Рада Въртунинска

разговаря с Теменуга Янкова за Борис Колев

На 4 октомври т.г. добричката културна общественост отбеляза 100 години от рождението на добруджанския журналист и поет Борис Колев. Кореняците добричлии са запазили спомена за един мъж, чиято осанка излъчваше благородна красота, елегантност, сдържаност на джентълмен и на изискан кавалер. Тези, които го познаваха по-отблизо, биваха пленявани от изящното му слово, от доверието и сърдечността, с които се отнасяше към тях. Той беше естет, възторжен почитател на всичко красиво в природата и особено в хората. За всеки срещнат намираше най-добрата дума да го поздрави, да засвидетелства своето благоразположение и уважение. Стройната жена за него беше “тополчица”, усмихнатото лице “слънчице”, детето - “цветенце”, а смехът му “звънко ручейче”. Той обичаше тези умалителни имена, които звучаха винаги искрено, създаваха близост, чувство за лекота, с която се докосваше до интимния свят, до душата на един човек с обичливо сърце, отворен за света, за всяка човешка радост и болка. Най-забележителното у Борис Колев беше неговата усмивка. Той като че ли нямаше никакви грижи и неприятности, не му се случваха затруднения, не изпадаше в лоши настроения, не се мръщеше и не негодуваше. Той беше усмивка. Притежаваше рядко срещан в днешно време личен и обществен морал, вътрешна и външна чистоплътност. Той беше аристократ по дух, с обноски на изтънчен европеец с богата култура и разностранни интереси. Такива като Борис Колев се раждат веднъж на сто години.

– Госпожо Янкова, Вие сте била всред най-близките на борис Колев. Разкажете за човека, за семейството на борис Колев. Той е преживял две робства и три войни, как са се отразили на неговия светоглед, на живота му?

– Борис Колев беше съпруг на моята леля Невяна и ние живяхме дълго време заедно. Винаги сме били като едно семейство. Той е израснал в многолюдно традиционно българско семейство. Родителите му са се преселили от Трявна. Баща му, дядо Колю, беше майстор-строител, буден, природно интелигентен, любознателен – качества, които са се предавали и на децата му. За неговия изискан вкус и “модерно” за времето си отношение към архитектурата и сградостроителството свидетелстват някои от сградите в Добрич. Малцина знаят, че едно от най-елегантните здания, лицето на Добрич, което посреща посетителите на града, това е сградата на бившето ОКС, срещу входа на градината. Борис Колев се гордееше с баща си. Защото тази изтънченост на възприятията, преклонението пред красивото и изящното, както Борис Колев така и неговите братя и сестри са придобили от баща си. По това време в Добрич още нямало класно училище, но дядо Колю изпраща двете си дъщери в Силистренската гимназия. Те също имат литературни интереси, но за съжаление си отиват твърде рано от този свят. Както дядо Колю, така и повечето от децата му, боледуват от туберкулоза. Борис Колев успял да преодолее болестта и преживя достоен и пълноценен живот. Беше много привързан към сестрите и братята си. Единият му брат живееше в Къмпу лунг, а сестра му в Букурещ, но той не прекъсна връзките си с тях и ги посещаваше често. Свързваше ги истинска братска и човешка обич, без преструвки и фалш. Те не демонстрираха чувствата си, а ги споделяха искрено и сърдечно. Макар да нямаше собствени деца, той се отнасяше към нас със същата обич и грижовност като към свои. За нас той беше БАТЕ, авторитетът, чаровникът, сладкодумецът. Слушахме го, учехме се от него и му се възхищавахме.

– Добричлии познават Борис Колев като журналист, поет и общественик. Това правеше ли го по-различен? Възгордяваше ли се, имаше ли самочувствие на богоизбран или че надвишава хората от своето обкръжение?

– Борис Колев имаше много приятели от всички социални слоеве и обществени групи. Той не ги делеше на “наши и ваши”. Към всички имаше свой подход и разговаряха на разбираем за тях език. Негов голям приятел беше Соколито, обикновен работник, който често идваше вкъщи и прекарваха в дълги разговори. Със Соколито разговаряше така, както с Данаил Бекяров, Любен Бешков и други интелектуалци от града. Той беше над политическите пристрастия и разбирания за устройството на обществото. Беше толерантен към идейните схващания на своите събеседници. Говореше с уважение за Любен Станчев, с когото беше приятел, въпреки различията им по определени въпроси. Той уважаваше журналистическия талант на Л. Станчев и се учеше от него. Главните им допирни точки бяха борбата за национална свобода на Добруджа и отпор на насилието, на което бяха подложени добруджанци в продължение на повече от 20 години. Всички знаят колко труден и необщителен беше Ивайло Петров. Той беше негативист, но и с него намираха общ език и стигаха до единомислие. Веднъж, докато бях още агроном, ги срещнах да се разхождат из полето, всред нивите и да водят спор за Йордан Йовков. Ивайло се съмняваше, че Йордан Йовков е добър писател, дали е изобщо писател. Борис Колев умееше да хване душата на човека и както казваше, “да го накара да сдъвче собствената си душа”, да погледне по издълбоко и обективно на нещата, да признае правдивостта и на чуждото мнение. Такива бяха взаимоотношенията му с проф. Гочо Гочев, Нисим Меламед и други изтъкнати добруджански интелектуалци. Борис Колев общуваше по свой начин. Без примитивизъм и фалш, а с добро познаване на човека срещу него и зачитане на личността му. Той умееше да слуша и да получи ценна информация. Учеше се от хората и ги опознаваше.

