Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПЕСЕНТА НА ДОБРУДЖАНЕЦА"

ПЕСЕНТА НА ДОБРУДЖАНЕЦА

130 години от рождението на човека и актрисата Адриана Будевска (1878-1955)

Животът на Основоположничката на българския театър актрисата –  Адриана Будевска е свързан с Добруджа и добруджанци. Тя е родена в Добрич на 13 декември 1878 г. Тук израства и се закърмя с онази дълбока нравственост, богата душевност и сърдечност на хората от равнината. Доста малка, тя напуска Добрич и заминава при своя брат в София. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г. се явява на конкурс за стипендия по драматическо изкуство. Печели го блестящо. Заминава да учи в Русия, в Московското театрално училище при проф. Ленски. Той вижда у нея златно дарование и я нарича „самородок”.
През 1899 г. завършва с отличие Московското театрално училище и се завръща в родината. Постъпва в драматическата трупа „Сълза и смях”. Играе първата си роля – Василиса Мелентиева на Н. Островски.
В творческия си път тя пресъздава с голямо художествено майсторство незабравими образи от световната и българската драматургия. За 25 години изиграва повече от сто роли.
Оставя богата публицистична дейност с ценни анализи на роли за историята на българския театър. През 1926 г. от театъра след погромите в страната в разцвета на силите си напуска Родината. Заминава за Аржентина при сина си, също прогонен за прогресивните си убеждения. Приета е отново в България през 1948 г.
А. Будевска пише и поезия. Малко известни са нейните тетрадките със стихове.
На 9 декември 1955 г. на седемдесет и три годишна възраст една от основоположниците на българския театър Адриана Будевска затваря очи.


Песента на Добруджанеца

Безстрашен, горд, обхождам голите чукари
В сърцата на вразите ни, студени по душа;
Спокойно чакаме часа ни да удари
Да благославяме часа когато стъпим в нашата земя.

Ех, вий врази, които тъй безмилостно убихте
В засада моите братя, мойта вяра, чистота,
Помислихте в заблудата, че стрихте
Духа на племето на родната страна?

Не се боим сами да срещаме злините
Където ви завлича ваща дребна суета
И пак ще възкресим добрите, светли сили
На нашта слънчева страна, дори в скръбта.

Със радост ще благославят дедите
Победите срещу насилията ви и низките дела
Но ваща алчност, щом се омотаете в бедите,
Ний издигнем на правото гласа.

Подготви материала: Маринела Паскалева, фондовик на архива от 550 основни единици на къща-музей „А. Будевска” към Регионален исторически музей в гр. Добрич

Като Рада от „Под игото” на Иван Вазов – 1910 г.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево