ПЕСЕНТА НА ДОБРУДЖАНЕЦА
130 години от рождението на човека и актрисата Адриана Будевска (1878-1955)
Животът на Основоположничката на българския театър актрисата – Адриана Будевска е свързан с Добруджа и добруджанци. Тя е родена в Добрич на 13 декември 1878 г. Тук израства и се закърмя с онази дълбока нравственост, богата душевност и сърдечност на хората от равнината. Доста малка, тя напуска Добрич и заминава при своя брат в София. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г. се явява на конкурс за стипендия по драматическо изкуство. Печели го блестящо. Заминава да учи в Русия, в Московското театрално училище при проф. Ленски. Той вижда у нея златно дарование и я нарича „самородок”.
През 1899 г. завършва с отличие Московското театрално училище и се завръща в родината. Постъпва в драматическата трупа „Сълза и смях”. Играе първата си роля – Василиса Мелентиева на Н. Островски.
В творческия си път тя пресъздава с голямо художествено майсторство незабравими образи от световната и българската драматургия. За 25 години изиграва повече от сто роли.
Оставя богата публицистична дейност с ценни анализи на роли за историята на българския театър. През 1926 г. от театъра след погромите в страната в разцвета на силите си напуска Родината. Заминава за Аржентина при сина си, също прогонен за прогресивните си убеждения. Приета е отново в България през 1948 г.
А. Будевска пише и поезия. Малко известни са нейните тетрадките със стихове.
На 9 декември 1955 г. на седемдесет и три годишна възраст една от основоположниците на българския театър Адриана Будевска затваря очи.
Песента на Добруджанеца
Безстрашен, горд, обхождам голите чукари
В сърцата на вразите ни, студени по душа;
Спокойно чакаме часа ни да удари
Да благославяме часа когато стъпим в нашата земя.
Ех, вий врази, които тъй безмилостно убихте
В засада моите братя, мойта вяра, чистота,
Помислихте в заблудата, че стрихте
Духа на племето на родната страна?
Не се боим сами да срещаме злините
Където ви завлича ваща дребна суета
И пак ще възкресим добрите, светли сили
На нашта слънчева страна, дори в скръбта.
Със радост ще благославят дедите
Победите срещу насилията ви и низките дела
Но ваща алчност, щом се омотаете в бедите,
Ний издигнем на правото гласа.
Подготви материала: Маринела Паскалева, фондовик на архива от 550 основни единици на къща-музей „А. Будевска” към Регионален исторически музей в гр. Добрич
Животът на Основоположничката на българския театър актрисата – Адриана Будевска е свързан с Добруджа и добруджанци. Тя е родена в Добрич на 13 декември 1878 г. Тук израства и се закърмя с онази дълбока нравственост, богата душевност и сърдечност на хората от равнината. Доста малка, тя напуска Добрич и заминава при своя брат в София. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г. се явява на конкурс за стипендия по драматическо изкуство. Печели го блестящо. Заминава да учи в Русия, в Московското театрално училище при проф. Ленски. Той вижда у нея златно дарование и я нарича „самородок”.
През 1899 г. завършва с отличие Московското театрално училище и се завръща в родината. Постъпва в драматическата трупа „Сълза и смях”. Играе първата си роля – Василиса Мелентиева на Н. Островски.
В творческия си път тя пресъздава с голямо художествено майсторство незабравими образи от световната и българската драматургия. За 25 години изиграва повече от сто роли.
Оставя богата публицистична дейност с ценни анализи на роли за историята на българския театър. През 1926 г. от театъра след погромите в страната в разцвета на силите си напуска Родината. Заминава за Аржентина при сина си, също прогонен за прогресивните си убеждения. Приета е отново в България през 1948 г.
А. Будевска пише и поезия. Малко известни са нейните тетрадките със стихове.
На 9 декември 1955 г. на седемдесет и три годишна възраст една от основоположниците на българския театър Адриана Будевска затваря очи.
Песента на Добруджанеца
Безстрашен, горд, обхождам голите чукари
В сърцата на вразите ни, студени по душа;
Спокойно чакаме часа ни да удари
Да благославяме часа когато стъпим в нашата земя.
Ех, вий врази, които тъй безмилостно убихте
В засада моите братя, мойта вяра, чистота,
Помислихте в заблудата, че стрихте
Духа на племето на родната страна?
Не се боим сами да срещаме злините
Където ви завлича ваща дребна суета
И пак ще възкресим добрите, светли сили
На нашта слънчева страна, дори в скръбта.
Със радост ще благославят дедите
Победите срещу насилията ви и низките дела
Но ваща алчност, щом се омотаете в бедите,
Ний издигнем на правото гласа.
Подготви материала: Маринела Паскалева, фондовик на архива от 550 основни единици на къща-музей „А. Будевска” към Регионален исторически музей в гр. Добрич