– През 1933 г. Б. Колев превежда и издава „Луциферул” на М. Еминеску, под заглавие „Хиперион”, а през 1939 г. „Антологични страници на румънски поети”. Какво беше отношението му към румънската държава? Еднозначно ли беше с това към румънската култура?

– Борис Колев имаше много приятели всред румънския културен елит, между впрочем, повечето с български произход. Той не бъркаше нещата. Към румънската власт беше настроен негативно, наричаше я цинцарска власт, но това не се отнасяше за румънския народ, за неговите традиции и именити творци като Еминеску, Садовяну, Кошбук, Панаит Черна и др. Бяха много близки със скулптора Борис Караджа, роден в Балчик. Беше ревнив, че се нарича румънски скулптор. Беше добър познат и поддържаше връзки с писателя Захария Станку /авт. на „Босякът”, бел. Р.В/. Близко приятелство го свързваше с Георги Дину – българин по произход, изявен журналист. Съпругата му Меди Дину беше художничка. Този пейзаж е от нея, сочи ми Т. Янкова една картина в топли пастелни цветове. След един поетичен превод на М. Еминеску, Г. Дину го окачествява като съвършен. “Нито един бисер от диадемата не липсва. Нито един рефлекс в минус” /30.06.1933 г./

– През 1929 г. Б. Колев публикува няколко стихотворения – „Сираче”, „Родина” с псевдонима Невянин. Какво го свързва с този псевдоним? Защо го е избрал? Съпругата му е Невяна?!

– Не съм сигурна, че това е свързано с името на леля ми Невяна, но не е изключено. По това време те още не са съпрузи, но между тях е пламнала една романтична любов, която продължи през целият им живот. Те бяха “сговорно влюбени”. Тя напуска гимназия в името на голямата си любов. Трябва да й се признае, че му посвети целия си живот. Подчини личните си интереси на грижата за поета. Създаде спокоен домашен уют и атмосфера за творчество. До деветдесетата си година тя рецитираше негови стихове. Когато той работеше, тя не допускаше нищо и никой да го безпокои. Рядко срещана съпружеска преданост, единомислие, съгласие. Останала почти без средства, издаде посмъртно последната му стихосбирка „Очи”. Това бе скъп жест към нейната единствена любов и към светлата памет на Б. Колев.

– Според Вас беше ли оценен борис Колев приживе и след промените? Той нямаше кариеристични амбиции и не се стремеше към властта, макар да имаше предпоставки за това. Не си приписваше заслуги като борец. Не излагаше на показ своето родолюбие. беше твърде скромен и сговорчив. Какви награди получи?

– Той беше идеалист. Не работеше за награди. Една снимка на Н. Гяуров с кратък благодарствен текст за посветено от Б. Колев стихотворение или благодарствено писмо от Московския музей „В.И.Ленин” бяха за него най-високата награда. Той бе удовлетворен и много радостен, когато получи Орден „Народна Република България”.

– Какво не успя да каже Б. Колев? Коя своя мечта не осъществи и какво би казал на сегашното поколение добруджанци?

– Младото поколение добруджанци се отнася снизходително към времето, когато Добруджа стенеше под румънска окупация. Считат го за кратък епизод от нашата история, а Б. Колев го беше изживял и искаше това да не бъде забравено никога. Той и днес би препоръчал на младите да се държат близо до родовия си корен. Не харесваше думата “гражданин на света”. „Всеки е гражданин на света, казваше той, но всеки има свое единствено родно място, родители и Родина.” Няма “Другата България” има българи, разпилени по целия свят, но България е тук.
Още дълго разговаряхме с Теменуга Янкова за отношението на Б. Колев към музиката, стиховете, които е посветил на Бетовен и Моцарт, за изобразителното изкуство и срещите му с Каварналиев и други добруджански художници. Подарените му картини и пластики са предадени на Художествената галерия, а богатият му архив е предоставен на “Държавен архив” Добрич и добруджанските изследователи.

Борис Колев

МАДРИГАЛ

Море и бряг. Вълни пенливи.
Пронизваше ни остър хлад.
Денят и сводът бяха сиви.
Валеше златен листопад.
А бях в живописни краски
треви и храсти, дървеса,
а бяха толкова прекрасни
очите, твоята коса
и роклята с якичка бяла
под семпло, алено палто;
усмивката ти разцъфтяла
и твойто грейнало чело...
тогава ние с устни слети
стояхме на самия бряг
и сякаш спряхме миговете,
безпаметния техен бяг.