокира изследвача да надниква в различните кътчета и топоси на книгата-послание и предизвикателство.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево