ЛИЛИПУТ И ГЪЛИВЕРИ
ГЕНЧО ЗЛАТЕВ
Поет. Отговаря за хумора и много други.
Роден е 1939 г. в село Видно, Каварненско. Има агрономическо образование, но е поет по душа. Работил е като журналист във в. "Добруджанска трибуна". Има осем сборника с лирика и сатира. Хроникьор на Бохемските вечери в Миновото кафене. Има двойник - Стихоплетец Добруджански.
Последни 5 статии от ГЕНЧО ЗЛАТЕВ
Генчо Златев е роден през 1939 г. в с. Видно, Каварненско. Живее в Добрич. Завършил е висше агрономическо образование в София и следипломна квалификация - журналистика. Работи дълги години във в. "Добруджнска трибуна". Голямата му любов е поезията. Неотдавна Съюзът на българските писатели отдаде дължимото на Генчо Златев, като официално го включи в своите редици. Честито!
ЗИМА
Замина си и нито вест
и ни следа от теб, любима.
Не съм треперил тъй до днес –
в сърцето ми е люта зима.
Забягна ти из онзи ден,
безшумно, тихо се изниза
със някакъв си бизнесмен,
духовно беден, но с мангизи.
Дебеловрат и без талант,
със слабости неизлечими,
но ти предлага плаж в Тайланд,
а аз – метафори и рими.
Проклинам жребия си лош.
Сълза във погледа ми свети.
Поет съм, нямам пукнат грош
за грам дърва и за брикети.
Разтварям всичките врати
и викам те с тъга дълбока,
но няма да се върнеш ти,
тъй както парното във блока.
КАК ДА ТЕ НАСТИГНА?!
Неясни сме – един за друг сме мътни.
Фитилът ни еднакво не гори.
Пера аз съвести нечистоплътни,
а ти переш изцапани пари.
В менюто ми са млякото, компота.
Натискам уж педала, давам газ.
Но как да те настигна във живота?!
Ти яздиш лимузина, аз – Пегас.
ЛИЛИПУТ И ГЪЛИВЕРИ
Как да платя шекера си, брашното,
до бар и кръчма да се добера,
когато рожбите ми на перото
не чинят вече пукната пара.
И търся миналото, но го няма.
На сух комат я карам и на сол.
А беше време – с дребна епиграма
отнасях в къщи килограм месо.
Душата ми се вайка и трепери,
обхваната от болка и от смут.
Цените са същински гъливери,
а моят хонорар е лилипут!
ДУМИ, САМО ДУМИ
В дебати плитки дните ни изтичат.
Години много – цяла планина.
Превърна се, не можем да отричаме,
във говорилня нашата страна.
Кого да е за пример често сочим.
И много лесно викаме „Хвала!”.
А в Библията е добре посочено:
не трябват думи, нужни са дела.
Лъжа е, че сме в светла, в нова къща,
че сме със другите народи в тон.
Щом Серафим все още е със същия,
покрития със кръпки стар балтон.
ЗИМА
Замина си и нито вест
и ни следа от теб, любима.
Не съм треперил тъй до днес –
в сърцето ми е люта зима.
Забягна ти из онзи ден,
безшумно, тихо се изниза
със някакъв си бизнесмен,
духовно беден, но с мангизи.
Дебеловрат и без талант,
със слабости неизлечими,
но ти предлага плаж в Тайланд,
а аз – метафори и рими.
Проклинам жребия си лош.
Сълза във погледа ми свети.
Поет съм, нямам пукнат грош
за грам дърва и за брикети.
Разтварям всичките врати
и викам те с тъга дълбока,
но няма да се върнеш ти,
тъй както парното във блока.
КАК ДА ТЕ НАСТИГНА?!
Неясни сме – един за друг сме мътни.
Фитилът ни еднакво не гори.
Пера аз съвести нечистоплътни,
а ти переш изцапани пари.
В менюто ми са млякото, компота.
Натискам уж педала, давам газ.
Но как да те настигна във живота?!
Ти яздиш лимузина, аз – Пегас.
ЛИЛИПУТ И ГЪЛИВЕРИ
Как да платя шекера си, брашното,
до бар и кръчма да се добера,
когато рожбите ми на перото
не чинят вече пукната пара.
И търся миналото, но го няма.
На сух комат я карам и на сол.
А беше време – с дребна епиграма
отнасях в къщи килограм месо.
Душата ми се вайка и трепери,
обхваната от болка и от смут.
Цените са същински гъливери,
а моят хонорар е лилипут!
ДУМИ, САМО ДУМИ
В дебати плитки дните ни изтичат.
Години много – цяла планина.
Превърна се, не можем да отричаме,
във говорилня нашата страна.
Кого да е за пример често сочим.
И много лесно викаме „Хвала!”.
А в Библията е добре посочено:
не трябват думи, нужни са дела.
Лъжа е, че сме в светла, в нова къща,
че сме със другите народи в тон.
Щом Серафим все още е със същия,
покрития със кръпки стар балтон.
